Благовещение Богородично е двоен празник – едновременно Господски и Богородичен. Господски, защото е свързан с Христос, Който бе заченат в утробата на Богородица, и Богородичен – защото е свързан с личността, която извърши зачатието и въчовечаването на Словото Божие, т. е. Пресвета Богородица.
Богородица заема голямо и важно място в Църквата, именно защото е лицето, което бе очаквано от толкова човешки поколения и което даде на Словото Божие човешка природа. И така, личността на Богородица е тясно свързано с Личността на Христос. И величието на Дева Мария не се дължи само на добродетелите ѝ, но преди всичко на плода на нейната утроба. Затова и мариологията е тясно свързана с христологията. Когато говорим за Христос, не можем да игнорираме тази, която Му е дала плът, и, когато говорим за Пресветата Дева, говорим едновременно за Христос, защото от Него тя черпи благодат и слава. Това става особено ясно в последованието на акатиста, в което се възпява Богородица, но винаги понеже е майка на Христос: „Радвай се, защото си небесен престол, радвай се, защото държиш държащия всичко“.
Връзката между Христологията и мариологията е видима и в живота на светците. Отличителна черта на светците, които са истинските членове на Тялото Христово, е любовта към Богородица. Не е възможно да има светец, който да не я обича.
1. Благовещение Богородично е началото на всички Господски празници. На празника пеем: „Днес се яви началото на нашето спасение и вечната тайна...“. Архангел Гавриил, с когото са свързани всички събития около въплъщението на Христос, посети по Божия заповед Богородица и ѝ извести, че е дошло времето за въплъщението на Словото Божие и тя ще стане Негова майка (Лука 1: 26-56).
Думата „благовещение“ се състои от две думи – „блага“ и „вест“. Тази „блага вест“ е именно изпълнението на Божието обещание, което Той дава след падението на Адам и Ева (Бит. 3:15), което и се нарича „първо благовещение“. Вестта за въплъщението на Словото на Бога е най-голямата новина в човешката история.
Според св. Максим Изповедник, благовестието на Бога е пратеничество и молба към хората чрез въплътения Му Син. Едновременно с това е и примирение на хората с Бога, Който дава в отплата на послушалите Сина Му – нероденото обòжение. Обòжението се нарича „неродено“, защото не се ражда, а се явява у достойните. Следователно, обòжението, което се дава чрез въплъщението на Христос не е рождение, а явяване чрез въипостасно просветление у тези, които са станали достойни за това откровение.
Добрата новина, евангелието, благовещението е изправлението на случилото се в началото на сътворението, в Едемския рай. Там от жена започна падението и неговите плодове, а тук от жена започнаха всички блага. Затова св. Богородица е Новата Ева. Там беше видимият Рай, тук е Църквата. Там бе Адам, тук е Христос. Там е Ева, тук е Мария. Там е змията, тук Гавриил. Там е шепотът на изкусителя, тук поздравът на ангела. Така бе изправена грешката на Адам и Ева.
2. Архангел Гавриил нарекъл Пресветата „благодатна“, „облаготена“. Казал ѝ: „Радвай се, благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените“ (Лука 1:28-29). Наречена е „благодатна“ и „благословена“, тъй като Бог е с нея.
Според св. Григорий Паламà и други св. отци, Пресветата Дева вече е била получила благодатта, била е о-благодатена, а не става такава в деня на Благовещението. Пребивавайки в Светая Светих на храма, тя е достигнала до светая светих на духовния живот, което е обòжението. Ако притворът на храма е бил предназначен за прозелитите, а главният храм за свещениците, в Светая Светих е влизал само архиереят. Там влязла Пресвета Богородица: знак, че е достигнала обòжението. Известно е, че през християнската епоха нартикът е бил предназначен за оглашените и неочистените, главният храм за просветлените, членовете на Църквата, а Светая Светих – за тези, които са били достигнали обòжението.
Така, Богородица е стигнала до обòжението още преди да приеме ангелското посещение. За това тя е използвала един специален метод за богопознание и богообщение, както прекрасно и боговдъхновено тълкува св. Григорий Паламà. А именно – исихѝята, исихасткия път. Богородица е разбрала, че никой не може да достигне Бога с логиката, с чувствата, с фантазията и човешката слава, а само чрез ума. Така, тя е умъртвила всички сили на душата, които са произхождали от чувството, и чрез умната молитва е активирала ума. По този начин е достигнала до просветлението и обòжението. Затова е била удостоена да стане майка на Христос, да даде плът на Христос. Не просто добродетели е притежавала тя, а обòжаващата благодат на Бога.
