Мобилно меню

×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 70

4.25 1 1 1 1 1 Rating 4.25 (4 Votes)
PICT0112.jpgЧовек е психо-физично същество. И в него в сложно единство и съподчиненост живеят духовното и материалното. По същия начин в св. Църква и нейното богослужение си дават среща небесното и земното, етичното и естетичното, сливайки се в една хармонична цялост с мощно и всеобхватно въздействие върху човешката душа. На днешния празник Петдесетница – рождения ден на Христовата Църква, като възпоменаваме слизането на Св. Дух над апостолите, ние, вярващите, богато украсяваме храмовете си с цветя и зеленина. Този красив обичай е съществувал още в старозаветно време. Някога евреите, като празнували своята Петдесетница ( на 50-ия ден след Пасха), принасялив храма плодове от жътвата, която в Палестина се извършвала по това време. Този празник бил също ден на радост и благодарност за извеждането на израилтяните от Египет (Втор. 16:12)Ние пък, християните, на празника Петдесетница ( на 50-ия ден след Възкресение Христово) обкичваме храмовете с цветя и зеленина – така принасяме пред Бога начатъците, плодовете на пролетта, настъпваща вследствие обновяването на земята от Съзидателния и Животворящ Дух Свети. освен това украсяването на храмовете с пролетни цветя и клонки е символ на плодоносието на Новозаветната Христова Църква.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (40 Votes)
THE_PRODIGAL_SON.jpgАвторът е игумен на манастира Сагмата, Гърция. Публикуваният откъс е част от книгата “Завръщане към Бога и неговата Църква. Покаяние и изповед”, изд. Акритас

Много от нас вярват, че причастяването с Христовите тайни е обвързано непременно с изповедта и поста. Не пристъпваме към св. причастие, без да сме се изповядали и да сме постили достатъчно дни. Затова и се причастяваме толкова рядко. Това е грешка и е точно обратното на православното предание, което проповядва често причастяване. Това, което наблюдаваме в наши дни – да се причастяваме два-три пъти годишно, е абсолютно недопустимо и вреди на Тялото на Църквата.

4.7 1 1 1 1 1 Rating 4.70 (10 Votes)
PICT0112_1.jpgСлед Възнесението на Господ Иисус Христос, което станало на 40-ия ден от Неговото Възкресение, учениците Му прекарвали заедно дните си в молитва и трепетно очакване да слезе върху тях обещаният от Спасителя Дух Свети. На 50-ия ден това обещание се изпълнило. “Когато настана ден Петдесетница – пише св. евангелист Лука в книгата си “Деяния на светите апостоли”, ... внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща дето седяха. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделиха и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Свети, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят” (Деян. 2:1-4).

4.6666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (12 Votes)

2222В продължение на 40 дни след възкресението Си Господ Иисус Христос се явявал на Своите ученици, беседвал с тях и им изяснявал много неща за Царството Божие. А на 40-тия ден от Възкресението Си Спасителят завел Своите уче­ници на Елеонската планина и им дал последното Си наставление и благословение. И както ги благославял, Господ отстъпил от тях и започнал да се възнася на небето. Той се отдалечавал от тях и светъл облак Го закрил от очите им. Тогава им се явили двама ангели в бели дрехи и казали: Мъже галилейци! Защо стоите и гледате? Този Иисус, Който сега се възнася пред вас на небето, пак ще дойде по същия начин, както Го вижда­те да възлиза сега на небето“. Учениците се поклонили и се върнали в Йерусалим с голяма радост. Тук те прекарвали заедно в молитва и съгласно обещанието на Господа чакали слизането на Светия Дух.

4.5 1 1 1 1 1 Rating 4.50 (2 Votes)
Християнската религия е религия на спасението на човека от греха и смъртта. Чрез нейните проявления в света грее божествената светлина на живата. Тя открива на хората тайните на радостта и на мира в Бога-Любов, тайните на възхода към Бога-Правда, Бога-Истина.

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum