Мобилно меню

4.9768786127168 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (173 Votes)


St Gregory PalamasАнтропологията на св. Григорий Палама е нервният център на неговото богословие. Цялата негова система се стреми към едно единствено нещо – описание и определение на отношенията между хората и на отношението на отделния човек с Бога. Той следва човека в неговата борба и усилия между земното и божественото, между сътвореното и безначалното, и показва пътя, чрез който той да постигне състоянието на предвечното. И точно това състояние прави човека човек, защото той е не само едно украшение или венец на цялото творение, но още и образ на Троичния Бог, за когото предвечното царство е било приготвено още от самото създаване на света.

Целият физически свят е сътворен в резултат на действието на божествената енергия. Но фактът, че дори човекът привидно е създаден в резултат на същата тази енергия, не го прави равен с животните. При човека са били прибавени свръхземни елементи и накрая е било дадено божествено дихание.

4.8717948717949 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (39 Votes)

images3.jpgВъпрос от Снежана Маркова:

В учебника по литература за девети клас пише, че има противоречие между първа и втора глава на книга Битие. Противоречието се състои в това, че според първа глава човекът е „създаден от Бога чрез Словото“, а според втора „от пръстта“, т. е. от нещо вече създадено. Въпросът на моя син е може ли да има противоречие в божественото Писание?

На въпроса отговаря Анна Маринова:

Здравейте, нека видим за кои цитати става дума:

Бит. 1:26-27: „И каза Бог: Нека да сътворим човек по Наш образ и по Наше подобие и той да господарува над морските риби и над небесните птици и над четириногите и над цяла земя и над всички влечуги, които пълзят по земята. И сътвори Господ Бог човека по Свой образ, по Божи образ го сътвори, мъж и жена ги сътвори“.

В Бит. 1:26-27 Бог говори: „Нека да сътворим…“. Според равинското тълкувание тази Божия подкана за творчество е отправена към ангелите и заради това глаголът „сътворявам“ (bara) е в множествено число. В Св. Писание обаче ангелите са описани като служебни духове, изпращани при хората с определени цели, но не се говори за тяхна творческа дейност. Единствено Бог е Творец и Създател, Който всичко е сътворил и създал с властното Си Слово. Поради това св. отци тълкуват множественото число на глагола „сътворявам“ като указание за трите Лица на Светата Троица и Техния предвечен съвет и взаимно общение.

2 1 1 1 1 1 Rating 2.00 (40 Votes)
tri_svetiteli2.jpgПравославната църква е отредила от векове да се чества заедно в един празничен ден (30 януари) паметта на Светите трима светители св.Василий Велики (ок.330-379), св. Григорий Богослов (329-390) и св.Йоан Златоуст (354-407) и така да се отдава тържествено и съборно почит на тяхното просветителско и учителско дело. Тези велики йерарси на Църквата в Православната традиция се почитат и възпяват като “вселенски учители” и “стълбове на богословието”, които със своето превъзходно богословско учение и безукорен християнски живот са просветили духовно Вселената с божествените истина на Христовото Евангелие, а с богоозарената си мисъл са разкрили в пълнота тайната на Пресвета Троица. Придобили блясъка на истината от “Трисолнечното Божество” и озарили с лъчите на нейната божествена светлина Вселената тримата йерарси са наистина велико и непомръкващо “тризвездие” на духовния небосклон на Христовата църква.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (45 Votes)

c27.jpgКръщението на Иисус Христос във водите на р. Йордан е един от дванадесетте големи, т. нар. Господски празници, в Православната църква. Рождество Христово и Неговото Кръщение, когато се явява Светата Троица, са свързани помежду си и разкриват тайната на Богоявлението. В древността някои от православните църкви са ги празнували заедно като общ празник, т. нар. празник на Божиите явявания. Писмените извори го съобщават за първи път по повод празниците на гностиците, по-точно на общността около Василид. Климент Александрийски († 215 г.), в първа глава на съчинението си Стромата, говори, че „… общността на Василид празнува и Христовото кръщение, като прекарват цялата предишна нощ в четене. Те казват, че то е станало в петнадесетата година на имп. Тиберий“. Гностиците също са отбелязвали Богоявление на 6 януари. Този ден е съвпадал с чествания в Египет „ден на светлините“.

По това време водите на р. Нил са почервенявали, вероятно от съдържащи се в тях железни соли и минерали, което е било смятано за божествено знамение. Съпровождали са го литийни шествия със статуята на бог Нил до реката, хвърляне на приношения във водите и др. С празника на Богоявление, когато за света се явява истинската светлина на истинския Бог, Църквата се е противопоставяла на езическия празник. Затова през този ден древната Църква, по александрийска традиция, е отбелязвала и чудото на Христос, извършено на сватбата в Кана Галилейска, когато Той превръща водата във вино. Поводът да се отбелязва този ден е било естественото почервеняване на водите на р. Нил от железните соли в почвите на Етиопиия, през която реката е преминавала. По този начин древната Църква се е противопоставяла и на друго езическо предание, според което в нощта срещу 6 януари Дионисий превръщал водата на избрани от него места във вино. В Западната църква на този ден се е отбелязвало и поклонението на мъдреците от Изток (Мат. 2:1-12).

4.9183673469388 1 1 1 1 1 Rating 4.92 (49 Votes)

maximusconfessor.jpgЕзическа философия и християнско богословие

Разразилите се през ІV в. триадологически и последвалите ги христологически спорове освен всичко друго водели след себе си и една неподозирана опасност, която дебне християнина до ден днешен: ортодоксията да се откъсне от ортопраксията[1]. Големите кападокийци[2] ясно видели опасността за Църквата. Св. Василий Велики поставил в центъра на своето учение въпроса за спасението на човека. Но необходимостта да се изясни терминологията във връзка с теологичните спорове отново насочила богословите към областта на езическата философия и по-специално към неоплатонизма, който разполагал с ясна и добре разработена система от понятия, отнасящи се до естествата и енергиите.

Налагало се обаче да се избегнат схващанията за предсъществуването на душите, за тялото като затвор на душата и най-важното – за Бог, Който, веднъж еманирал творението, нямал каквото и да е отношение към съществуването му[3], тъй като инкарнирането в тела (въплъщаването) според неоплатониците е по същество божествено наказание на душите, които, като съзерцават божествената истина, се пренасищат от тази плирома (пълнота) и от състояние на покой се раздвижват и отпадат в материалното.

 

И рече старецът...

Блажен оня човек, който е достигнал състояние на бодърстване или се бори да го постигне: в сърцето му се образува духовно небе – със слънце, луна и звезди.

Св. Филотей Синаит