Мобилно меню

1.6875 1 1 1 1 1 Rating 1.69 (32 Votes)

„Горко вам, задето затваряте царството небесно пред човеците” (Мат. 23:13). Това е казано на архиереите, които нито сами учат народа на спасителния път, нито подтикват свещениците да правят това; казано е и на свещениците, които оставят хората в невежество и не се грижат да им обясняват какво е нужно за спасението на техните души. Поради това народът тъне в духовна слепота и една част от хората остават с убеждението, че вървят правилно, а други, макар и да виждат, че не са на прав път, не поемат в правилна посока, защото не знаят как и къде трябва да вървят.

Поради това сред народа се появяват различни безсмисле­ни и глупави съждения, поради това и лесно намира достъп до него всякакво зло учение. Свещеникът обикновено мисли, че в неговата енория всичко е изправно, и започва действия едва тогава, когато вече това зло се разраства и излиза навън. Но тогава нищо не може да се направи. За основен дълг на своята съвест свещеникът трябва да приема усъвършенстването на пълнолетните в познанието на христи­янската вяра, а младото поколение да подготвя още от първите му съзнателни години, като обяснява това, което му е необходимо и което то трябва да знае.

Св. Теофан Затворник

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (60 Votes)
1_43.jpgВ писанията на блажения старец постоянно се повтаря думата благодат. За да схванем по-добре какво трябва да разбираме под тази дума, ще си позволим да се спрем на това как разбира благодатта православният монах.
 
В руската дума благодат е изразена отчасти богословската идея за нея, разбирането на нейната природа, а именно: благ дар на Бога, или дар на Божията благодат; нетварна надсветовна сила (енергия) на Божеството.

Човекът е създаден по образ на Бога-Творец. В съществото на тварния човек няма нищо несъздадено. Този тварен образ на Бога не може да бъде причастен на божествената същност, но той притежава способността да влезе в общение с несъздаденото Божество чрез причастие на Неговата благодат. И макар човекът да не е причастен на божествената същност, чрез благодатта обаче той се съобщава с божествения живот.

4.9466666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (75 Votes)
1_33.gifУважаеми отци, братя и сестри, с дълбоко вълнение се съгласих да говоря за богословието на св. Силуан. Избрах тази тема, защото с помощта на духовния му ученик и мой духовен отец - незабравимия отец Софроний от Есекс, оцених св. Силуан не само като християнин, но и като учещ се и преподаващ богословие, а също и като епископ. Св. Силуан продължава да бъде моят личен водач в духовния живот, защото неговата мисъл, с цялото й многообразие, има ключово значение не само за тези, които водят монашески живот, но и за посветилите се на богословската идея и участващите в ръководството на Църквата в света. Затова ще ви говоря за свети Силуан с чувство на дълбоко признание и почит. И така, какво ми откри за богословието този старец?

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (82 Votes)

1_34.jpgСлово първо: Животът в Христос се осъществява чрез тайнствата на божественото кръщение, светото миропомазание и причащението

1. Животът в Христос се засажда в този настоящ живот [φύεται μὲν ἐν τῷδε τῷ βίῳ], започва оттук и продължава в бъдещето [ἐπὶ τοῦ μέλλοντος], докато достигнем до последния ден. Нито настоящият живот е в състояние да доведе напълно живота в Христос до душите на хората, нито бъдещият, ако началото не е положено отсега, защото понастоящем плътското [τὸ σαρκίον] е покрито със сянка, тук има облаци и тление, което не може да наследи нетление. Затова и Павел поиска най-вече да се освободи, като бъде с Христа: желая да се освободя и да бъда с Христа, защото това е много по-добро (Фил. 1:23). Ако бъдещият живот би приел тези, които нямат необходимите сили и сетива [τὰς δυνάμεις καὶ τὰς αἰσθήσεις] за него, за тях не ще има никаква полза, защото те ще се преселят в онзи блажен свят, където няма тление, бидейки мъртви и нещастни. Причината се състои в това, че когато светлината вече е изгряла и слънцето излъчва чистото си сияние, тепърва око не се създава. Благоуханието на Духа изобилно вече изпълва и обхваща всичко, тъй че само онзи, който няма никакво обоняние, не би могъл да го почувства.

4.9569892473118 1 1 1 1 1 Rating 4.96 (93 Votes)

2_1.jpgДнес обществото ни е свидетел на необикновен възход на традиционализми от най-различен вид. Употребявам думата „традиционализъм“ в множествено число, тъй като съвременното плуралистично и секуларизирано общество търси своите корени по всевъзможни и най-разнообразни начини. Унифицираната американска мечта за един Нов свят, който е чист, християнски и в основите си свободен от покварата на Стария свят, е, разбира се, все още жива, но днес тя е изправена пред предизвикателствата на безброй много групи, които търсят своята идентичност някъде другаде. Вдъхновявани частично от все по-засилващото се самосъзнание на общностите на чернокожите и в съревновавание с възродената идентичност на евреите, други етнически групи също започнаха да заявяват себе си като отделни култури и традиции. В миналото всички подобни движения бяха смятани за антиамерикански и е очевидно, че и днес определени консервативни елементи в американското общество продължават да гледат на етносите с тревога и скрито неодобрение. Все пак институциите се опитват да реагират конструктивно, а университетите насърчават етническите изследвания. С това идеята за културен плурализъм бива интегрирана в самата американска мечта.

Споменавам тези факти само за да насоча вниманието към съществуващия контраст между възхода на традиционализма в секуларизираното общество и очевидната криза и объркване, които се наблюдават в представите за това какво представлява християнската традиция. В действителност днес ние се намираме в центъра на една сериозна криза на християнската идентичност. Ясно е, че нито една колективна идентичност не може да бъде отделена от съответната традиция: можем да бъдем китайци, евреи или ирландци единствено във връзка с отминалата история на китайците, на евреите или на ирландците. По същия начин някой е християнин само защото се идентифицира преди всичко с историческата личност на Иисус Христос, а също и с християните от отминалите епохи.

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)