Мобилно меню

4.9183673469388 1 1 1 1 1 Rating 4.92 (49 Votes)

petar.jpgХристос се ражда, славете Го...“

С такива сладкогласни църковни песнопения ние, християните, възпяваме най-спасителното и благодатно събитие в цялата човешка история – Раждането на Божия Син Иисус Христос. Преди 2009 години небесните ангели донесоха най-жадуваната за цялото човечествo Блага вест: „Ето,благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. Защото днес ви се роди Спасител, който е Христос Господ“ (Лука 2:10).

Този божествен поздрав не беше чут от царедворците, нито от еврейските книжници, а от Витлеемските овчари... Драги потомци и потомки на славни български деди, братя и сестри, какво накара Бог да изпрати Сина Си Христос при нас? Накара Го любовта Му към нас.

Както знаете, Бог е сътворил целия този видим свят, нашата планета земя с многообразния ѝ растителен и животински свят, за теб и за мен. За семейството. Това е, тъй да се каже, Неговото богоявление. А ние сме Неговите Богослужители и свещенослужители...

4.8666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (60 Votes)

Убеден съм, че не само вярващите, но и онези, които не вярват знаят какво огромно и съвсем специално място заема в живота на Църквата почитането на Мария, майката на Иисус Христос. От най-древни времена църковното предание я нарича Божия майка, Богородица, Пречиста, Всесвята... А една от най-разпространените и често повтаряни църковни молитви я величае като „повече почитана от херувимите и без сравнение по-славна от серафимите”. В Църквата няма богослужение, почти няма молитва, в която да не се споменава нейното име.

Не може да не отбележим, че с нищо друго не е така пропито християнското изкуство – и източното, и западното – както с образа на Майката, държаща Божествения Младенец в ръце. Този образ виждаме веднага щом влезем в храма: на най-почетното място около царските двери на иконостаса. Пред него е обичайно да се вижда море от запалени свещи, а ако повдигнем поглед нагоре, често можем да открием образа на Мария, който стои в самия център, сякаш е сърцето на този свят, и надписът: „За тебе се радва, благодатна, всяка твар”.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)
Патриаршеско послание по случай 100-годишнината от основаването на Македоно-Българския източноправославен храм "Св. Благовещение" 26 -27 септември 2009 г. Стилтон, Пенсилвания, САЩ

4.8823529411765 1 1 1 1 1 Rating 4.88 (34 Votes)
1_51.jpgНие не сме истински хора, защото нямаме истински отношения с Бога. Нашите отношения с Бога са измислени. Всички сме попадали на евтина литература – от онези книжки по пет лева парчето... Седи си някой човек вкъщи, а животът му скучен, сив, пари няма ... и решава да пише. Мъчи се, върти го и се ражда роман, чието качество лесно може да се установи. Обикновено трудно стигаш до края му. И ние правим така – усещаме живота си празен, сив и скучен и решаваме да го разнообразим. Всеки си изгражда такава фантазия, на каквато е способен. И заживяваме в този измислен свят, без дори да усетим, как той поглъща цялата ни енергия. По същия начин мислим, че имаме някакви отношения с Бога, но всъщност само си ги измисляме, ние не Го познаваме, нито знаем Какъв е. В църковния си живот сме актьори – построяваме една красива сцена, заставаме в центъра (както никога не сме се чувствали в реалния живот) и започваме своето представление. „Ето, моля, това са моите подвизи, това е моята любов към Бога и богослужението, това е постът ми, това са греховете, за които се кая...” И вярваме, че Бог особено благоволи към това наше представление. Ами ако си представим, че зрителите си тръгнат и няма публика, пред която да показваме християнския си живот? По-малодушните ще си тръгнат, но по-ревностните ще останат. Защото има още един зрител, на който особено много държим. Зрителят вътре в нас. Той ни е най-големият почитател и заради него сме готови на всичко.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (49 Votes)

1_11.jpgПразникът Въздвижение… В продължение на столетия на този ден архиереят, обкръжен насред храма от сонма на духовенството, е издигал високо над молещите се кръст, като ги е осенявал в четирите посоки, а през това време хорът велегласно е пеел „Господи, помилуй!“. Това е бил празникът на една християнска империя, родена под знака на Кръста в деня, когато имп. Константин е съзрял във видение кръст и думите „С това побеждавай“… Това е празник на победата на християнството над царствата, културите и цивилизациите; празник на един християнски свят, който вече се е разпаднал и продължава да се разпада пред очите ни.

Да, и тази година, както всяка друга, този тържествен древен обред ще бъде извършен. И хорът радостно ще пее: „Кръстът е царска власт, кръстът е красотата на всемира“ (Крест царей держава, крест – красота вселенной). Около храма обаче, безучастен по отношение на този съкровен празник, ще си громоли огромният град, несвързан с него по никакъв начин и милиони хора ще продължават да си живеят всекидневния живот – с вълнения, интереси, радости и скърби, които нямат никакво отношение към онова, което се извършва в храмовете. И как тогава упорстваме в повтарянето на тези победни слова и говорим отново и отново, че кръстът е бил несъкрушима победа?

Уви, налага се да признаем, че множество, множество християни не знаят какъв отговор да дадат на такива въпроси. Множество християни някак си са свикнали Църквата да е избутана в задния двор на живота, да е прокудена от културата, от всекидневието, от училището – отвсякъде. Множество християни са доволни на това, че с презрение им позволяват „да си извършват там обредите“ стига да се държат тихо и кротко и да не пречат на света да си строи своя живот – без Бога, без Христос, без вяра, без молитва. Те – тези уморени християни, вече почти и не помнят какво е казал Христос в нощта, когато е отивал към разпятието Си: „В света скърби ще имате, но дерзайте, Аз победих света“.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum