Мобилно меню

×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 78

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (65 Votes)
ambrosius1.jpgИзвестно ви е, колко е голяма радостта и колко хора се събират в деня на раждането на някой земен цар. Както старейшините и началниците, така и цялото войнство се обличат в коприна, препасват скъпи, златовезани колани и бързат в цялото това великолепие да се представят пред своя цар. Понеже знаят, че радостта на царя ще бъде още по-голяма, виждайки красотата на това великолепие и колкото по-голямо усърдие покажат по време на празника му, толкова повече ще се отдаде той на  веселието (царят, като човек, не гледа в сърцата на хората, а съди за разположението им към себе си по тяхната външност и затова този, който повече го обича, се облича и в най-тържествените си дрехи). Освен това те знаят, че в деня на своето рождение царят е особено щедър и дава израз на своето милосърдие и към велможите си, и към низшите и презрените, ето защо те предварително се стараят да напълнят съкровищницата му с различни богатства, за да може, когато започне царят да раздава, да раздава щедро и то така, че у него по-скоро би се изтощило желанието да раздава, нежели да намалее богатството му. Всичко това те правят с усърдие, защото и сами се надяват да получат в замяна голяма награда.

4.9466666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (75 Votes)
Страхът - агонията на човечеството... Трудно е да се разбере докрай и е невъзможно да се излекува. Може да се изцери само с небето или да се заглуши със земното, да се изтощи със суета, да се прикрие с грижи; от тази мъка можеш да отвлечеш само себе си - чрез различни стремежи, планове, кратки земни радости - или чрез друга болка.

Страхът като вятър среща човека по всичките му пътища. От какво само не се страхуват хората по света! Отдалечили се от своето доверие към Твореца, те градят земния си живот обкръжени от тревоги и опасения, страх и ужас.

Престанали да пребивават в рая на сладкото Божие доверие и на своето доверие към Бога, хората започнали мъчително да се боят и да плашат целия свят със себе си. Те изпълнили земята с несигурност и катастрофалност, в които продължават да живеят, призовавани непрестанно към друг, по-висш живот, на който почти не откликват.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)
1_35.jpg1. Песен с музикален съпровод на Давид.
Каза Господ на моя Господ: седни от дясната Ми страна докато не поставя враговете ти като стол за нозете ти.
2. Жезълът на твоята власт да ти прати Господ от Сион и царувай в средата на враговете ти.
3. Твоят народ доброволно ще ти[2] служи в деня на силата ти на светата ти планина преди утринната зора, те родих като роса.
4. Закле се Господ и не ще се разкае, ти си свещеник навеки заради Мелхиседек.
5. Господ е от дясната ти страна, Той в деня на гнева Си ще разбие царете.
6. Той ще съди народите (долините) ще се изпълнят с тела, ще разбие главата на голямата земя.
7. От потока на пътя ще пие, заради това ще вдигне главата си.

4.9256198347107 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (121 Votes)

След мирото пристъпваме към трапезата, която е предел на този живот и след като сме стигнали до нея, нищо повече не ни липсва за постигането на блаженството, към което сме се устремили, защото ние не се стремим само към смъртта и погребението или към общение в живот непорочен, но и към Самия Възкръснал; не само към даровете на Духа, които можем да получим, но и към Самия Благодетел, Самия Храм, в Който е положен целият кръг от благодатни дарове.

Той присъства във всяко тайнство, с Него Самия се помазваме и умиваме, Той е нашата Тайна вечеря. Той следователно присъства заедно с тези, върху които се извършват тайнствата и им дава от Себе Си, но не навсякъде по един и същи начин, а като умива, освобождава глината от порока и в умития отпечатва Своя лик. Като помазва пък, го прави причастен към енергиите на Духа, на които Сам Той става съкровищница по плът, защото, след като е довел човека до трапезата и му е дарувал да яде от тялото Си, Той го променя изцяло, пренася го в Своето собствено положение и глината вече не е глина (тъй като е приела царствен лик), а сама е вече царствено тяло и нищо по-блажено не може да бъде мислено от това. 

4.96 1 1 1 1 1 Rating 4.96 (25 Votes)
Раз­г­леж­дай­ки лич­нос­ти­те, пре­доб­ра­зи на Иисус Хрис­тос, не­ми­ну­е­мо на пър­во мяс­то след­ва да за­поч­нем с ро­до­на­чал­ни­ка на ця­ло­то чо­ве­чес­т­во и сбор­ния пред­с­та­ви­тел на чо­веш­кия род – Адам, „кой­то е об­раз на Бъ­де­щия” (Рим. 5:14). Той не е прос­то от­де­лен чо­век. Той е пър­во­чо­ве­кът, ко­го­то Бог сът­во­ри по Свой об­раз и по­до­бие и от ко­го­то про­из­ли­зат всич­ки ха­рак­те­рис­ти­ки на чо­веш­ка­та същ­ност. Адам е фи­зи­чески ба­ща на всич­ки пред­с­та­ви­те­ли на чо­веш­кия род и всич­ки ние сме не­го­ви че­да.

С тайн­с­т­ве­ния акт на въп­лъ­ще­ни­е­то и див­но­то Рож­дес­т­во на Бо­го­чо­ве­ка се от­ва­рят но­ви хо­ри­зон­ти пред чо­ве­чес­т­во­то. Не­го­во­то раж­да­не пос­та­вя на­ча­ло­то на нов чо­век. За­ед­но с то­ва Той е съ­вър­ше­ни­ят и ве­чен Чо­век, вто­ри­ят не­бе­сен Адам, за­що­то „пър­ви­ят чо­век Адам ста­на жи­ва ду­ша, а пос­лед­ни­ят Адам – жи­вот­во­рен дух” (1 Кор. 15:45). Те­зи, ко­и­то Го поз­на­ха, по­вяр­ва­ха в Не­го и Го пос­лед­ва­ха, ста­на­ха Не­го­ви ду­хов­ни че­да.

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum