Мобилно меню

4.8623853211009 1 1 1 1 1 Rating 4.86 (109 Votes)
1_11.jpg29 август е един от най-мрачните празници на Православната църква. По принцип българите възприемат всеки празник като ден, “празен” откъм работа и изпълнен с радост и веселие (особено на трапеза). Но в църковния календар присъстват няколко празника, на които се спазва строг пост, защото възпоменават убийства – Разпети петък, Кръстовден, Йордановден, Усекновение. Последният празник отбелязва отсичането на главата на св. Йоан Кръстител. За драматичните събития, свързани с него, разказват еврейският историк Йосиф Флавий, в своята книга „Юдейски древности” (18:119), и евангелистите Матей (14:3-12) и Марк (6:17-29).

В центъра на тези събития е Иродиада - еврейска принцеса (княгиня) от Иродовата династия. Родена е около 15 г. пр. Хр. Омъжена е за чичо си Ирод ІІ, който е син на цар Ирод Велики и Мариамна ІІ. Нейният мъж е обвинен от параноика Ирод Велики, че съзаклятничил с майка си да го убие. Не е убит, но е отстранен от властта и живее заедно с Иродиада в едно от пристанищата на Палестина. Около 14 г. сл. Хр. Иродиада ражда дъщеря, която нарича Саломе (Саломия) на името на нейната баба по майка.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (45 Votes)

1_1.pngНеотдавна на сайта Богослов.ру беше публикувана статия на прот. Ростислав Снигирев, преподавател в Калужската духовна семинария, посветена на винаги актуалната тема за съвременните преводи на Св. Писание.

В качеството си на руски национален превод на Библията синодният превод е текст, който генетично принадлежи към един особен вид библейски преводи – т. нар. национални Библии, появили се през 16 в. и притежаващи редица свойства, които ги сближават.

На първо място, по функционалното си предназначение националните Библии съвместяват функциите на богослужебните и учебните преводи. Изначално заявената цел на създаването на синодния превод е необходимостта от съществуването на учебен текст на Библията на разбираем език. По-късно в протестантските деноминации типът на синодния превод придобива също и характер на богослужебен текст.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (54 Votes)
1_21.jpgЕкзегетично изследване на Рим. 4:17-25

Въведение

Многобройни са трудностите на превода, някои от тях са общи и могат да бъдат срещнати във всеки вид текст, други са специфични за превода на Новия Завет, именно те са и темата на нашия колоквиум. Между впрочем откриването на нюансите в библейските преводи е много трудна задача за онези, които не са специалисти в областта на Библията. Това обяснява защо много православни християни, особено привикнали към определени преводи на Новия Завет, дори не подозират за скритата в тях субективна тенденция, отразяваща богословски становища, различни от тяхната вяра.

4.9871794871795 1 1 1 1 1 Rating 4.99 (156 Votes)

1_29.jpgИли проклятие ли е анатемата?

Най-често историята ни служи за оправдаване на собствените ни грешки и почти никога за поука

В последните няколко години думата „анатема“ отбеляза сериозно присъствие в аргументацията на един митрополит и на няколко свещеници в диалога им с отдавна секуларизираното ни общество. Особено интересен беше един от последните призиви за „анатема“, отправен към политик, за когото не е известно дали въобще е член на Църквата. Объркването идва от това, че мнозина смятат, че отлъчването и „анатемата“ са две различни наказания и, докато отлъчването е канонично наказание, приложимо вътре в Църквата и за нейните членове, то „анатемата“ е църковно проклятие, употребявано преди всичко срещу нехристияни, т. е. това е един вид тайнствено църковно оръжие, което се употребява тогава, когато противникът е непримирим и е последен аргумент, който трябва да го накара да отстъпи, ако не иска да понесе последиците от това проклятие. Проклятие ли е в действителност „анатемата“? Може ли да бъде използвана спрямо нехристияни? Какво представлява всъщност анатемата?

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (27 Votes)

Теофан ЗатворникСв. Григорий Нисийски:

„Кой би ми дал криле гълъбови? – говори псалмопевецът Давид (Пс. 54:7). Осмелявам се да кажа същото: кой би ми дал ония криле, че да мога да въздигна ума си на висотата на тези слова и, оставайки земята, да премина разлетия посредата въздух, да достигна звездите и видя цялата им красота, но без да се спирам и на тях, извън всичко движимо и изменчиво, да достигна постоянното естество, неподвижната сила, направляваща и поддържаща всичко, що има битие; всичко, що зависи от незречимата воля на Божията Премъдрост. Отдалечавайки се мислено от онова, което е изменяемо и превратно, аз за пръв път ще мога да се съединя мислено с Непреложното и Неизменяемото, при това с най-близкото наименование, като кажа: Отче!“.

Св. Киприан Картагенски:

„О, какво снизхождение към нас, какво обилие на благоволение и благост от Господа, когато Той ни позволява, при извършване на молитвата пред лицето Божие, да назоваваме Бога Отец, а себе си да наричаме синове Божии също както Христос е Син Божи! Никой от нас не би дръзнал да употреби това име в молитва, ако Той Самият не бе позволил да се молим по този начин“.

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)