Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)
DSC06153.JPGНе може да не радва фактът, че все по-често в още тясното ни българско богословско литературно пространство се появяват знакови заглавия и произведения на автори, които са оставили трайна следа не само в православното, но и в християнското богословие и културно наследство като цяло.

От печат излезе третият том с избрани текстове на о. Георги Флоровски. Той е озаглавен Творение и изкупление и включва статии както от „френския”, така и от „американския” период на големия православен богослов, за когото с право друго голямо име в съвременното богословие – о. Йоан Романидис, казва, че е „най-великият православен богослов на нашето време”. Преводът, бележките и богословската редакция на текстовете са дело на преподавателите от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” доц. д-р Е. Трайчев и гл. ас. д-р П. Павлов, а техническата редакция е на хон. ас. Борис Маринов.

Книгата е снабдена с критичен апарат и показалец на основните термини и понятия, както и на личните имена, което го прави допълнително лесен за ползване, както от всеки човек, търсещ отговор на вечните въпроси заключени в тайната на живота и смъртта, така и за употреба от академичната общност. В този том са намерили място произведения, третиращи проблематиката на Творението, Въплъщението и Изкуплението, текстове, които самият о. Г. Флоровски счита за може би най-значителните и важните в огромното си творчество. Книгата е посветена на 130 годишния юбилей на София като столица на България и излиза с подкрепата на един от най-древните действащи храмове в страната ни, столичната църква  „Св. София – Премъдрост Божия”.

4.9344262295082 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (61 Votes)
1_67.jpgШироките православни руски кръгове ценят Владимир Лоски като православен догматист и отличен познавач на източното светоотеческо наследство. Също така в него обичат и ценят верния свидетел на истината на Православната църква, бореца за канонична истина, предания син на нашата Майка-църква, Московската патриаршия. Но в руските среди той е много по-малко известен като свидетел на православието в западния свят и именно за този аспект на неговата дейност искам да поговоря тук.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (64 Votes)
1_62.jpgНяма да правя историческо изследване на християнското вероучение, а само ще представя някои богословски мисли по въпросите, свързани с понятието за човешката личност в контекста на християнската догматика. Преди да поставим въпроса какво представлява човешката личност според богословието трябва да кажем няколко думи за божествените Лица. Този кратък богословски обзор няма да ни отдалечи от основната тема.
 
За да изразят по най-добър начин присъщата на Бога личностна реалност или, по-точно, реалността на личностния Бог – а тази реалност е не само домостроителен модус на проявяване на една безличностна в самата себе си монада, а и първичното и абсолютно пребиваване на троичния Бог в Неговата трансцендентност, – гръцките отци предпочитат термина υποστασις пред προσοπων за обозначаване на божествените Лица. Начинът на мислене, който различава в Бога усия и ипостас, използва метафизически речник и се изразява посредством термините на онтологията, които в дадения случай са не толкова понятия, колкото условни знаци, отбелязващи абсолютната тъждественост и абсолютното различие. В желанието си да изразят несводимостта на ипостаста до усията, несводимостта на личността до същността, без обаче да ги противопоставят като две различни реалности, светите отци разграничават тези два синонима. Това терминологично откритие позволява на св. Григорий Богослов да каже: “Син не е Отец, защото Отец е един, но е същото като Отца; нито е Дух, защото е [роден] от Отца и тъй като Единородният (Иоан 1:14) е един, но е същото като Него” (Слово 31, 9[1]). Ипостаста е това, което е усията – към нея са приложими всички свойства или всички отрицания, които могат да бъдат формулирани по отношение на свръхсъщността, – и все пак тя остава несводима до усията. Тази несводимост не може да бъде нито доловена, нито изразена извън отношенията между трите Ипостаси, които, собствено казано, не са три, а Три-Единство. Когато говорим за три Ипостаси, ние вече използваме неточна абстракция; ако искаме да обобщим и да дадем определение за божествена Ипостас, би трябвало да кажем, че единственото общо определение за трите Ипостаси е невъзможността за каквото и да било тяхно общо определение. Общ за тях е фактът, че са различни, но, като превъзмогнем относителната и неуместна тук идея за сходство, би трябвало да кажем, че абсолютната им различимост предполага и абсолютното им тъждество, извън което е немислимо да говорим за ипостасно Три-Единство. Както три тук не е аритметична цифра, а знак за безкрайното отиване отвъд диадата на противоположността в триадата на чистата различност (триада, равнозначна на монада), така ипостаста като такава, доколкото е несводима до усията, вече не е формулирано понятие, а знак, който ни въвежда в сферата на необобщимото и отбелязва радикално личностния характер на Бога на християнското откровение.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (73 Votes)
1_56.jpgМоже да се зададе въпроса, защо Бог е създал човека свободен и отговорен? Отговорът е: именно защото го е призовал към най-висшия дар – обожението, към стремеж, безкраен като самия Бог – да стане по благодат това, което е Бог по природа. Но този зов изисква свободен отговор. Да бъде нещо “по образ Божи”, означава да бъде лично, тоест свободно и отговорно същество. Съединение без любов би било механично, а любовта предполага свобода, възможност за избор и за отказ. Има, разбира се, и безлична любов, сляпо привличане на телата, робство на природната сила. Обаче любовта на човека или на ангелите към Бога не е такава - инак бихме били животни, привързващи се към Бога чрез някакво тъмно влечение, напомнящо сексуалното. За да бъдем това, което трябва да бъде обичащия Бога, трябва да бъде допусната възможността за обратното: трябва да бъде допусната възможността за бунт. Единствено свободата придава смисъл на съгласието. Свободата, която Бог желае, не е физическо намагнетизиране...

4.887323943662 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (71 Votes)
0_2.jpgВладимир Николаевич Лоски е роден през 1903 г. в Гьотинген, Германия, в семейството на известния руски философ Николай О. Лоски. На 17 години става студент в Петербургския университет и веднага насочва интереса си по подобие на баща си към философията и към св. отци, както и към Западното Средновековие. През 1922 г. съветското правителство изселва семействата на редица интелектуалци в Германия – между тях е и семейството на Николай О. Лоски. Младият Лоски се мести в Прага, където учи при знаменития византолог Н. П. Кондаков. Пътят им на емигранти завършва в Париж и по-конкретно в най-известния университет – Сорбоната. След две години Лоски получава докторска степен и право да преподава по предмета История на Средните векове. Владимир Лоски продължава обучението си и посещава много лекции на специалиста по средновековието проф. Ф. Лот, както и на познавача на средновековната философия Етиен Жилсон.

 

И рече старецът...

Не търси съвършенството на закона в човешките добродетели, защото в тях няма да го намериш съвършен; неговото съвършенство е скрито в Христовия кръст.

Св. Марк Подвижник