Православното богословие в Румъния имаше в продължение на 50 и повече години за свой най-важен представител отец Думитру Стънилое. Световно известен догматист, проповедник на богословието на смирението, преводач на светоотеческото богатство и неуморен автор на богословски и духовни трудове, образцов йерей и духовен отец на много хора. Сред трудовете му се отличават два с историческо значение: Добротолюбието с негови коментари в десет тома, което днес продължава излизането си на румънски език в поредицата „Църковни отци и писатели”, и прочутата му „Догматика” в три тома, която заедно с труда „Мистичното богословие” са неговото богословско свиделство пред Бога и пред хората.

Почитта, с която православието винаги се е отнасяло към тайнството на Бога и към Божието дело в света и сред хората задължава православното богословие както днес, така и занапред. Православието зачита и ще продължава да зачита тайнствения характер на християнската вяра, без обаче това  да ограничава по някакъв начин възможностите на богословието да разсъждава върху въпросите на вярата. Точно обратното – именно тайнственият характер на вярата е факторът, който прави възможен плодотворния богословски размисъл, белязал епохата на Отците. Защото тайнството предполага богатство и безкрайна сложност на значенията, които никога не могат да бъдат сведени до каквото и да е едностранно обяснение. Източните отци смятат, че Бог е над всяко разбиране, което може да намери израз в определена формула, и това, което оценяват най-високо, е апофатичното богословие. Тъкмо този е и подходът, който прави възможно непрекъснатото напредване към дълбините на неизчерпаемото богатство от значения на божественото или богочовешкото тайнство. Съвременната православна мисъл откри отново богословието на тайнството – онова познание, за което говорят св. Григорий Нисийски и св. Григорий Паламà, и което не претендира да изчерпва докрай нито съдържанието на божествената същност на Бога и Христос, нито богочовешки реалности, изразени в други области на богословието. Вместо това то признава, че този тип познание се движи в океан от тайнственост. То признава, че всяка формула, изразяваща божествената или богочовешката реалност е само прозорец, през който можем да усетим или доловим светлина от неизразимата безкрайност на тайнството.

Думитру Стънилоае е роден на 16 ноември 1903 г. в трансилванското село Владени – най-западната част на днешна Румъния, която граничи с Унгария. Корените му са дълбоко провинциални и ранното му детство преминава в относително изолирана земеделска общност. Любовта му към румънската селска култура, която го формира в неговото детство, не отслабва и до края на дните му, като се съчетава със стремеж да включи характерните за нея ценности в богословската си мисъл. Усетът за родство със земята, с материалното обкръжение на потоци, хълмове и гори, познато му като на селско момче, присъства трайно в богословската му визия. Една от централните му тези винаги е било космичното единство на цялото творение в Иисус Христос. И двамата родители на младия Думитру са силно вярващи православни християни, оказали трайно влияние върху духовния му облик. Духовната атмосфера на дома, в който израства, може донякъде да се усети от собствения му разказ за това как е станало така, че прочел цялата Библия на десетгодишна възраст. „В къщата на дядо си, който беше певец в църквата, попаднах на една Библия. Тя беше пълна с удивителни илюстрации, които ме привлякоха и започнах да чета. Следвах внимателно текста, за да мога да разбера илюстрациите. Седях до прозореца и четях и нищо не можеше да отвлече вниманието ми... Всички, които влизаха – дори майка ми и баща ми, са се чувствали като в църква. Никой не проговарял, казвали си: Детето чете Светата Книга. Усещането им било, че се случва нещо свещено”.