В сравнение с хората Пресветата е притежавала пълнотата на Божията благодат. Разбира се, Христос, като Слово на Бога, притежава пълнотата на всички благодати, но и Богородица е получила пълнотата на благодатта от пълнотата на благодатите на своя Син. Затова в сравнение със Сина си е по-нисша, тъй като Христос притежава благодатта по природа, а тя – по причастност. В сравнение с хората обаче е неизразимо по-високо.
Пресветата е притежавала пълнотата на благодатта, от пълнотата на благодатите на своя Син преди зачатието, по време на зачатието и след него. Преди зачатието пълнотата на благодатта у нея е била съвършена, по време на зачатието е била още по-съвършена, а след зачатието била най-съвършена (св. Никодим Светогорец). По този начин Богородица е била дева по тяло и дева по душа. И телесното ѝ девство е по-висше и по-съвършено от духовното девство на светците, което се постига с действието на Пресветия Дух.
3. Никой човек не се ражда свободен от прародителския грях. Падението на Адам и Ева и неговите последици са унаследени от цялото човечество. Естествено е било и Пресветата да не е свободна от този грях. Думите на ап. Павел са ясни: „всички съгрешиха... пред славата Божия“ (Рим. 3:23) От този пасаж става ясно, че грехът се разбира като лишаване от славата на Бога и още, че никой не е свободен от това. Богородица също се е родила с прародителския грях. Кога обаче тя се е освободила от него? Отговорът на този въпрос трябва да бъде свободен от схоластични спекулации.
В началото трябва да кажем, че прародителският грях е бил лишаване от славата на Бога, отделяне от Бога, загуба на богообщението. Това е имало и телесни последици, защото в тялото на Адам и Ева са навлезли тлението и смъртта. Когато православното Предание говори за наследяване на прародителския грях, то няма предвид наследяване на вината за този грях, а преди всичко последиците му, които са разложението и смъртта. Както, когато заболее коренът на растението, заболяват и клоните и листата, същото се е случило и с падението на Адам. Разболял се е целият човешки род. Тлението и смъртта, които наследява човекът, са подходящата среда за развитието на страстите и по този начин се помрачава човешкият ум. Точно по тази причина фактът, че Христос възприе със Своето въчовечаване смъртно и страстно тяло, без греха, доведе до преодоляване на последиците от греха на Адам. Обòжение е имало и в Стария Завет, както и просветление на ума, но не е била отменена смъртта, а затова и богозримите пророци са отивали в ада. С въплъщението на Христос и Неговото Възкресение, човешката природа се е обòжила и така е била дадена възможност на всеки човек да се обòжи. Понеже със св. Кръщение ставаме членове на обòженото и възкръснало Тяло на Христос, затова и казваме, че чрез св. Кръщение човекът се освобождава от прародителския грях.
Когато отнесем тези неща към Пресветата, можем да раберем връзката ѝ с прародителския грях и освобождаването ѝ от него. Богородица се е родила с прародителския грях и е носела всички последици на тлението и смъртта в тялото си. С влизането ѝ в Светая Светих е дошло и нейното обòжение. Това обòжение обаче не е било достатъчно да се освободи от последиците, които са тлението и смъртта, именно защото божествената и човешката природа все още не са били съединени в ипостаста на Словото. Така, в момента, когато божествената природа се е съединила с човешката със силата на Светия Дух в утробата на Пресветата, Богородица първа е вкусила освобождението си от прародителския грях и неговите последици. В онзи момент се е случило това, което не са успели да направят Адам и Ева със свободната си лична борба. Затова в момента на Благовещението Богородица е постигнала по-висше състояние от онова, в което са пребивавали Адам и Ева преди падението. Удостоила се е да вкуси крайната цел на творението, както ще видим по-нататък.
Затова Богородица е нямала нужда от Петдесетница, нямала е нужда от кръщение. Всичко, което са преживели апостолите в деня на Петдесетница, когато са станали части на Тялото Христово чрез Светия Дух, и това, което се случва на всички ни по време на тайнството на Кръщението, е станало с Богородица в деня на Благовещението. Тогава тя се е освободила от прародетелския грях: не в смисъл на вината от него, но е получила обòжението в душата и тялото си, чрез единението си с Христос.
В тези рамки трябва да поставим тълкуванието на думите на св. Йоан Дамаскин, който казва, че в деня на Благовещението Пресветата е получила Светия Дух, Който я е очистил и ѝ е дал сила да приеме божествеността на Словото, но и сила да Го роди. Ще рече, че Богородица е получила от Светия Дух очистваща благодат, но едновременно с това и приемаща, и раждаща Словото на Бога като човек.
