от Григорий, монах и презвитер, игумен на манастира „Пантократор“

(За това, че в разпятието на Иисус Христос, нашия Господ Бог и Спасител, ще видите вашия Живот, висящ пред очите ви; и против еретиците; и за (думите) Жено, ето твоя син; и към ученика – Ето твоята майка)

Моисей, великият, морето разделилият, Египет наказалият, фараона потопилият, чрез Духа предричайки бъдещето, рече: ще видите вашия Живот, висящ пред очите ви (по Втор. 28:66). И това се изпълни днес, когато Господ на славата на кръста висеше. Убой се, небе! Земьо, основи разтреси, защото Сътворилият ви в началото (по Бит. 1:1) посред вселената на кръста страда в плът! Положилият пясъка като предел на морето с гвоздеи бива пригвозден! Създалият Адам на смърт се осъжда от слуги – от слуги неблагодарни, от слуги неверни, от слуги законопрестъпни. О, дивно дело! О, тайнство страховито! От христоубийците евреи доброволно страда Благодетелят, Който избави техния праотец от жестоко робство, Който Червено море за тях пресуши, Който ги наставляваше с облачен стълб през деня и с огнен стълб през нощта (по Изх. 33:9-10; 14:24), Който четиридесет години ги прехранваше в пустинята с храна готова, без труд добита; Който за тях Мерра[1] направи сладка (Изх. 15:23, 25) и от скалата източи вода (по Изх. 17:5-6). На тях Закона даде, като се яви на планината (Изх. 19:20; 20:1-17; 32:15), и обетованата земя им предаде в наследство (Изх. 33:1-2)! Ще видите вашия Живот, висящ пред очите ви (по Втор. 28:66).

от монаха презвитер Григорий, игумен на манастира „Пантократор“

(За предаването на нашия Господ Бог и Спасител, Иисус Христос; и за Юда; и срещу извършващите тайнството с безквасен хляб;[1] и за сребролюбието)

Печал изпълва душата ми и недоумение обзема мисълта ми, когато си спомня окаяния Юда! От каква голяма височина в каква дълбока пропаст сам себе си хвърли! От каква велика слава на апостолския лик до какво страшно безчестие стигна, нещастникът! От какво наслаждение от Учителя се лиши! С каква горест себе си покри заради сребролюбието! Защото то му изходатайства горчивата смърт на обесването. И се сбъдна за него пророческото слово: Ето ония, които се отдалечават от Тебе, ще загинат (по Пс. 72:27). Защото Владиката и на дело, и с думи го отдалечаваше от дълбокия ров: на дело – когато нозете му уми и с вечеря го удостои; с думи пък, когато говореше: истина ви казвам, един от вас ще ме предаде (Мат. 26:21), обобщавайки това, за което става дума. Не искаше да го изобличи пред всички, а съвестта му да изобличи и към покаяние да го подтикне. Кого не биха трогнали тези думи: прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил (Мат. 26:24). Той обаче не разбра, защото това е жестоката душа: трудно стига до покаянието, а към унищожителна погибел постоянно гледа. И виж какво свидетелство за покаянието имаше – блудната жена. Но дори и тогава не се обърна към покаянието, а в същия момент, когато тя се спасяваше, точно тогава той погиваше. Това показвайки, евангелистът рече: Тогава, един от дванадесетте, на име Иуда Искариот, като отиде при първосвещениците, рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? (по Мат. 26:14-15). Тогава, като отиде… рече. Кога тогава? Когато блудницата своите грехове възненавидя и към покаянието прибягна; когато нечистата дреха на блудството съблече; когато към Учителя се затече; когато донесе скъпоценното миро – с изобилието на донесеното показваща силата на любовта; когато със сълзи измокри пречестните нозе; когато с косите на главата си отри мокротата от сълзите; когато получи пълно опрощение на многото грехове и написаното раздра; когато дявола посрами – тогава той, като отиде, за цената се пазареше. Защото, когато помрачи душевното око чрез страстта на сребролюбието, не чувстваше и от неговото стъпало отпадаше.

