Въпрос на учениците на св. Максим:

- Ако, според св. Йоан, роденият от Бога не върши грях, защото Неговото семе прибивава в него и той не може да греши (1 Иоан. 3:9), а роденият от вода и Дух (Иоан 3:5) е роден от Бога, то как ние, които сме родени от Бога чрез светото Кръщение, можем да грешим?

Двоен е образът на нашето раждане от Бога: единият дава на раждащия се постоянно присъстващата благодат на осиновяването в състояние на възможност; а другият – привежда тази благодат в състояние на действителност и чрез нея преобразува нравствено цялото произволение на раждащия се човек по отношение на раждащия Бог. Първият образ на раждането от Бога съдържа благодатта в състояние на възможност, само във вярата, а другият образ на раждането е свръх вярата, по действено познание, което осъществява в позналия Бога божественото подобие на Познания.

Неотдавна на сайта Богослов.ру беше публикувана статия на прот. Ростислав Снигирев, преподавател в Калужската духовна семинария, посветена на винаги актуалната тема за съвременните преводи на Св. Писание.

В качеството си на руски национален превод на Библията синодният превод е текст, който генетично принадлежи към един особен вид библейски преводи – т. нар. национални Библии, появили се през 16 в. и притежаващи редица свойства, които ги сближават.

На първо място, по функционалното си предназначение националните Библии съвместяват функциите на богослужебните и учебните преводи. Изначално заявената цел на създаването на синодния превод е необходимостта от съществуването на учебен текст на Библията на разбираем език. По-късно в протестантските деноминации типът на синодния превод придобива също и характер на богослужебен текст.

или проклятие ли е анатемата?

Най-често историята ни служи за оправдаване на собствените ни грешки и почти никога за поука

В последните няколко години думата „анатема“ отбеляза сериозно присъствие в аргументацията на един митрополит и на няколко свещеници в диалога им с отдавна секуларизираното ни общество. Особено интересен беше един от последните призиви за „анатема“, отправен към политик, за когото не е известно дали въобще е член на Църквата. Объркването идва от това, че мнозина смятат, че отлъчването и „анатемата“ са две различни наказания и, докато отлъчването е канонично наказание, приложимо вътре в Църквата и за нейните членове, то „анатемата“ е църковно проклятие, употребявано преди всичко срещу нехристияни, т. е. това е един вид тайнствено църковно оръжие, което се употребява тогава, когато противникът е непримирим и е последен аргумент, който трябва да го накара да отстъпи, ако не иска да понесе последиците от това проклятие. Проклятие ли е в действителност „анатемата“? Може ли да бъде използвана спрямо нехристияни? Какво представлява всъщност анатемата?