Проповед върху апостолското четиво в Неделя на Православието

Послание до евреите 11:24-26, 32-40

С вяра Моисей, като порасна, отказа се да се нарича син на фараоновата дъщеря, и предпочете да страда заедно с народа Божий, отколкото да има кратковременна, греховна наслада, и охулването Христово счете за по-голямо богатство, отколкото египетските съкровища; защото имаше пред очи наградата. И какво още да кажа? Защото време не ще ми стигне, да разказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтая, за Давида и Самуила и за другите пророци, които чрез вяра победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища, жени приеха умрелите си възкръснали; други пък бяха измъчени, като не приеха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение; други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор, с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани (тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти. И всички тия, макар и да бяха засвидетелствани чрез вярата, не получиха обещаното, защото Бог предвиди за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство.

Предпочете да страда заедно с народа Божи, отколкото да има кратковременна, греховна наслада

Днешната неделя е Неделя на православието. В тази неделя Църквата почита освен триумфа, тържеството на истината, също и делото на мисионерите. Този ден е посветен на мисията на Църквата. В апостолското четиво, което се чете днес, св. ап. Павел споменава прор. Моисей, който предпочел да страда заедно с Божия народ по време на излизането на юдеите от Египет, вместо да се наслаждава на луксозния живот в двореца на фараона. С очите на вярата Моисей виждал „основоположника на борбата“ Иисус Христос и така отхвърлил невъобразимия разкош и името син на царицата на фараона:[1] „… защото имаше пред очи наградата“.[2]

Появата на Книгата Григорий Цамблак у нас в края на 2019 г. в превод на проф. д-р Мария Спасова от Великотърновския университет беше изключително събитие, несъмнено нареждащо се сред най-високите постижения на нашата хуманитаристика и преводаческо изкуство. За нас, екипа на Двери на православието, беше изключителна чест и удоволствие да публикуваме една по една проповедите на този наш титан на духовността и словото, който за съжаление години наред е оставал и оставаше в родината си недооценен, непознат, подозрителен. Сега, благодарение на забележително професионалния и истински вдъхновяващ за всеки преводач труд на проф. Спасова, който тя не се поколеба да сподели с нашите читатели, давайки ни позволението си да публикуваме една по една, по реда на календара на Църквата, включените в книгата проповеди, словото на митр. Григорий е вече достъпно у нас не само в печатното издание, но и в интернет-пространството.

Днес, след като публикувахме и последната от достигналите до нас осемнадесет проповеди на митр. Григорий, съгласно предварителната ни уговорка с преводача, събираме на едно място всички тях – за удобство на читателите и за слава на този наш не само висш йерарх, но и бележит богослов, който спокойно може да се мери с най-високите образци на светоотеческата мисъл от всички времена. А ако някой помисли, че тази оценка е пресилена, нека сам се увери в думите ни, разлиствайки Книгата Григорий Цамблак.

Приятно четене!

1. Слово за божествените тайни

2. Слово за покойниците

3. Слово за монашеското житие

4. Похвално слово за преподобните отци

5. Похвално слово на светите четиридесет великомъченици

6. Слово на Връбница

7. Слово на Велики четвъртък

8. Слово на Велики петък

9. Слово за славното Възнесение на нашия Господ Иисус Христос

10. Слово за Рождество на Йоан, Предтеча и Кръстител

11. Похвала за светите и върховни апостоли Петър и Павел

12. Похвално слово за св. Илия, пророк и боговидец

13. Слово за божественото Преображение на Иисус Христос, Господ Бог и Спасител наш

14. Слово за всечестнòто Успение на преславната Владичица наша Богородица

15. Слово за отсичането на главата на честнѝя и славен пророк и Предтеча Йоан Кръстител

16. Слово за всечестнòто Рождество на Пресветата Владичица наша Богородица

17. Слово за Въздвижение на честнѝя Кръст

18. Похвално слово за светия и славен великомъченик и мироточец Димитър

от смирения монах и презвитер Григорий

Отче, благослови!

Искам за възхвала на отците език да раздвижа и страх ме връхлита! Искам тях да помена и смут ме обзема! Искам пред вас да ги покажа и ума си губя! Мисля си за тяхната възвишеност – кой от кой по-извисен! – и облакът на недостижимото ме покрива! И понеже желанието непрестанно ме подтиква, безсилието с немота езика връзва. Защото този, който за тях слово иска да напише, на тях подобен във всичко трябва да бъде, за да се доближи поне до величието на възхваляваните, докато разказва. Но и така няма да успее никой, бидейки с тяло, защото ако великият Павел, до третото небе грабнатият и отнесеният, за нещата, които там е видял и чул, на нас разказвайки, ги нарича неща, които човек не може да изговори (2 Кор. 12:4), то как някой друг, толкова далеч от Павловата добродетел, ще може подобаващо с похвално слово неизразимата слава на отците да покаже? Те впрочем се удостоиха с почестите, които като наследство Бог е приготвил за обичащите Го, които око не е виждало, ухо не е чувало, и човеку на ум не е идвало (по 1 Кор. 2:9). Те влязоха в радостта на Господаря си, защото, след като умножиха таланта, чуха: добри и верни раби, в малкото бяхте верни, над многото ще ви поставя (по Мат. 25:21). И няма повече да ви нарека раби, а братя, защото Мои братя са тези, които изпълнят волята на Моя Отец (по Мат. 12:50). Със зверовете временно съжителствате – с ангелите ще пребъдвате, вечен живот имащи. Планини, пропасти и пещери населявахте – небето наследете. Нищетата предпочетохте заради Мене, обеднелия доброволно – обогатете се с нетленност. Плакахте тогава – радвайте се сега и вашата радост никой няма да ви отнеме. Кротки и смирени по сърце (по Мат. 11:29) бяхте – наследете вашия жребий: земята на кротките (по Мат. 5:5). Гладувахте и жадувахте – заситете се с Мене, защото Аз съм хлябът, слязъл от небето (Иоан 6:41). Наситете се от обилието на Моя дом (по Пс. 111:3). От потока на Моето блаженство ще ви напоя, защото у Мене е изворът на живота (по Пс. 35:10). Изминахте тесен и скръбен път и влязохте през тесните врата (по Мат. 7:13-14), които ви въведоха във вечния живот. Аз съм възкресението и животът (Иоан 11:25), и пътят (по Иоан 14:6) и вратата (по Иоан 10:7), и добрият пастир, душата си положил за овцете (по Иоан 10:11-15), и младоженецът, идващ в полунощ, когато всички заспят, понеже идването на младоженеца се отложи за несгодно време, когато дрямката е нестърпима (по Мат. 25:5-6). И понеже вие на очите си сън не давахте, нито дрямка – на клепачите си [по Пс. 131:4, Прит. 6:4], а светилниците си запалихте и когато се чу вик Ето младоженецът иде (Мат. 25:6), първи се появихте да Го посрещнете. И не само вие, но и мнозина други и насочихте, и научихте. „Влезте с мене на сватба и облечете брачните одежди, та чрез лютото страдание на изтощената ви плът да разцъфтят зарите на вечния живот и по-ярко от слънце да просияят, защото тогава праведниците ще блеснат като слънце (Мат. 13:43).

1 Послание до коринтяни 8:8-9:2

Братя, храната не ни приближава към Бога, защото, нито ако ядем, печелим, нито ако не ядем, губим. Пазете се обаче, да не би някак тая ваша свобода стане съблазън за немощните. Защото, ако някой види, че ти, който разбираш, седиш на трапеза в капище, то неговата съвест, като на немощен, не ще ли го насърчи да яде идолски жертви? И при твоето разбиране ще загине немощният брат, за когото е умрял Христос. А като грешите тъй против братята и биете немощната им съвест, вие грешите против Христа. Затова, щом храната съблазнява брата ми, няма да ям месо никога, за да не съблазня брата си. Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисуса Христа, Господа нашего? Не сте ли вие мое дело в Господа? Ако на други не съм апостол, на вас обаче съм; защото печатът на моето апостолство вие сте в Господа.

Няма да ям месо никога, за да не съблазня брата си

Св. ап. Павел разглежда задълбочено проблема за идоложертвената храна, който е вълнувал древната християнска община в Коринт. Обръща се към онези, които са повдигали този въпрос, и ги смирява. Те са си мислили, че познават добре проблема, били са от тези, „които мислят, че знаят“.[1] Ап. Павел обаче им казва следното: „Ако някой мисли, че знае нещо, той още нищо не е тъй узнал, както трябва да знае“,[2] т. е. никой не познава нещата така, както трябва, а многохваленото знание по тези въпроси води до превъзнасяне.

Нека се спрем по-подробно върху забележките на ап. Павел. На първо място той казва, че Бог не ни оценява според храната, която ядем: „храната не ни приближава към Бога“.[3] Виждаме как апостолът омаловажава онова, с което мнозина християни в Коринт са се хвалили. Нито ако ядем месото, което идва от езически жертвоприношения и се продава на пазара, нещо печелим – т. е. получаваме нещо повече в духовно отношение, – нито ако не ядем, сме в по-долно положение, т. е. „губим“.[4] Храната е нещо неутрално, тя не е критерий за духовния ни живот.

Отминаващата необикновена година, белязана от безпрецедентни за съвременните хора ограничения, объркване и смърт, разкри пред човека истината за неговата слабост, безпомощност и тленност. Пандемията, поразила целия свят, постави пред човечеството не само медицински, икономически и социални въпроси, но подложи на изпитание и мирогледа на съвременния човек. В дните на Рождество Христово митрополитите на БПЦ поставиха в центъра на своите архипастирски послания именно пандемията с духовните и моралните въпроси, които излязоха на дневен ред. Архиереите са единодушни, че причина за пандемичното нещастие, сполетяло света, е безотговорността на хората както към творението, така и към Бога и ближния. Грехът е в основата на разделението и страданието на хората, заявяват духовниците, и призовават вярващите с радост и надежда да приемат вестта за Раждането на Спасителя, защото както тогава, „в дните на цар Ирод“, така и днес идването на Божия Син в света на хората е свидетелство за Божията любов и грижа за човечеството.