Откъс от лекция, произнесена пред студентите в Солунския университет през 1987 г.
… И така видяхме, че творението, като създадено от нищото, е съдържало в себе си тлението и смъртта. Обяснихме защо и как. Произлязлото от нулата неминуемо съдържа смъртта, защото смъртта е разпадане и разложение на нещата. Видяхме също, че единственият начин да се избегне, да се преодолее смъртта, е постоянното общение и връзка между сътвореното и нетварното. За тази цел е бил създаден човекът, и то създаден накрая, когато творението вече е било завършено, като връзка между материалния свят и Бога. Видяхме и преимуществото на човека в сравнение с останалите мислещи и свободни същества, каквито са ангелите.
Предимството му се състои в причастността му и на материалния свят, което го прави способен да обедини тварното и нетварното, както и да обедини самия материален свят. Следователно, чрез човека и само чрез него е можело да бъде преодоляна смъртта, смъртта в цялото творение. Защото, повтарям, онова много важно нещо, което забравяме, – че смъртта не е нещо, което се отнася само до човека. Човек не умира сам. Умира, защото смъртта съществува в цялото творение. Следователно, за да бъде преодоляна смъртта за човека, тя трябва да бъде преодоляна едновременно и за цялото творение. Едно творение, което умира във всичките си материални същества, освен човека, е невъзможно. Ако не се преобрази изцяло творението, така че нищо да не умира, не може да съществува безсмъртие и за човека.