Проповед върху неделното евангелско четиво Мат. 9:1-8
В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Евангелието ни разказва как, изцелявайки болните, Спасителят пита някои от тях: Вярвате ли, че мога да сторя това?... И когато страдащите заявяват своята вяра, с това те свидетелстват, че са познали, узнали са в Господа Иисуса Христа Сина Божи, Който има всяка власт на небето и на земята. Тази вяра може да бъде зачатъчна, може да бъде пълна, но тя е присъствала във всеки от тези, които са дошли при Христос за изцеление. Те не просто са вярвали в чудото, защото по онова време мнозина са предлагали изцеление и чрез магия, и чрез молитва, и чрез възлагане на ръце, или чрез различни обреди в синагогата; те са свидетелствали за това Кой е Христос...
В други случаи Спасителят пита: Искаш ли да оздравееш?... Въпрос, който ни се струва не само неочакван, а просто непонятен: та кой не иска да бъде изцелен? Думата изцеление обаче не означава само телесно оздравяване; да бъдеш изцелен – това означава да бъдеш сякаш сътворен отново, отново да станеш цялостен, без недостатъци, в пълна хармония с Бога и със себе си, в хармония на съвестта, на вътрешната правда с живота. Ето тези два въпроса Спасителят Христос поставя пред всекиго. Всеки от нас е готов да отговори: Да! Искам цялостност! Така ли е обаче и в действителност? Желаем ли цялостност на нашата природа и ум, изцелен от всяко помрачение; сърце, очистено от всяка сквернота; воля, насочена единствено към хармония с волята Божия; плът, свободна от всички нечисти влечения – желаем ли това? Искаме ли да бъдем изцелени така, че в нас да не остане нищо, което не би било Божие, което би накърнило човешкото ни величие, чест и достойнство?