Проповед върху апостолското четиво в Неделя на Православието
Послание до евреите 11:24-26, 32-40
С вяра Моисей, като порасна, отказа се да се нарича син на фараоновата дъщеря, и предпочете да страда заедно с народа Божий, отколкото да има кратковременна, греховна наслада, и охулването Христово счете за по-голямо богатство, отколкото египетските съкровища; защото имаше пред очи наградата. И какво още да кажа? Защото време не ще ми стигне, да разказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтая, за Давида и Самуила и за другите пророци, които чрез вяра победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища, жени приеха умрелите си възкръснали; други пък бяха измъчени, като не приеха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение; други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор, с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани (тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти. И всички тия, макар и да бяха засвидетелствани чрез вярата, не получиха обещаното, защото Бог предвиди за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство.
Предпочете да страда заедно с народа Божи, отколкото да има кратковременна, греховна наслада
Днешната неделя е Неделя на православието. В тази неделя Църквата почита освен триумфа, тържеството на истината, също и делото на мисионерите. Този ден е посветен на мисията на Църквата. В апостолското четиво, което се чете днес, св. ап. Павел споменава прор. Моисей, който предпочел да страда заедно с Божия народ по време на излизането на юдеите от Египет, вместо да се наслаждава на луксозния живот в двореца на фараона. С очите на вярата Моисей виждал „основоположника на борбата“ Иисус Христос и така отхвърлил невъобразимия разкош и името син на царицата на фараона:[1] „… защото имаше пред очи наградата“.[2]