Обични в господа братя и сестри,

Сред всички знаменателни събития от земния живот на Божията майка, запазени за нас в Преданието на Църквата, нейното Въвеждане в храма има изключително важно значение и заема особено място в богочовешката история на спасението. Пристъпването на Пречистата Дева към Йерусалимския храм, който е бил сърце и средоточие на всички очаквания на ветхозаветния Израил, светите отци и духоносни химнографи на Църквата са разглеждали като радостно знамение: „предзнаменование на Божието благоволение“, „предвестие на човешкото спасение“ и „предвъзвестяване“ за наближаващото идване на Самия Христос (Тропар, гл. 4, из Утринната на Въведение Богородично). В светлото утро на този ден в Божия храм влиза тази, която е избрана от Предвечния Божи съвет сама да стане вместилище и одушевен храм на Живия Бог – Богородица и небесна Царица, най-дивното и свято чедо и украшение на човешкия род.

С какви думи да възпеем днес Всехвалната Богородица, която Сам Бог е избрал за Свой свят храм? Как да възвеличим нея, която, още невръстно дете, се отскубна от ръцете на онези, които я въвеждаха в Божия дом, и с по детски чисто сърце се втурна по неговите стъпала, за да остане там и да се подготви за срещата си с Онзи, Който в дивното тайнство на Своето въчовечаване дойде, за да изкупи и спаси човешкия род от властта на греха и смъртта? Как да прославим Божията отроковица, която първосвещеник Захария въведе не просто в храма, а право в Святая Святих, като ѝ позволи да се моли там винаги, когато възжелае! Към нея, Пречистата Дева, отново с възторг ще възкликнем, заедно със светия архангел, благовестителя Гавриил: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените“ (Лука 1:28).

Обични в Господа, братя и сестри,

Началото на Рождественския пост е още една благоприятна възможност за всички нас да се утвърдим в подвига на вярата ни, като се подготвим за достойно посрещане на Богомладенеца в деня на Неговото пресветло Рождество. Постът е време за духовно самовглъбяване, за смирение и усилена молитва – благословен период, който е премъдро определен от светата Православна църква с грижа за нашето духовно здраве, за утвърждаването и преуспяването ни в спасителната вяра, която изповядваме. Нека използваме това време, като с усърдие според възможностите си следваме повелята на Църквата, за да можем в края на поста с чиста духовна радост да се поздравим с деня на Рождеството. Нека тези благословени четиридесет дни бъдат за всекиго от нас време за себеизпитване и духовен размисъл над дивното тайнство на Богочовечеството, време за милосърдие и за щедра благотворителност, за дейна загриженост за болния и бедния, за самотния и изоставения до нас, и за всяка възможна проява на онази жертвена любов, на която ни научи Сам Спасителят в дните на Своя земен живот.

Обръщение на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит за празника на светия великомъченик Димитър Солунски

Обични в Господа братя и сестри,

В двадесет и шестия ден на октомври светата Православна църква почита светлата памет на славния Христов воин и великомъченик мироточеца Димитър Солунски. Този дивен Божи угодник, живял и подвизавал се във вярата през далечното трето и началото на четвъртото столетие, във времена на тежки гонения против вярата и Църквата, винаги е бил на особено висока почит сред православния ни народ. Вдъхновено Похвално слово за него е написал още в зората на християнска България свети Климент Охридски, а във времето на Търновска България живота и подвига на свети Димитър е прославил и друг изтъкнат наш духовник и книжовник – митрополит Григорий Цамблак. В династията на Асеневци са го смятали за свой покровител, както и на възстановената в 1185 г. българска държава, а броят на посветените на него храмове и днес продължава да свидетелства за любовта на православния български род към Солунския чудотворец и за преклонението му пред него.

Встъпително слово на тема: „Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно“ (Мат. 19:14) – проблеми и предизвикателства пред причастната практика в Православната църква в началото на третото хилядолетие“, произнесено по време на свещеническата конференция на Русенска епархия на 30 септември 2021 г.

Първата и най-важната задача на светата Църква Христова е да води към Христос и при Христос. Всичко останало, всички други аспекти на нейното присъствие в света са второстепенни и са подчинени на тази първа и единствено истински важна нейна мисия, която е целта и смисълът на цялото нейно историческо съществуване. Църквата е духовна лечебница, кораб на спасението, оазис сред обграждащата ни от всички посоки духовна пустиня на света, в който живеем. Тя е лествица към небесата и разпоредителка на Божията благодат, обиталище на Светия Дух – „стълб и крепило на истината“ (1 Тим. 3:15). В нея човечеството разполага с всичко онова, което му е необходимо за спасението и за наследяването на вечен живот в Царството на Отца. Най-важното пък за достигането до тази единствено важна цел е участието в нейния светотайнствен живот – участието в тайнствата на светата Христова Църква.

От тази единствено истинска важност произтича и фактът, че след догматическите – триадологически, христологически и т. н. – спорове най-големите разпри в Църквата не само днес, но и в нейното минало са били свързани с нейната причастна практика: с онова, което Сам Господ е повелил на Своите ученици на Тайната вечеря, когато е казал: „Това правете за Мой спомен“ (Лука 22:19).

Архипастирски слова на насърчение

Драги и възлюбени отци и братя в Пресвета Троица,

В неделя на 20 юни и в понеделник на 21 юни 2021 г. ние честваме празниците на Пресвета Троица и на Светия Дух.

Какво знаем за Светия Дух? Чуваме прекрасни молитвени думи за Него в Неделята на Света Троица, но нека помислим за Него, за името, което Му е дадено в Евангелието и е преведено като „Утешителят“ на български, а в някои преводи е наречен и „Адвокатът“.