Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (72 Votes)
Sinai_monastery.jpg
Последните години са белязани от забележително разгръщане на богословската наука в Русия. Но прогресът на която и да било наука би бил немислим без умението да бъде водена научна полемика. Подобно на всяка друга дейност, и научната полемика изисква съблюдаване на определени, писани и неписани, правила, тъй като задачата на учения трябва да се състои не в това, да докаже по любимия си начин превъзходството на своята научна хипотеза, концепция или теория (само защото тя е негова), а в това, да намери истинско решение на една или друга, все още нерешена задача. В много по-голяма степен това важи за богословската наука, която има пред себе си не само чисто научни, но и духовни цели. Ето защо, за учените богослови е много важно да обърнат погледа си към опита на Отците на Църквата, за които „формулирането” на догматите на вярата е било не самоцел, а средство за предпазване на вярващите от едни или други еретически заблуждения. Своите догматически формулировки Светите отци са разработвали и прецизирали именно в полемиката, често пъти точно в рамките на диалога, на дискусията – писмена или устна – със своите опоненти. Преданието ни е оставило записи от подобни богословски диспути. Достатъчно е да си спомним само за Разговор с Трифона юдеина на свмчк Юстин Философ или Диспут с Пир на преп. Максим Изповедник. Интересът към тази част от светоотеческото наследство е важен както за познаването на вътрешно православната научна, пък и не само научна, полемика, така и за воденето на между религиозен богословски диалог.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (86 Votes)
1_98.jpg1. Аскетическите и гносеологическите основи на богословието на св. Григорий Паламà

Верен на духа на апофатичното богословие, което е господстващо в Източното светоотеческо предание, св. Григорий Паламà учи, че за ума Бог е непознаваем, а за словото – неизречим. От това обаче той не стига до извод за абсолютна недосегаемост на Божеството от страна на тварното, нито за невъзможност на всякакво знание за Него. Според учението на св. Григорий Паламà възможността за богообщение се гради върху подобието, което създаденият по Божи образ човек притежава. Като същество душевно и телесно, което е предопределено да господства над творението, човекът е надарен с това богоподобие повече и от ангелите, които не притежават собствена енергия. Той е средоточие на света, микрокосмос, който отобразява в себе си цялата вселена. Само по себе си, тялото на човека не е нещо лошо. То може да участва в живота на Духа и още тук, на земята, може да бъде преобразявано от Неговата сила. Сърцето е средоточие на всяко духовно и дори интелектуално човешко действие.

4.9953051643192 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (213 Votes)
grig_bogoslov.jpg

Произведението на св. Григорий Богослов За менe самия и за епископите е едно от най-цензурираните светоотечески произведения, въпреки че е създадено в т. нар. „Златна епоха“ на Православната църква – времето на вселенските събори, когато кападокийските отци са давали решителен принос за формулиране на догматите на вярата. То е писано под влияние на впечатленията на светителя от църковния живот в столицата Константинопол, чиято катедра той оглавява. Св. Григорий Богослов се изправя лице в лице с постоянните интриги, с вътрешния живот на епископата. Потресен, той оставя катедрата си след края на Втория вселенски събор през 381 г.

Четейки долните редове, човек трудно може да си представи, че от автора ни делят векове. Някои читатели биха могли да възкликнат: „Е, какво, значи нищо ново под слънцето! Винаги е имало порочни епископи, винаги времената са били смутни. И Църквата е оцеляла, значи – да не се притесняваме“. Да, верен е Бог, но ние сме длъжни да осъзнаем, че „златното време“ е наречено така не заради своята безметежност и защото в него не е действал „духът на отстъплението“, а защото е имало пастири като св. Григорий Богослов, св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст и десетки още други, чийто глас е звучал силно, ясно и които са наричали нещата с техните истински имена. Именно техните недвулични думи „Да, да“ и „Не, не“ към всичко случващо се в Църквата са създавали критериите на църковния народ, за да има той възможност да различава „духа на антихриста“ и да пази съвестта си неосквернена.

Поради изключителната актуалност на произведението на св. Григорий Богослов за църковния живот у нас публикуваме част от него в превод от руското издание на свещ. Ал. Ястребов с коментар на архиеп. Иларион (Алфеев). Координатите на текста в Patrologia graeca са: 37:1166-1227.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (45 Votes)
1_71.jpg„... на старостта тояга е и свещ на младостта.”

Драги потомци на славни български деди,

През 30–те години на 20-ия век българска културна делегация посещава скандинавските страни. Възхитени от добрите обноски на хората помежду им, към природата и животинския свят, те запитали техния министър на културата: „На какво се дължи всичко това?” Той посочил стоящата на бюрото му Библия и казал: „Ей на тази Книга, която можете да видите във всеки дом, се дължи нашата култура и добрите отношения помежду ни...” (сп. “Зов, София, 1931-1934 г.)

Върху непреходните и вечни морални ценностти, дадени от Бога чрез Библията, преведена от св. братя Кирил и Методий и донесена от техните ученици в България през 9 век, беше изградена и българската култура...

Св. Библия е преди всичко история на еврейския народ и на човечеството въобще. Затова тя се нарича още Книга на живота и Книга за живота.

Мнозина започват да четат Библията или като научен труд, или като история, или дори като... роман. Това е грешка, водеща до отказ за четене въобще.

2.0222222222222 1 1 1 1 1 Rating 2.02 (90 Votes)

1_60.jpgСв. Йоан Кръстител – Ивановден

„Не аз съм Христос, но съм пратен пред Него“ (Иоан 3:28)

Църковният канон е определил на всеки иконостас до иконата на Господ Иисус Христос отдясно да се намира и иконата на Неговия Предтеча – св. Йоан Кръстител. В бедняшка дреха от камилска вълна, сурова и строга се откроява фигурата на великия Божи пророк, застанал на централния исторически прелом между старата и новата ера.

Св. Йоан Предтеча започва безпощадната си и изобличителна проповед край бреговете на р. Йордан (ок. петнадесетата година от управлението на римския имп. Тиберий), за да подготви общественото служение на Богочовека Иисус като Месия и Спасител на всички човеци. „Покайте се – призовава той, – защото се приближи очакваното царство на Духа. Прави правете пътеките на Божията правда: пътят към осъществяване на божествената истина е пътят на духовната обнова“.

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин