Едното само Писание или как протестантите нарушават собствените си принципи
Всеки, който е повече или по-малко запознат с богословието на реформацията, прекрасно знае, че протестантите са отричали Преданието на Църквата в качеството му на източник на вероучението и са утвърждавали принципа Sola Scriptura – единствено и само Писанието. Днес ние слушаме от баптистите и петдесетниците, че Библията е самодостатъчна, че тя сама тълкува себе си, че в нея са отговорите на всички въпроси. В този смисъл православните, отстояващи необходимостта от Преданието, изглеждат по някакъв начин като „непълни християни”, на които са им нужни още някакви книги – отделно от Словото Божие. Наистина, православните имат едно просто възражение: че Библията е непогрешима – в това спор няма, но за спасението е необходим още и Сам Бог. Можем ли да общуваме с Бога, само като четем Библията, или има и други начини за богообщение? Ето го въпроса на православните, на който протестантите трябва да отговорят. На него те винаги имат готовия отговор, че я има още и молитвата, но да се молим, можем само с буквални цитати от Библията или с думи, които преразказват Библията, и нищо повече от това! Лесно е да се убедим, че тази теза не изпълнява нито едно от протестантските изповедания – всяко от тях има своите собствени „сборници с химни” и те по никакъв начин не се свеждат само до едното цитиране или преразказ на Библията. Значи само молитва и толкова, така ли? Така питат православните.
Тук сред протестантите започват разногласията. Още в епохата на реформацията, например, Лутер е бил убеден, както и цялата Църква преди него, че – освен молитвата – важен и незаменим начин на богообщение са още и Тайнствата. Но ето, че неговият колега, швейцарският реформатор Цвингли, е бил убеден, че това не е така. И в резултат…
Цялата статия: Едното само Писание или как протестантите нарушават собствените си принципи
Моето пътуване с о. Александър (семейството; ранни години)
След като второто издание на тези лични спомени беше подготвено, осъзнах, че читателите се интересуват не само от нашия семеен живот, но също и от нещата, които изпълваха нашия живот – нашето щастие и непрекъсната радост.
Ние бяхме обикновени, нормални хора, със своите трудни и щастливи моменти. Сега обаче, когато преживявам нашия живот отново във всичките му детайли и като се опитвам да го погледна под друг ъгъл мога само и единствено с огромно задоволство да свидетелствам, че животът ни винаги, някак автоматично, бе съсредоточен, центриран върху да бъде Твоята воля и това му даваше хармония и светлина. Това не беше героично решение, нито резултат от разумен размисъл. Това просто беше – и това послушание, избрано свободно, беше изпълнено с вяра, надежда и увереност, че Бог ни обича.
Какво мога да кажа?
Нищо друго освен: Благодаря Ти, Господи.
Благодаря Ти за красотата и мира на този септемврийски месец на Лабел, в Канада, където съм по-близо от всякога до моя съпруг, до природата, до величието на творението, до чувството, че оставащите ми години живот са изпълнени с благодат.
Надявам се, че съм вярна на представата на моя съпруг за живота:
Само от едно нещо се нуждаем…
Уляна Шмеман
Монреал, септември, 2007 г.
Цялата статия: Моето пътуване с о. Александър (семейството; ранни години)
Труд, творчество и свобода
Колкото и критично да се отнасяме към социализма, не може да не признаем поне една негова заслуга.
Социализмът свърза проблема за бедността с този за несвободата. Но главното зло в тази несвобода се състои, разбира се, не в имущественото неравенство, нито в продажбата на труда, който е често неизгоден, както и не е в труда, сам по себе си, а в това, че все повече намалява полето за творческа дейност на мнозинството хора и все по-малко радостен и все по-малко творчески става техният труд.
Изход от тази ситуация може да се намери само ако разберем, че проблемът за свободата е неотделим от проблема за ценноста и този за времето.
1.2
Единствено преживяването на ценното, или истински ценното преживяване дава свобода и това е така, понеже в истински ценното вече липсва елементът на средствата, или той е преобразен.
Зная един човек в Христа. Живот и служение на стареца Софроний – исихаста и богослова от Навпактски митр. Йеротей (Влахос)
Светоотеческият период не е просто един изолиран етап от живота на Църквата. Свети отци има във всички епохи и всяка епоха има своите светци и големи богослови. Двадесетият век също даде своя принос в Преданието на Църквата, чрез свидетелствата на множество светци – мъченици, изповедници и богослови. Сред тях е архимандрит Софроний (Сахаров), когото Бог удостои едновременно с дара на духовното старчество и на богословието. С пълно основание Навпактският митр. Йеротей (Влахос) сравнява този изключителен съвременен духовник и богослов с преп. Симеон Нови Богослов. В книгата Зная един човек в Христа митрополит Йеротей разкрива в дълбочина личността и богословието на този съвременен свидетел на православието. Книгата е разделена на две основни части – в първата от тях личността и учението на стареца са разкрити чрез неговото богословско творчество, докато във втората авторът описва своя личен опит от срещите си с него.
Вярно на целта си да представя творчеството на най-изтъкнатите представители на православното богословие на 20 век, проектът Живо предание започва публикуването на тази книга на митрополит Йеротей, който от личен опит свидетелства, че Христос присъства сред нас неизменен не само в миналото, но също така и днес. Най-ярко обаче е Неговото присъствие в хора като архимандрит Софроний, в които Христос живее и в които се е изобразил. Посланието на автора към неговия съвременник е, че докато има святост, докато Църквата дава плодове като стареца Софроний, светът няма да свърши, а ще продължи да ражда нови жители на Небесното царство. В книгата се съдържат и много свидетелства, че сам Бог е прославил чрез чудотворство и харизматични дарове своя угодник, стареца Софроний, поради което и митрополит Йеротей е категоричен: „Ако отец Софроний не е светец, то светци въобще няма!”.
Книгата „Οίδα άνθρωπον εν Χριστώ”. Βίος και πολιτεία του Γέροντος Σωφρονίου του ησυχαστού και θεολόγου („Зная един човек в Христа”. Живот и служение на стареца Софроний – исихаста и богослова) се превежда и публикува на български език в проекта Живо Предание с изричното съгласие и с благослвовението на нейния автор – Негово Високопреосвещенство Навпактски и на Свети Влас митрополит Йеротей (Влахос).
„Зная един човек в Христа…” 2
Духовна автобиография (продължение)
Трудно е да се пише за живота и дейността на светец – само светци разбират светците и само тези, чиито живот е подобен на живота на светеца, могат да обяснят това, което е основата на тяхното битие. Св. апостол Павел пише на коринтяните: „… понеже кой човек знае, какво има у човека, освен човешкият дух, който живее в него? Тъй и Божието никой не знае, освен Божият Дух”.[1]
Съществува мнението, че всеки човек носи в себе си света, че е микрокосмос в макрокосмоса и така преживява драмата на цялото човечество. Че в своя живот той преживява и трагедията на войната, и потреса, и сблъсъка на потомците на Адам, в каквато и форма да са те. И от духовна гледна точка грехопадението на Адам, заедно с всички последици – и Адамовият плач и радостта от Възкресението – се преживяват в дълбочина от съществото на всеки човек.
Случващото се с обикновения човек старецът Софроний усеща особено остро – до последните възможни предели: Адамовото грехопадение, паметта за смъртта, преживяването на ада, но и радостта от съзерцанието на нетварната светлина, която е светлината на Царството Божие. Кой има подобен опит, да анализира вътрешния свят на личността на стареца Софроний? Ап. Павел пише за това: „Душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух: за него това е безумство; и не може да го разбере, защото то се изследва духовно. Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва”.[2] Старецът пише житието на св. Силуан Атонски и внимателно анализира неговия духовен път, като го съпоставя с духовния си опит. За мен такъв анализ е невъзможен.