4. Отговорът на Пресветата на вестта на архангела, че е удостоена да роди Христос, е знаменателен: „Ето рабинята Господня, нека ми бъде според думата ти“ (Лука 1:38). Проличава послушанието на Богородица към думите на архангела, но и послушанието ѝ към Бога, приемайки едно събитие, което е било парадоксално и необяснимо за човешката логика. Така тя подчинява логиката си на волята Божия.
Някои твърдят, че в онзи момент всички праведници на Стария Завет, а и цялото човечество, са чакали с агония отговора на Богородица, страхувайки се да не би да откаже и да не се подчини на волята Божия. Твърди се, че именно понеже човекът притежава свобода, изправяйки се пред такава дилема, винаги може да каже да или не, както стана и с Адам и Ева. Но Богородица не е можела да откаже – не защото е нямала свобода, а защото е притежавала истинска свобода.
Св. Йоан Дамаскин прави разлика между природна и гномична воля. Гномична воля има някой, който се отличава с незнание, съмнение и в крайна сметка със слабост на избора. Става дума за колебание относно извършваното. Природна воля има някой, който се движи по природен начин, без колебание, без незнание, към осъществяването на истината. Видимо е, че природната воля се свързва с „искам“, докато гномичната с „как искам“, и то при наличието на съмнения и колебания. Следователно природната воля предполага съвършенство на природата, докато гномичната – несъвършенство на природата, тъй като се отнася за човек, който няма знание на истината, не е уверен в това, което трябва да реши.
Христос има две воли, поради двете природи – човешка и божествена, които притежава, но волята му е естествена от гледна точка на казаното по-горе, а не гномична. Като Бог Той винаги знае волята на Бога Отца и никога не е изпивал съмнение или колебание. По благодат това се случва и със светците, и особено с Богородица. Тъй като тя е била стигнала до обòжението, било е невъзможно да отхвърли волята Божия и да не се съгласи с акта на въплъщението. Притежавала е съвършената свобода и затова свободата ѝ е действала винаги природно, а не противоприродно. Ние, тъй като не сме стигнали до състояние на обòжение, имаме несъвършена свобода, т. нар. гномична воля, и затова се колебеем за извършваното. Въпросът „как ще ми стане това, след като не познавам мъж“ (Лука 1:34) разкрива смирение, слабостта на човешката природа, но и парадоксът на случващото се, защото и в Стария Завет е имало чудодейни зачатия, но никога безсеменни.
5. В деня на Благовещението се е случило зачатието на Христос със силата и действието на Светия Дух. Архангел Гавриил казва на Йосиф, обручника на Пресвета Богородица, „Не се бой да приемеш Мария жена си, защото роденото в нея е от Светия Дух“ (Мат. 1:20) Богородица е родила Христос, но зачатието е станало от Светия Дух.
Св. Василий, тълкувайки този израз и особено „родено от Светия Дух“, казва, че всяко нещо, което произхожда от нещо друго, се разкрива с три думи: Първата е „творчески“, както цялото творение бе създадено от Бога с Неговото действие. Втората е „чрез рождение“, както Синът се роди преди всички векове от Отца. И третата е „естествено“, както енергията произхожда от всяка природа, светлината от слънцето, и изобщо – действието от действащия. За зачатието на Христос в Светия Дух подходящия изказ е, че Христос бе заченат чрез действието на Светия Дух „творчески“, а не „чрез рождение“ или „естествено“.
Св. Йоан Дамаскин учи, че Синът и Словото Божие е създал за Себе си плът от чистите и непорочни кърви на Богородица, която плът е одушевена от логична и умна душа, но не чрез семе, а творчески, чрез Светия Дух. Разбира се, когато говорим за зачатието на Богородица със силата и творческата енергия на Светия Дух, не трябва да изолираме Светия Дух от Светата Троица. Известно е от отеческото учение, че общо е действието на Троичния Бог. Сътворението на света и новото сътворение на човека и света става с общото действие на Троичния Бог. Следователно, не само Светият Дух е създал господнето тяло на Христос, но и самият Отец, и Син, т. е. цялата Света Троица. Тази истина се формулира по следния начин: Бог е пожелал въплъщението на Своя Син, Синът и Словото Божие е осъществил въплъщението Си, а Светият Дух го е извършил.
Зачататието на Христос в утробата на Богородица е станало в тишина и тайно, а не с шум и смущение. Никой от ангелите и хората в онзи момент не е можел да разбере величието на случващото се. Нищо не е смутило, нито е повредило девството на Богородица. Затова и Пресветата е била и останала Дева преди рождението, по време на рождението и след това. Това са трите звезди, с които иконописецът я изобразява винаги: на челото и на двете рамене.
Превод: Златина Каравълчева
* Източник: сп. Християнство и култура, бр. 3 (38), 2009 г. (бел. ред.).
