Проповед върху неделното апостолско четиво – Евр. 11:24-26, 32-40
Днес, в Неделята на православието, братя, засвидетелстваме две основни качества на нашата традиция: истинната вяра и възможността да изразяваме тази права вяра със символи и икони. Това ни учи Сам Иисус Христос, въплътеният Божи Син. Той е Бог неизразим, непонятен и неописуем, но придоби по Своя воля образ на раб, образ на човек (срв. Фил. 2:6-8), за да ни освободи от греха и смъртта (срв. Кол. 1:14). И както Той ни създаде по Свой образ, когато първосътворените човеци се отрекоха от Него и „се изпълни времето“, Бог-Син прие нашия образ „неизменно“, т. е. без да загуби Своята божественост.
Вярата на християните в личността на Иисус Христос е изразена със Символа на вярата. Изповядваме кой е нашият Бог, на Когото се доверяваме, и кое е спасението, което Той ни предлага. На иконите погледът ни среща или сцена от живота на Господ Иисус Христос и от житията на светците, или свети образи и нашият поглед бива улесняван да премине от гледането в прозрението! Затуй онова, което почитаме и на което се покланяме, не са материалите, от които са направени иконите, т. е. дървото, боите или ценните метали, а се покланяме на Господа, Който стана човек, и на Неговите светци, които по благодат участват в славата Му, и затова ги изобразяваме с ореол.