от Григорий, архиепископ на Русия

Отново Спасителят влиза в Йерусалим! Отново – чудеса! Отново – за Възкресението уверението! Отново мъртви възкръсват! Но не възкреси Лазар така, както (възкреси) сина на вдовицата: оня, току-що умрял, вдигна от носилото, докато го изнасяха от града, а този, мъртъв от четири дни и вече смърдящ, от гроба призова със слово. Тогава впрочем най-смирено разкриваше силата на Своята божественост, възпирайки юдейското настървение, тъй като времето на спасителното страдание беше още далече. Но днес, понеже за това беше дошъл, властно Себе Си показа. Идва шест дни преди Пасха, за да запази спокойствието на празника, за да изпълни тогава пасхалната радост за хората, понеже скръб им предстоеше срещу празника, когато Той щеше да бъде разпнат, светилата небесни щяха да помръкнат, основите на земята – да се разтресат. Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата (Иоан 12:1-2). На десетия ден от месеца се вземаше агнето (Изх. 12:3), което на празника се принася в жертва. Оттогава започваха приготовленията за празника. Затова шест дни преди това, което е деветият ден от месеца, правеха богато угощение и този ден се смяташе за предпразненство. Затова и Господ тогава идва във Витания при Своя приятел Лазар, за да празнува според обичая. Евангелистът, искайки да покаже истината за Лазар и че като е възкръснал, не е умрял веднага след това, а дълго време е прекарал ядейки, пиейки и спейки, добавя: Лазар беше един от седналите (Иоан 12:2). Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Иисус възкреси от мъртвите (Иоан 12:9). Народът, благоразумен и непресторен, приемаше с наслада това, което вършеше Господ, и от самото начало повярва, че са божествени всичките Му дела. Затова, от ревност подтиквани, идват да видят и извършилия чудото, и възкръсналия, и най-вече очакващи да чуят от Лазар нещо за нещата в отвъдното. Представяха си, че щом е прекарал там четири дни, знае всичко тамошно със сигурност: за патриарсите, за Моисей и Аарон, за съдиите, за Самуил, Давид и Соломон, за царете, за пророците, за Кръстителя. И някои впрочем заради Лазар вярваха в Иисус, а първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря (Иоан 12:11). Такава слепота! Такава жестокост! Адът, треперейки, освободи Лазар, и гробът го върна тутакси, чувайки божествената повеля, а тези пък убийството, замислено от тях срещу Господа, и към Лазар насочваха, но така по-велики не ставаха. Защото ги глождеше и ги душеше силно това, че когато празникът настъпи, всички ще се стекат там да гледат и да слушат ставащото. На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Йерусалим, взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев (Иоан 12:12-13).

от монаха презвитер Григорий, игумен на манастира „Пантократор“ 

Отче, благослови!

Ако, както казва Соломон, хората се радват, когато праведник се възхвалява (по Прит. 29:2), то няма ли целият свят да се възрадва, когато се възхваляват четиридесет мъже – на четириконечния свят светила и защитници, от всякакви похвали по-високи, лик велик, лик богоизбран, лик свят, войнство небесно, връстници, подбрани от Бога, братя по дух, а не по рождение (най-вече – по рождение свише). Една душа в четиридесет тела разделена, едновременно дишащи, към едно гледащи, едновременно стремящи се земното войнство с небесното да заменят.

Тия граждани на Горния Йерусалим от различни села и градове, военно изкуство изпълняващи, кесаревото кесарю благоразумно въздаващи (по Мат. 22:21), благочестиво на Бога с молитви и пост угаждащи. Заради Него и заловени биват, понеже накрая врагът не можа да изтърпи тяхното благочестие и това, че много пъти чрез силата на Кръста постигаха победа срещу противниците.

от смирения монах презвитер Григорий

(За това, че монашеското житие на ангелското трябва да се уподобява; срещу онези, които от неправда и грабителство се обогатяват)

Допринеси и ти пак да се докоснем до проповедта, защото днес с още по-голямо желание ще ви проповядвам. Предишния път, когато проповядвах, достатъчно говорих за вас. Споменахме безполезните грижи на земния живот; усилията, бурите, вълните, душевния кораб потапящи; насладите, в които смърт се крие; почестите, с безчестия пълни; веселията, за много сълзи и ридания достойни.