За да направят учението за Троицата по-достъпно за разбиране, светите отци понякога прибягвали до аналогии и сравнения. Например, Троицата може да се сравни със слънцето: когато казваме „слънце”, ние имаме предвид самото небесно тяло, но също така слънчевата светлина и слънчевата топлина. Светлината и топлината се явяват самостоятелни „ипостаси” и въпреки това не съществуват изолирано от слънцето. Също и слънцето не съществува без топлината и светлината… Друга аналогия: водата, изворът и потокът: едното не може без другото… Човекът има ум, душа и слово: умът не може без душата и словото, иначе той би бил без-душен и без-словесен, но и душата и словото не могат да бъдат без-умни. В Бога са Отец, Слово и Дух, и както казвали защитниците на единосъщието на Никейския събор, ако Бог Отец някога е съществувал без Бог Слово, това означава, че Той е бил без-словесен или не-разумен.

Но аналогии от подобен род също не могат да обяснят нищо по същество: слънчевата светлина, например, не е нито личност, нито самостоятелно битие. По-просто би било да обясним тайната на Троицата, както това направил св. Спиридон Тримитунтски, участник в Никейския събор. Според преданието, когато го попитали как може Трима да бъдат едновременно Един, той вместо отговор, взел в ръцете си една тухла и я стиснал. От омекналата в ръцете на светеца пръст се издигнал пламък, а надолу потекла вода: „Както в тази тухла има и огън, и вода, – казал светителят, – така и в Единия Бог има три Лица…”.

Няма вярващ, който да не знае, че ангел Господен е слязал от небето и отвалил камъка от вратата на гроба, в който мъртъв и бездиханен е бил положен Създателят на живота и диханието. Малцина обаче знаят истинската причина, поради която камъкът е бил отвален. Мнозина, смесвайки две независими едно от друго събития – излизането на Господ от гроба и отместването на камъка, смятат, че ангелът е слязъл и е отместил камъка, за да излезе Господ. А когато Той излязъл, станал трус, който изплашил пазачите до смърт. И така мислят не само обикновени вярващи, но и някои проповедници на благовестието. И много икони на Възкресението изобразяват ангел, вдигащ камъка, и Господ, Който излиза от гроба, а уплашените от вида Му пазачи паднали на земята като мъртви. (* Явно е, че имаме предвид несполучливите западни икони, а не византийските, които никога не изобразяват Възкресението по такъв начин.) Няма нищо по-невярно от това!

Всеки, който прочете внимателно Евангелие според Матей, ще установи, че Господ е излязъл преди слизането на ангела и отмахването на камъка, и станалия по същото време трус. Камъкът не е бил отвален, за да излезе Господ, а за да покаже вече случилото се Негово излизане. Бил е отвален, за да могат дошлите жени-мироносици да видят празен гроба и да се убедят във Възкресението.

Нека обаче погледнем свещения текст: „Те отидоха, та завардиха гроба със стража и запечатаха камъка. И като мина събота, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба. И ето (т. е. в оня момент), стана голям трус: защото ангел Господен слезе от небето, пристъпи, отвали камъка от вратата гробни и седеше върху него; видът му беше като светкавица, а дрехата му – бяла като сняг; и пазачите, уплашени от него, се разтрепериха и станаха като мъртви. Ангелът се обърна към жените и им рече: не бойте се; зная, че търсите разпнатия Иисус; няма Го тук; Той възкръсна, както беше казал; дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ, и идете скоро, та обадете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите“ (Мат. 27:66-28:7).