Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (58 Votes)
Кападокия(продължение)

Жив образ на живия Бог

Думите на свети Григорий за първообраза и за нашия образ ни пренасят направо към следващата ни тема. За един християнин най-важното събитие, що се отнася до личността му, е Божието подобие (Бит. 1:26-28). Всеки един от нас не е нищо по-малко от един жив образ (икона) на живия Бог, един сътворен образ (икона) на нетварната безкрайност на Бога. По тази причина ние сме свободни и творци; затова се простираме вън от времето и пространството; затова сме “божествени и благословени”.

Тъй като по този начин човешката природа е изобразяваща, иконична, тя е неизбежно свързваща се, общуваща. В самата същност на нашата човешкост е отпечатана една връзка с Бога, отделена от това общение, човешката личност е немислима, безсмислена. Това да бъдеш човек се явява един вид направление, цел, ориентация, ориентация към Бога. В православното разбиране за личността не съществува никакво “природно” човешко същество отделено от Бога.

4.8208955223881 1 1 1 1 1 Rating 4.82 (67 Votes)
1_16.jpgПоглед към миналото – водещата тема на 20 век

Нека започнем, като поставим един двуаспектен въпрос, който има изключителна важност за нас като православни християни, изправени пред културното разнообразие и плурализъм на съвременния свят. Коя беше най-важната тема, пред която се изправи православното богословие във века, който току-що отмина? А коя ще бъде най-важната тема за нас през новото хилядолетие, тъй като сега навлизаме в 21 век? Ясно е, че можем да подходим към този двуаспектен въпрос от много различни страни, други сигурно няма да се съгласят с посочените от мен като най-важни приоритети. Аз лично смятам еклесиологията за водеща тема на православното богословие през изминалия век. В действителност доста време преди изгрева на ХХ век, през четиридесетте и петдесетте години на 19 век, проблемът за природата на Църквата е бил вече поставен за разглеждане в Русия от мислителите-панслависти, от хора като Алексей Хомяков. Те се постараха да определят коя е отличителната черта на Православието по отношение както на Римокатолицизма, така и на Протестантството.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (45 Votes)
1_3.jpgМоже ли да се стараем да живеем по заповедите на Бога, честно и порядъчно, но без да вярваме в Него?

„Душата може да се противи на греха, но не може без Бога да победи или изкорени злото”

Преп. Макарий Велики

Вярвам в един висш разум, който не е задължително да бъде Бог, опитвам се да живея по нравствените заповеди и се надявам на спасението за своята душа и без вяра в Христос.

„Спасява се само този, който има за глава Христос, а има за глава Христос само този, който се намира в тялото Му, което е Църквата”.

Блаж. Августин

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (48 Votes)

1903 г. – роден на 16 ноември 1903 в с. Влъдени, обл. Брашов, последното от петте деца на Иримия и Ревека; майка му е внучка на свещеник.

1917 г. – на 10 февруари отива в Брашов да учи в Конфесионалната хуманитарна гимназия.

1918 г . – получава стипендия за 4-ти клас от „Фондация Гожду”.

1922 г. – получава стипендия да учи в Университета в Черновци; разочарован от схоластичните учебници и методи, напуска университета след една година.

1923-1924 г. – слуша лекции в Филологическия факултет на Букурещкия университет.

1924 г. – през Великия пост се среща с митрополита на Сибиу Николае (Бълан), който му предлага стипендия.

1927 г. – завършва 4-ти курс в Черновци и защитава дипломна работа под ръководството на проф. Василе Лойкица на тема „Кръщението на децата”; получава стипендия за специализирано обучение в Атина.

1928 г. – есента защитава в Черновци докторска дисертация „Животът и творчеството на Йерусалимския патриарх Доситей и връзките му с румънските княжества”. Митрополитският център в Сибиу му предлага стипендия за изучаване на византология и догматика. Заминава за Мюнхен, където слуша лекциите на проф. Аугуст Хайзенберг, баща на известния физик.

4.9259259259259 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (54 Votes)

Saint_Vincent_of_Lerins.jpgНа 24 май Църквата отбелзява паметта на св. Викентий Лерински (5 в.), чието житие можете да прочетете тук. Преди две години публикувахме три глави от забележителната му полемична книга срещу ересите, свидетелство за живота и проблемите на ранната Църква Паметна книга за древността и всеобщността на съборната вяра (тук). Днес ви запознаваме с още няколко глави от това забележително историческо произведение. Предстои отпечатването на цялата книга, в превод от латински език, от издателство „Синтагма“, като билингвално издание.

Глава 4

Но за да стане по-ясно казаното от нас, то трябва да се илюстрира с отделни примери и да се представи малко по-подробно, та да не би в стремежа ни към прекалена краткост забързаното слово да отнеме от стойността на нещата.

По времето на Донат, от когото идва и името „донатисти“, когато голяма част от хората в Африка се бяха устремили към изстъплението на своята заблуда, когато, забравили име, вяра, изповедание, бяха поставили кощунственото безразсъдство на един човек пред Църквата Христова, тогава от всички из цяла Африка можаха да се опазят невредими в светилището на съборната вяра единствено онези, които, презрели скверната схизма, се бяха приобщили към всеобщата световна Църква; те действително оставиха на поколенията образец, как по-късно благоразумно да поставят здравето на цялото тяло пред безумието на едного или най-много неколцина. Също така, когато арианската отрова бе заразила не някакво ъгълче, а почти целия свят, дотам че сякаш мрак бе замъглил съзнанията на почти всички латиноезични епископи, подведени отчасти със сила, отчасти с измама, и им пречеше да решат какъв път трябва да се следва в това объркване – тогава само оня, който истински обичаше и почиташе Христа и поставяше древната вяра над новото коварство, остана неопетнен от заразата, която носи докосването до него.

 

И рече старецът...
Когато някой е смутен и опечален под предлог, че върши нещо добро и полезно за душата, и се гневи на своя ближен, то очевидно е, че това не е угодно на Бога: защото всичко, що е от Бога, служи за мир и полза и води човека към смирение и самоукорение.
Св. Варсануфий Велики