Авторът на тази статия се различава в разсъжденията си от позициите, които заемат по този въпрос римокатолическият свещеник Garrigues и протестантският професор Moltmann (виж настоящата статия). Смятам, че техните мнения илюстрират началото на един процес на напредък по въпроса за произхода на Светия Дух – въпрос, който в продължение на векове оставаше в границите на строгите определения, различаващи източната и западната формула. Въпреки всички недостатъци, техните мнения, както ми се струва, са крачка в посока към възприемането на източната (ортодоксалната) концепция. Затова ще се опитам в положителна форма да изложа източната концепция с цел да дам пореден принос в намирането на обединяващи точки в този въпрос между представителите на западното и на източното християнство.Цялата статия: Изхождането на Светия Дух от Отца и Неговото отношение към Сина като основание за нашето обòжение
Досега все още не е съставено подробно, систематизирано и документирано богословско обобщение на румънското богословие. Наченки на един вид „етно-теология“ се появяват откъслечно през IV век в Скития (Добруджа). Това, по думите на Мирча Елиаде, „примитивно“ богословие е с изразен местен и народностен характер и е вкоренено в монашеството. Основен тласък за зараждането на писмено предавана догматична мисъл дава силното византийско влияние. През XIV век в монашеските среди се появяват първите богословско-катехизаторски преводи. Прави впечатление, че тези творби са основно с литургична ориентация. В тази връзка трябва да се спомене най-вече дейността на йеромонах Макарий (началото на XVI век) и главния му труд Liturghierul slavon (Славянски Служебник).
Малката и незначителна римска провинция Юдея, царуването на васалния цар Ирод, наречен велик. Още по-малкото и съвсем незабележимо на картата градче, носещо името Витлеем. Множество хора, отиващи в родното си място за да се запишат за преброяването, което се прави по заповед на римския император Октавиан Август (31 г. пр. Хр. – 14 г. сл. Хр.). Всичко в малкия град Витлеем, някога роден град на великия и обичан цар Давид (1004-964 пр. Хр.), вече е заето и дошлите по-късно за преброяването нямат ни най-малка възможност да се приютят някъде. Обор, ясли, слама... Една Девица, която ражда... Ражда Този, Който е вечен, ражда Този, Който е сътворил всичко. 
