Свещените и богоречиви проповедници, върховните сред учителите, Господи, си приел да се наслаждават на Твоите блага и да пребивават в покой; защото техните усилия и трудове си зачел за повече от всяко всеплодие Ти, Който едничък прославящ Своите светии.

(Кондак на празника)

Така днес Църквата възпява и прославя паметта на тримата велики светители – светите Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст. „Трима човеци, три слънца на небето на Христовата църква. Те са хора, облечени в слънце, толкова са светли, толкова са свети! И още, те са хора, които са станали слънца, станали са светлина за цялата вселена, затова и са наречени учители на вселената. Станали са неугасима светлина“, величае ги съвременен подвижник. Станали са такива със своята  дейност, със своята литургия, т. е. общото дело, със своята евхаристия, т. е. със своето благодарение.

Такива са великите светители. За тях сякаш звучат и думите от св. Евангелие, които Христос казва на Своите ученици, а следователно и на тях тримата: „Вие сте светлината на света...“ (Мат. 5:14). И продължава още, че само Той е истинската светлина (Иоан 1:9). Той е неугасимата светлина! Той, Бог, Който е станал човек – това е единственото Слънце! Дори смъртта не угаси Христос Господ, не угаси Неговата божествена светлина, а изгря в пълния ѝ блясък.

По случай празника Пренасяне на мощите на св. Йоан Златоуст Църквата е определила да се чете текстът от апостолските послания – Евр. 7:26-8:2, който обичайно се чете на празниците на светителите – светци-архиереи. Целта на текста е да напомни, че архиереят е образ на Господа Иисуса, а не образ на левиевото свещенство от Стария Завет.

В Църквата вече не съществува свещенство подобно на старозаветното, което прилича на свещенството в другите религии. Вместо него се е появил епископският сан. Гръцката дума епископ означава надзорник – този, който ръководи стадото, над което Бог го е поставил. Онова стадо, което Бог си придоби със Своята кръв (Деян. 20:28). Презвитерите и дяконите са помагали на епископа в служението на паството. Св. ап. Павел посочва качествата на епископа и дякона в своето Първо послание до Тимотей (3:2-12), а в Послание до Тит описва качествата на епископа (1:7-9): „Защото епископът, като Божий разпоредник, трябва да е непорочен, не високомерен, не гневлив, не пияница, не побойник, не алчен за гнусна печалба, но страннолюбив, добролюбив, целомъдър, справедлив, благочестив, въздържан, да се държи о истинското слово, според както е научен, та да бъде силен и да наставлява в здравото учение, и да изобличава ония, които се противят“ (1 Тим. 3:2-9).

Проповед за неделя на Йерихонския слепец (Лука 18:35-43)

Когато Господ Иисус вървял към Йерусалим, минал през малкия градец Йерихон, който навярно било място за почивка за пътуващите от Галилея.

Един слепец седеше край пътя и просеше. Юдеите са мислели, че грехът е причина за болестите и че резултатите от греха се предават от родителите на техните деца. Затова за Бога се казва, че Той наказва децата за греховете на бащите им (Изх. 20:5). Когато му представят слепородения мъж, Господ Иисус отхвърля това твърдение. Тогава Той казва на учениците Си: „нито тоя е съгрешил, нито родителите му“ (Иоан 9:3). Това отхвърляне намира израз чрез кръста и смъртта на Спасителя, Който взе върху Си човешките грехове заради спасението на всички.

Иисусе, Сине Давидов, помилвай ме! На слепеца му е било казано, че Иисус Назорей преминава, но слепецът не Го вика, не казва: „Иисусе, Назореецо!“, а се обръща с думите: Иисусе, Сине Давидов! „Син Давидов“ е бил наричан очакваният Месия, Който ще дойде да спаси Своя народ. Забележително е, че св. ев. Лука не споменава на друго място Христос да е бил наричан така, освен веднъж чрез устата на този слепец. Навярно св. Лука е искал да отправи укор към юдейските началници и свещеници, които не са познали Иисус и са Го осъдили като престъпник, докато слепците са Го познали.

Признателността е израз на смирение и здраве на душата

Въпросът на Господ Иисус Христос: „А къде са деветте?“ (Лука, 17:17) останал без отговор, защото те отсъствали. Защо? Защото деветимата, след като попаднали на добро, забравили за Бога. Така се случва много често и днес. Само когато преминаваме през беди, болести или изкушения, тогава настойчиво просим Божията помощ, но веднага щом се отървем от страдание, бедност, беда, забравяме за Бога. Обаче Спасителят Иисус Христос не облажава непризнателните, а признателните и благодарящите на Бога за получените от Него благодеяния.

Проповед върху евангелския разказ в Лука 17:12-19

Старият Завет говори за болестта проказа, като използва различни имена, но всички са за една и съща заразна и опасна кожна болест. В Моисеевия закон се споменава, че проказата е заразна нечистота. Затова заразеният се отделя надалеч от населените места, след като свещеникът го прегледа и се увери в наличието на заболяването (Лев. 13 и 14 гл.).

Срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч (12 ст.). Болните от проказа са имали обичай или да съжителстват заедно в групи, наподобяващи малки колонии, или да живеят изолирано в пещери или колиби, направени в пустинни места. „Спряха отдалеч“, тъй като на прокажените не се е позволявало да се приближават до хората, за да не им предадат заразата. Също така прокаженият е бил длъжен да предупреждава приближаващите се до него хора с повтаряне на думите: „Нечист, нечист!...“ с ясно чуващ се вик.