Обични в господа братя и сестри,
Сред всички знаменателни събития от земния живот на Божията майка, запазени за нас в Преданието на Църквата, нейното Въвеждане в храма има изключително важно значение и заема особено място в богочовешката история на спасението. Пристъпването на Пречистата Дева към Йерусалимския храм, който е бил сърце и средоточие на всички очаквания на ветхозаветния Израил, светите отци и духоносни химнографи на Църквата са разглеждали като радостно знамение: „предзнаменование на Божието благоволение“, „предвестие на човешкото спасение“ и „предвъзвестяване“ за наближаващото идване на Самия Христос (Тропар, гл. 4, из Утринната на Въведение Богородично). В светлото утро на този ден в Божия храм влиза тази, която е избрана от Предвечния Божи съвет сама да стане вместилище и одушевен храм на Живия Бог – Богородица и небесна Царица, най-дивното и свято чедо и украшение на човешкия род.
С какви думи да възпеем днес Всехвалната Богородица, която Сам Бог е избрал за Свой свят храм? Как да възвеличим нея, която, още невръстно дете, се отскубна от ръцете на онези, които я въвеждаха в Божия дом, и с по детски чисто сърце се втурна по неговите стъпала, за да остане там и да се подготви за срещата си с Онзи, Който в дивното тайнство на Своето въчовечаване дойде, за да изкупи и спаси човешкия род от властта на греха и смъртта? Как да прославим Божията отроковица, която първосвещеник Захария въведе не просто в храма, а право в Святая Святих, като ѝ позволи да се моли там винаги, когато възжелае! Към нея, Пречистата Дева, отново с възторг ще възкликнем, заедно със светия архангел, благовестителя Гавриил: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените“ (Лука 1:28).