Мобилно меню

4.9927536231884 1 1 1 1 1 Rating 4.99 (138 Votes)

theofania-00041. Несъмнено, всичко прекрасно, което съзира окото и което усеща духът, в което прониква умът и което докосва ръката, което разумът обгръща и до което достига човекът, е сътворено от нашия Бог и Спасител.

Кое украшение е по-многообразно от небесния диск и коя гледка е по-богата от лицето на земята? А на път кое е по-ослепително от слънчевата колесница и коя кола е по-красива от тази на луната?2 Кой предмет е по-достоен за възхита от многокаменната звездна мозайка?3 При плаване какво е по-полезно от попътния вятър? Кое огледало е по-неумолимо от дневната светлина? Кое животно е по-разумно от човека?

И тъй, прочее, всичко най-прекрасно е сътворено от нашия Бог и Спасител.

4.8899082568807 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (109 Votes)

1_31.jpgОткъс от лекция, произнесена пред студентите в Солунския университет през 1987 г.

… И така видяхме, че творението, като създадено от нищото, е съдържало в себе си тлението и смъртта. Обяснихме защо и как. Произлязлото от нулата неминуемо съдържа смъртта, защото смъртта е разпадане и разложение на нещата. Видяхме също, че единственият начин да се избегне, да се преодолее смъртта, е постоянното общение и връзка между сътвореното и нетварното. За тази цел е бил създаден човекът, и то създаден накрая, когато творението вече е било завършено, като връзка между материалния свят и Бога. Видяхме и преимуществото на човека в сравнение с останалите мислещи и свободни същества, каквито са ангелите.

Предимството му се състои в причастността му и на материалния свят, което го прави способен да обедини тварното и нетварното, както и да обедини самия материален свят. Следователно, чрез човека и само чрез него е можело да бъде преодоляна смъртта, смъртта в цялото творение. Защото, повтарям, онова много важно нещо, което забравяме, – че смъртта не е нещо, което се отнася само до човека. Човек не умира сам. Умира, защото смъртта съществува в цялото творение. Следователно, за да бъде преодоляна смъртта за човека, тя трябва да бъде преодоляна едновременно и за цялото творение. Едно творение, което умира във всичките си материални същества, освен човека, е невъзможно. Ако не се преобрази изцяло творението, така че нищо да не умира, не може да съществува безсмъртие и за човека.

4.9811320754717 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (53 Votes)

митрополит АтанасийЕдна от книгите, които прочетох през юношеските си години и ме впечатли, беше романизираната биография на св. Йоан Златоуст, написана от покойния вече о. Йоан Алексиу, може би най-добрата книга на този изявен клирик, писател и мой духовен отец, сред петдесет и пет други книги с различно религиозно съдържание, които той издаде. Помня, че онази част, която ме трогна особено, бяха страданията на светеца, когото днес честваме, по време на последното му изгнаничество и умишленото му подлагане на мъчения, които в крайна сметка го довеждат насилствено до края на живота му, така че със своята смърт да „освободи“ от товара на присъствието си своите гонители – представители не само на светската, но и на духовната власт, която, в лицето на Теофил Александрийски, с интриги и машинации се е опитала да го неутрализира.

На 14 септември 407 г. измъченият Йоан Златоуст оставя последния си дъх в с. Комана, провинция Понт, Мала Азия, на около петдесет и седем годишна възраст, на път за най-отдалечените граници на империята, в Кавказ, където е бил заточен. Като юноша бях особено развълнуван от описанието на потресаващия момент, когато светската, а и църковната власт, среща „непоносимото“ духовно излъчване на светостта, която божествената благодат изявява и въздига човешката личност до стойност, дадена му от Богочовека Христос.

4.8705882352941 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (85 Votes)
Биб­лейс­ка­та кни­га на Йов има мно­жес­т­во тъл­ку­ва­ния. То­ва е не­ве­ро­ят­на кни­га, ко­я­то се раз­к­ри­ва по раз­ли­чен на­чин на оне­зи, ко­и­то се до­кос­нат до нея.

Аз не се опит­вам да съз­дам бо­гос­лов­с­ки труд. То­ва са са­мо крат­ки фраг­мен­ти, щри­хи на оно­ва, ко­е­то ми се раз­к­ри при че­те­не­то на то­зи текст. Крат­ки нах­вър­ля­ни мис­ли, поч­ти без ци­та­ти и преп­рат­ки. Оне­зи от вас, ко­и­то са че­ли кни­га­та, ще си я спом­нят; ко­и­то не са – по-доб­ре да за­поч­нат с “пър­во­из­точ­ни­ка”.

И та­ка, пред нас са Йов и без­мер­но­то му стра­да­ние... Из­вед­нъж те об­ли­ва сту­де­на пот при ми­съл­та, че тра­ге­ди­я­та на Йов, ко­я­то на пръв пог­лед не из­г­леж­да тол­ко­ва страш­на, е всъщ­ност мно­го по-ужас­на и чу­до­вищ­на, от­кол­ко­то мо­жем да си пред­с­та­вим.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (64 Votes)

10369.jpgЦелият текст на статията, откъс от която представихме в темата на Двери – Йоан (Зизиулас) – богословието на личността. Защо другостта е абсолютна ценност, какъв е православният поглед към екологията и кога Църквата престава да бъде Църквата – върху тези и много друго въпроси разсъждава известният православен богослов Пергамски митр. Йоан (Зизиулас).

Общение и другост – могат ли двете да се съгласуват? Не се ли изключват взаимно и не са ли несъвместими помежду си? Не е ли истина, че по дефиниция другият е моят враг и моят „първороден грях” по думите на Жан-Пол Сартр?
 
Нашата западна култура изглежда e възприела този възглед в много отношения. Индивидуализмът е залегнал в самите основи на тази култура. Още откакто през 5 век сл. Хр. Боеций отъждествява личността с индивида („личността е разумна по природа индивидуална същност”), а бл. Августин набляга на важността на самосъзнанието в разбирането на личността, западното мислене не е престанало да изгражда себе си и културата си на тази основа. Щастието на индивида даже е станало част от Американската конституция.

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)