„Двери на православието“ започва поредица от теми, с които искаме да запознаем нашите читатели с основните имена на съвременното православно богословие. Надяваме се по този начин да провокираме интерес към техните трудове, които, макар и да не са преведени на български, са достъпни на други езици и частично в интернет. Надяваме се също така поне малко да успеем да предадем атмосферата на динамичния богословски разговор, който протича в православното общество по целия свят. В тази тема представяме Пергамския митр. Йоан (Зизиулас), а след него „Двери“ ще представи и другото голямо име в съвременното гръцко богословие – Христос Янарас.

Йоан (Зизиулас) е роден през 1931 г. в гр. Козани, Гърция. Следва богословие в Атина и Солун. Учи в икуменическия институт в Босе, Швейцария, и в Харвардския университет, САЩ, където е бил ученик на о. проф. Георги Флоровски, П. Тилих и В. Ягер. През 1965 г. защитава докторат в Атинския университет с дисертация на тема „Единството на Църквата в Евхаристията и в епископа през първите три века на християнството“. Преподавал е догматическо богословие в университетите в Единбург (1970-1973 г.), Глазгоу (1973-1987 г.), в Богословския факултет на Солунския университет (от 1984 г.) и в Кралския колеж в Лондон (от 1989 г.).

Общение и другост – могат ли двете да се съгласуват? Не се ли изключват взаимно и не са ли несъвместими помежду си? Не е ли истина, че по дефиниция „другият” е моят враг и моят „първороден грях” по думите на Жан-Пол Сартр?

Нашата западна култура изглежда e възприела този възглед в много отношения. Индивидуализмът е залегнал в самите основи на тази култура. Още откакто през 5 в. сл. Хр. Боеций отъждествява личността с индивида („личността е разумна по природа индивидуална същност”), а бл. Августин набляга на важността на самосъзнанието в разбирането на личността, западното мислене не е престанало да изгажда себе си и културата си на тази основа. Щастието на индивида даже е станало част от Американската конституция.