Днес на литургията светата Църква ни предложи за поучение евангелското повествование за изцеряването на гадаринския бесноват от Господа. (Лука. 8:26-37) Всяко евангелско повествование съдържа в себе си извор на голяма утеха за нас, немощните, униващи люде, обременени от много грехове и скърби. Можем да кажем дори повече. Всяко евангелско слово е блага, утешителна вест за сърцата ни. Колко много примери има в Православната църква, от апостолско време до наши дни, когато хората са се преобразявали, повлияни от словата на Евангелието, а някои от тях са станали едни от най-великите светила на света, както е било с преподобните Антоний Велики, Ефрем Сирин, с преподобномъченица Евдокия и мнозина други Божии угодници.

Мнозина смятат, че да живееш според вярата и да изпълняваш Божията воля е трудно. В действителност е много лесно. Нужно е само да обърнеш внимание на дреболиите, на незначителните неща и да се стараеш да не съгрешаваш в малкото. Това е най-лесният и прост начин да навлезеш в духовния свят и се приближиш към Бога.

Както 11 март в Мадрид, така и 11 септември в Ню Йорк, не са единствените дни, помрачени от насилие и смърт. Всеки ден е белязан с кръвта на невинно загинали хора. Освен тероризма, в света има и други прояви на омразата и несправедливостта: войни, тоталитаризъм, престъпност, глад. И всички - вярващи и невярващи - си задават въпроса: защо Бог, Който е благ и справедлив, допуска злото в света?

От гледна точка на земното благополучие, трудовете на християнската добродетелност са най-безсмисленото нещо, което човек може да си представи.

Да вземем молитвата, например. Какво остава от нея? - Нищо. Даже избягваме други хора да присъстват, усамотяваме се, за да не ни разсее нещо. А като приключим, битовизмът отново ни повлича.

Спасителят Господ Иисус Христос произнесъл пред народа притчата за сеяча и семето. Прочетете я! За нея говори св. евангелист Матей в 13 глава на написаното от него Евангелие. Чудна картина! Христос, застанал край Генисаретското езеро, и народът - струпал се край Него.