Днешното апостолско четиво, братя, е взето от Посланието на св. ап. Павел до Тит, неговия ученик. Както вече би трябвало да знаете, него самият апостол го е определил за епископ на Църквата в Крит и в посланието, което му отправя, го поучава за неговото епископско дело. Днес чухме завършека на посланието и онова, което впечатлява, са следните стихове: „Верни са тия думи; и аз желая да потвърдиш това, та, които са повярвали в Бога, да залягат да бъдат прилежни към добри дела: това е добро и полезно за човеците“ (3:8).
Апостолите вървят по стъпките на Христос и ни насърчават и ние да правим същото. Словото Христово станало достоверно с кръстната Му жертва. Господ е учил със Своето слово на истината, дал е отговор на тревогата на пророците, допълнил е закона и е подпечатал учението Си със Своите добри дела. Пръв е участвал в непостижимото за ума благо[1] и с кръстната Си смърт ни е предложил спасение.
Оттогава е оставил пример на всички, които Му се доверяват и Го обичат, не само да проповядват чудесата Му, но и да ги потвърждават с делата си.
Истинска светлина
В днешното апостолско четиво (2 Петр. 1:10-19) св. ап. Петър уверява вярващите от всички времена в чудото, което се е случило и пред неговите очи на планината Тавор. Било е малко преди спасителните страдания, когато Господ се е преобразил и е заблестял от нетварната светлина на божествеността. И това е станало, за да се уверят учениците Му, че действително е Син Божи и така да не се разколебаят по-късно от страданията, Кръста и гроба.
Тази светлина, братя, е Божията благодат, която просвещава всеки човек и създава предпоставки да се култивира и расте истината. Хората, които не отхвърлят този дар Божи, знаят, че Христос е единствената истина. Знаят също, че Христос е единственият път, който ги води към Бога Отца, към извора на живота.
Апостолите Петър, Йоан и Яков са познали тази истина със сетивата си, с очите и ушите си. Видели са и са чули Господа на планината Тавор. Това обаче не е било достатъчно. Трябвало е да Го приемат и с вярата, със свободната си воля и в последствие да обикнат и да почитат Бога Отца.
Приветствие към читателите на втория брой на списание "Радио Сион"
Моят възлюбен Син
Неделята на всички светци
Проповед върху неделното евангелско четиво – Мат. 10:32-33
В днешното евангелско четиво, братя, особено се подчертава необходимостта от изповядване на вярата. Нашият Господ е ясен: „Който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец небесен“ (Мат. 10:32).
Всичките светци, чиято памет почитаме днес, съставляват вълнуващо свидетелство за хората от всички времена, че принадлежат на Бога. Доказали са го с живота си, с направения избор, с делата си, а когато се наложи – и с мъченичеството си.
Свидетелстването започва от Иисус Христос преди две хиляди години. Той дойде в света, „за да свидетелства“ (Иоан 1:7), за да разкрие пред хората Бога Отца със силата на Светия Дух. В кръщението Му се заяви първото свидетелство за лицето на Богочовека Христос, когато Светият Дух се явява във вид на гълъб и Бог Отец говори: „Този е Моят възлюблен Син, в Когото е Моето благоволение“ (Мат. 3:17). Същото се случва на планината Тавор, където се добавя поощряването „Него слушайте“ (Мат. 17:5). И в двете случки от живота на Иисус Христос се изяснява формата и съдържанието на изповядването и свидетелстването, което е нужно да прави всеки християнин. Ние вярваме в троичния Бог, едно Божество в три лица. И единствената характеристика, която долавяме у Него, е любовта.
Стреми се с всички сили да проникнеш със сърцето си дълбоко в църковните чтения и пения и да ги издълбаеш върху скрижалите на сърцето си.