Проповед върху неделното апостолско четиво – 2 Кор. 6:16-7:1
В днешното апостолско четиво св. ап. Павел напомня на коринтяните, но и на всички нас, християните, че Бог е наш Отец и ние сме Негови чеда.
Сам Бог увери пророците от Стария Завет в това бащинство. Но и Христос, когато учеше учениците Си как да се молят, подчерта, че Бог е Отец на всички хора. Затова и Господнята молитва започва с призива „Отче наш!“.
Въпреки това, братя, при хората господства повече физическото бащинство. Физическите ни родители са ни по-близки от небесния ни Отец; обичаме ги, почитаме ги и ги уважаваме. Следваме ги за разни неща, отхвърляме ги или ги подминаваме за други. Във всеки случай тях имаме за пример, техните наследствени белези носим. Инстинктът ни за физическа потребност ни води към тях.
За Бога Отца си спомняме най-вече в скърбите, в множеството си безизходици и искаме от Него да ни даде добър изход. Прибягваме към всесилния наш Творец, човеколюбивия и милосърден Бог, и искаме от Него да ни предпази от множеството беди, които ни терзаят.
Много често обаче, изглежда, смятаме Бога, нашия Отец, за недостъпен и далечен. Затова и не Го чувстваме в сърцето си и не се позоваваме на Него непрестанно.