Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (66 Votes)
1_26.jpgДнес вие с още по-голямо усърдие сте се събрали в храма и с радост държите в ръцете си цъфтящи клонки. Доколкото не всички от вас разбират смисъла на този обичай, аз ще прочета нужното за вашата душевна полза, повтаряйки прочетеното днес от Евангелието. В него е казано, че нашият Спасител влязъл в Йерусалим пет дни преди страданията Си. На Елеонската планина Той възседнал ослица, а народът като чул за Неговото идване излязъл насреща Му с палмови клонки, като застилали пътя Му с дрехите си, с радост славословели Бога. След това, до четвъртък, когато Господ след вечерята бил предаден, Той всеки ден учил народа в храма, а вечерите прекарвал на Елеонската планина.

2.1081081081081 1 1 1 1 1 Rating 2.11 (74 Votes)
1_28.jpgЦветница е празник на спонтанно избликнала духовна радост, на зелени върбови клонки и свежи пролетни цветя, с които вярващите приветстват своя Бог и Спасител.

Със завладяваща естественост в св. Евангелие се разкрива картината на празничния "вход Господен в Йерусалим":

Господ Иисус влиза тържествено в свещения град. Пътят е застлан с одежди, цветя и зеленина. Приветстват Идващия в името Господне с палмови клонки и възторжени викове: "Осана на Сина Давидов!"А "Осана" означава: "Спаси!" или "Бъди спасен!" Това е поздрав-възклицание у израилтяните. Той отговаря донякъде по смисъл на нашето: "Слава!" или "Ура!".

4.859375 1 1 1 1 1 Rating 4.86 (64 Votes)
                                   
1_7.jpgВ Свещеното Писание на Стария Завет Бог се окачествява като милостив: „Благоутробен и милостив е Господ, дълготърпелив и велик по милост” (Пс. 103/102:8). Когато се явява на Моисей след като му дава скрижалите, Бог Сам прогласява: „Господ, Господ Бог благоутробен и милостив, дълготърпелив и велик по милост и истина” (Изх. 34:6). Божията милост е безпределна и необятна, затова тя изпълва цялата Земя (Пс. 118:64). Божието милосърдие се проявява винаги, дори и когато Бог наказва, т. е. Бог е едновременно милостив, благ и праведен (Пс. 114:5). Така Ной и семейството му, за разлика от всички останали, чиито сърдечни мисли са били насочени изцяло към извършването на злини, биват избавени от водите на потопа, а Лот и неговите дъщери – изведени от загиващия поради справедливото Божие наказание Содом.

Божието милосърдие се проявява особено силно при избавянето на Израил от робството в Египет. Наказанията, които Бог налага на фараона и на египтяните, имат за цел фараонът – най-вероятно става дума за Рамзес ІІ (1290-1224) – да познае чрез чудесата, извършени пред него, силата и могъществото на Господа и да освободи Израил (Изх. 7:16). Тази хипотеза съответства на данните от Изх. 1:11 (и парал.), че евреите са били принудени да участват в строежа на градовете Питом и Раамсес. Именно Рамзес ІІ съгражда своя резиденция в източната част на делтата на Нил. (Вж. Donner, H. Geschichte des Volkes Israels und seiner Nachbarn in Grundzügen, Göttingen 1995, T. I, S. 105-106).

          

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)
Благовещението – един от светлите Богородични празници, който в не толкова далечното ни минало е и празник на жената, украсена с християнски добродетели. Благовещение (25 март / 7 април – ст. стил) е денят на благата вест – първата стъпка от сбъдването на Божието обещание към падналото човечество. Защото Адам и Ева са прогонени от рая, но остава надеждата, че от жената ще се роди Онзи, който ще строши главата на изкусилата ги древна човеконенавистна змия – причина за поробването им на греха, Онзи, който ще възвърне на хората свободата на първоначалната им чистота, Онзи, който отново ще отвори за праведниците райските селения, Онзи, чрез когото ще възтържествува възстановената Божия правда!

4.9761904761905 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (210 Votes)

Богородица от Забележителният автор исихаст от 14 в. св. Николай Кавасила (1332-1371) посвещава това слово на Благовещението на св. Богородица, откривайки пред нас погледа на византийския човек към Божията майка. Една проповед, изпълнена не само с горещо религиозно чувство, но и с дълбока догматика.

За Благовещението на Пресветата наша Владичица и Приснодева Мария (Три Богородични слова)

Ако трябва някога човек да се радва и да тръпне, да пее с благодарност, ако има период, който изисква човек да желае най-голямото и най-доброто и го кара да се стреми към възможно най-широка връзка, най-прекрасен изказ и най-силно слово, за да възпее величието му, не виждам кой друг може да бъде, освен днешният празник. Защото като че днес дойде от небето Ангел и възвести началото на всички блага. Днес небето се възвеличава. Днес земята ликува. Днес цялото творение се радва. И отвъд този празник не остава и Този, който държи в ръцете Си небето. Защото това, което се случва днес, е същински празник. Всички се срещат в него, с еднаква радост. Всички живеят и дават и на нас същото веселие: Създателят, всички творения, самата майка на Твореца, която предостави нашата природа и така Го направи причастен на нашите радостни събрания и празници. И преди всички се радва Творецът. Защото е по начало благодетел и от началото на творението има за свое дело благотворeнето. Никога няма нужда от нищо и не знае нищо друго, освен да дава и да благотвори. Днес обаче, без да спира спасителното Си дело, Той минава на второ място и идва между тези, които са облагодетелствани. И не се радва толкова за големите дарове, които Той дарува на творението и които разкриват щедростта Му, но за малките неща, които получи от облагодетелстваните, защото така става ясно, че е човеколюбив. И смята, че Го прославят не само онези неща, които Самият Той даде на бедните роби, но и онези, които бедните Му подариха. Защото и ако избра пред божествената слава умаляването и се съгласи да приеме като подарък от нас нашата човешка бедност, богатството Му остана непроменено и превърна в него нашия дар в украшение и царство.

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин