Мобилно меню

4.9259259259259 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (54 Votes)
00_1.jpgДосега все още не е съставено подробно, систематизирано и документирано богословско обобщение на румънското богословие. Наченки на един вид „етно-теология“ се появяват откъслечно през IV век в Скития (Добруджа). Това, по думите на Мирча Елиаде, „примитивно“ богословие е с изразен местен и народностен характер и е вкоренено в монашеството. Основен тласък за зараждането на писмено предавана догматична мисъл дава силното византийско влияние. През XIV век в монашеските среди се появяват първите богословско-катехизаторски преводи. Прави впечатление, че тези творби са основно с литургична ориентация. В тази връзка трябва да се спомене най-вече дейността на йеромонах Макарий (началото на XVI век) и главния му труд Liturghierul slavon (Славянски Служебник).

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (64 Votes)

1_82.jpgПредговор към книгата на о. Думитру Стънилоае Богословието и Църквата

Днес, когато православното богословие постепенно открива своята мисия сред западното общество и формулира посланието си към това общество, е особено важно то да бъде здраво вкоренено в своите основи. И действително, не може да съществува традиция без приемственост, без последователност и католично съзнание за духовно единство с онези, които са правили богословието в ситуации, различни от нашата.

През последните години за англоговорящите читатели станаха достъпни някои трудове, написани от православни богослови, излизащи от гръцки и руски среди, но, с изключение на няколкото кратки есета, публикувани в периодичните ни издания, съчиненията на най-влиятелния и продуктивен румънски богослов на нашето време, благоговейният Думитру Стънилоае, оставаха до голяма степен непознати. Ето защо публикуването на тази книга идва, за да запълни една очевидна празнина и да напомни на западния читател за динамичното съвремие на румънското богословие. В свеж и майсторски синтез – едновременно вкоренен в традицията на отците, но и отворен към справедливите търсения на днешната християнска мисъл, – авторът предоставя на читателите си динамично разкриване на православното учение за Светата Троица, като основа както на еклисиологията, така и на антропологията.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (27 Votes)
1_20.jpgМалката и незначителна римска провинция Юдея, царуването на васалния цар Ирод, наречен велик. Още по-малкото и съвсем незабележимо на картата градче, носещо името Витлеем. Множество хора, отиващи в родното си място за да се запишат за преброяването, което се прави по заповед на римския император Октавиан Август (31 г. пр. Хр. – 14 г. сл. Хр.). Всичко в малкия град Витлеем, някога роден град на великия и обичан цар Давид (1004-964 пр. Хр.), вече е заето и дошлите по-късно за преброяването нямат ни най-малка възможност да се приютят някъде. Обор, ясли, слама... Една Девица, която ражда... Ражда Този, Който е вечен, ражда Този, Който е сътворил всичко.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)
1_4.gifВ началото на 2009 г. българският книжен пазар ще се обогати с още една ключова книга на известния богослов Владимир Лоски - "Боговидението". Тя ще бъде издание на столичния храм "Св. София", който неотдавна издаде и третия том от събраните съчинения на отец Георги Флоровски "Творение и изкупление". С гл. ас. д-р Павел Павлов от Богословския факултет на Софийския университет и член на екипа, подготвящ изданието, разговаряхме за посланието на книгата "Боговидение" и мястото й в творчеството на Владимир Лоски:
 
"Тази книга е сборник от лекции, които Лоски чете в Сорбоната, в специално открития отдел за православно богословие. Това са годините след Втората Световна война, когато Владимир Лоски е вече много известно име във френския интелектуален елит, а авторитетът му се усилва заради неговото участие във френската Съпротива. Сборникът е най-систематизираният курс по християнска гносеология, който се занимава с въпроса за начините за Богопознание, а не е просто курс за запознаване с Православието, каквито са "Очерци върху мистическото богословие на Източната църква".

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (73 Votes)

14 в.Съществуват две основни съблазни за Църквата, към които могат да се приложат имената на две христологични ереси – монофизитството и несторианството. Църковните монофизити желаят единствено да пазят Истината и умъртвяват църковната икономѝя – толкова многообразна и винаги различна в зависимост от времето и мястото, където действа Църквата, чрез която тя храни света. Църковните несториани заради икономѝята са готови да забравят за неизменяемата пълнота на Истината, обитаваща в Църквата, и вместо да оплодят с нея земята, те започват да търсят навън, в човешкото творчество (философско, художествено, социално и т. н.) храна за Църквата. Първите забравят, че Църквата пази божествените съкровища заради спасението на света. Вторите престават да забелязват, че източник на живота и на познанието на Църквата не е светът, а Светият Дух. Църковните монофизити, смесвайки същественото с несъщественото, неизменното с изменяемото, виждат във всичко божествено, неподвижно-сакрално значение: въпросът за „стария стил“, например, придобива за тях характер на църковен догмат. Църквата се отделя от живота на света и му се противопоставя като мумифициран, мъртъв организъм. Църковните несториани, съзнателно или несъзнателно, разсичат Църквата на „небесна“ и „земна“ („историческа“) и, от една страна, обезплътняват Тялото Христово, превръщайги го в отвлечено „духовно начало“, а от друга – неразличимо го смесват със света.

Хилиастичният стремеж към постигането на Царството Божие на земята, осъществяването на социалната правда става цел на Христовите ученици, които отново Го призовават да дели тяхното мирско наследство. Църквата започва да живее живота на този свят като една от неговите стихии и вече не може да му даде това, което чака от нея светът, защото тя по същество вече не се отличава от него, а търси заедно с него, все така безуспешно, нови философски, социални, политически и други пътища.

 

И рече старецът...

Само чрез сражение душата постига напредък.

Авва Йоан Ниски