Глава 9. 1-13. Преображението на Господ Иисус Христос. 14-29. Изцеление на бесноватото момче. 30-32. Повтаряне на предсказанието за смъртта и Възкресението. 33-50. За отношението на учениците един към друг: смирение, любов. Беседа за изкушенията.

Марк 9:1. И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.

(Срв. Мат. 16:28.)

Тези думи са заключителни в речта на Господа в Марк 8:34-38. Матей е много по-конкретен от Марк (а заедно с него и от Лука). Той говори конкретно за идването на Христос като могъщ Цар, докато Марк говори за идването на Божието Царство като цяло. За изпълнението на това пророчество на Христос трябва да се каже следното. Божието царство "в сила", т.е. разпространението на Евангелието по света по онова време (Рим. 1:8; Кол. 1:6; 1 Сол. 1:8), е било видяно от някои Христови слушатели. Те са виждали как Божието царство прониква в сърцата на хората, как ги обновява и им дава нова жизненост - накратко, как разкрива цялата си чудодейна сила.

След като разкрил на учениците Си тайната на предстоящите ужаси на земната Си кончина, Спасителят не ги оставил объркани и в безпомощно състояние, а затвърдил вярата им чрез последвалото скоро след това славно откриване на величието на Своето Божество.

Глава 26. 1 – 5. Съвещание за предаването на Христос на смърт. 6 – 13. Помазването Му във Витания със скъпоценното миро. 14 – 16. Предателството на Юда. 17 – 19. Подготовка на пасхалната вечеря. 20 – 25. Изобличаване на предателя. 26 – 30. Установяване на тайнството Причастие. 31 – 35. Предсказание за отричането на Петър.  36 – 46. В Гетсимания.  47 – 56. Задържането под стража.  57 – 68. Съд и поругание. 69 – 75. Отричането на Петър.

Мат. 26:1.  Когато Иисус свърши всички тия думи, рече на учениците Си:

Това се случило във вторник през Страстната седмица, т.е. в същия ден, в който са били речите, изложени в глави 24 и 25. Думите от Лука 21:37 – 38 могат да се разглеждат като кратък очерк на предходната история. Но те едва ли могат да се смятат за въведение към по-нататъшната беседа на евангелиста. Започвайки разказа за последните дни от земния живот на Христос, Матей използва еврейския словоред вместо обичайното "тогава". Буквално: "и беше, когато Иисус свърши" и т.н. Тази формула се повтаря пет пъти в Матей (Мат. 7:28, 11:1, 13:53, 19:1), всеки път в края на речите на Иисус Христос, в Марк – 4 пъти, в Лука – 43 пъти, в Деяния – 18 пъти. Тук, в Матей, формулата може да се разглежда като точно указание за времето на произнасяне на по-нататъшните думи от стих 2. Но докато евангелистът в горните цитати казва просто: "и се случи, когато Иисус свърши тия думи" или "наставления", "притчи" – тук към израза "тия думи" е добавен πάντας – "всички тия думи". Това означава, че Спасителят вече е завършил цялата Си проповед към народа. В по-нататъшния разказ на синоптиците до Възкресението не се дава нито една дълга реч на Христос към народа. Дългите речи, изложени у Йоан в глави 14 – 17, са адресирани само до учениците.

Глава 8. 1-9. Насищането на четирите хиляди души. 10-12. Христовият отговор на фарисеите на искането за знамение от небето. 13-21. Предупреждение към учениците срещу фарисейския и Иродов квас. 22-26. Изцелението на слепия във Витсаида. 27-30. Изповедта на учениците в Кесария Филипова. 31-33. Първото възвестяване на страданията. 34-38. За себеотрицанието.

Марк 8:1. В ония дни, когато се беше събрал твърде много народ и нямаше що да ядат, Иисус повика учениците Си и им рече:

Марк 8:2 жално Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене, и няма какво да ядат.

Марк 8:3. Ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им премалее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч.

Марк 8:4. Учениците Му отговориха: отде може човек да насити тия люде с хляб тука, в пустинята?

Теофилакт пише: „Но погледни учениците, колко са неразумни и все още нямат вяра в силата Му, макар че са видели толкова чудеса“.

Глава 7. 1-23. За чистото и нечистото. 24-30. Хананейката. 31-37. Изцелението на глухонемия.

Марк 7:1. Събраха се при Него фарисеите и някои от книжниците, дошли от Иерусалим,

Марк 7:2. и като видяха, че някои от учениците Му ядяха хляб с нечисти, сиреч, неумити ръце, укориха ги.

Разговорът с фарисеите и книжниците за спазването на традициите на старейшините, разговорът с народа за фарисеите и разговорът с учениците, който Христос води с тях, са обяснени в Евангелието на Матей (вж. коментарите към Мат. 15:1-20). Евангелист Марк обаче прави някои допълнения към казаното от Матей. По същия начин той прави промени в реда на Христовите изказвания. Не можем да не отбележим и факта, че евангелист Марк поставя въпроса за чистото и нечистото на по-широка основа, отколкото Матей: докато Матей накрая свежда речта до въпроса за яденето с неумити ръце, при евангелист Марк въпросът за миенето на ръцете служи само като илюстрация за изясняване на основния въпрос за чистото и нечистото (вж. Мат. 15:20 и Марк 7:23).

Марк 7:3. Защото фарисеите и всички иудеи, придържайки се о преданието на старците, не ядат, докле си не умият ръцете до лактите;

Марк 7:4. и като си дойдат от тържището, не ядат, докле се не умият. Има и много друго, което са приели да пазят: измиване чаши, шулци, котли и пейки.

Глава 6. 1-6. Непризнаването на Христос от съгражданите Му – жителите на Назарет. 7-13. Изпращането на апостолите на проповед. 14-16. Мнението на народа и на Ирод Антипа за Христос.  17-29. Убийството на Йоан Кръстител от Ирод. 30-33. Завръщането на апостолите от пътуването им. 34-44. Нахранването на петте хиляди души в едно пустинно място. 45-52. Укротяване на бурята в морето от Христос. 53-56. Чудесата на Христос в Генисаретската земя.

Марк 6:1. Оттам Той излезе и дойде в отечеството Си; а учениците Му Го следваха.

До 7. стих Марк разказва за престоя на Христос в Назарет след чудото с възкресяването на дъщерята на Иаир (Марк 5:43). От разказа на Матей се вижда, че това посещение се е състояло, след като Христос е приключил с поучението си в притчи, което е предложил на хората край морето (Мат. 13:53-58). Според евангелист Лука това събитие очевидно е било в началото на явяването на Христос като Учител в Галилея (Лука 4:16-30). Въпреки това Матей го поставя в същия период от дейността на Христос, както прави Марк, което може да се заключи от следващите разкази в Евангелието на Матей (Мат. 14; Марк 6:14 и сл.). Що се отнася до евангелист Лука, той очевидно не се придържа стриктно към хронологичния ред, като поставя разказа за посещението на Христос в Назарет в началото на Неговата дейност в Галилея: самият той намеква за това (вж. коментарите към Лука 4:16). Следователно не е необходимо (както предлага например Кнабенбауер) да се допуска двукратна проповед на Христос в Назарет.