Поучение за петък на осмата седмица след Въздвижение

“Ето, оставя се вам домът ви пуст” – предупреждава Господ израилския народ. Това предупреждение в по-широк контекст се отнася и до всички, които са отхвърлили Бога, не са Го приели в сърцата си или пък нехаят за Него. Какво е човекът без вярата в Бога? Какво е човекът без Духа Божий, обитаваш в него? – Пуст дом, обиталище на духове и сенки, в който отекват зловещите им крясъци. Пуст дом, потънал в прах и мръсотия, рушащ се, разпадащ се от ден на ден, жалък в тъжното си безцелно съществуване, без надежда за бъдеще.

Слово произнесено от Негово Преосвещенство Знеполски еп. Николай на молебена за медиците ни в Либия. 23 октомври в Митрополитски катедрален храм "Св. Неделя".

Нека всички, които могат да защитят драгоценния Божи дар – живота на нашите многострадални съотечественици да изпълнят с чест своя хуманен дълг, за да възтържествува божествената правда и милосърдие.

Братя и сестри!
Много са болките и недъзите, на които са изложени хората в този живот. Мнозина болни страдат и се измъчват дълги години; изразходват много средства за лекари и лекарства, но често пъти без никаква полза. Безспорно е, че за това има много причини, но главната от тях е, че не се прибягва навреме до целебното лекарство на религиозната вяра. Мнозина от страдащите възлагат всичките си надежди на медицината, а забравят, че има един Лекар на лекарите, от Когото зависи не само здравето, но и животът. Ала тези, които навреме се обръщат към този Лекар, могат да възвърнат и здравето, и живота си. Тази истина се потвърждава и от литургийното евангелие, разказващо за изцеряването на кръвотечивата жена и за възкресяването на Иаировата дъщеря, извършени от Господа Иисуса Христа – двата случая – плод на вярата в Него (вж. Лк. 8:41-56).

Братя  сестри!

В стремежа си към материални придобивки много хора често разстройват живота си и пропиляват възможностите да изпитат щастие и да се радват на блага, с които Бог ги е дарил,и хората, с които ги е заобиколил. От грижи за “насъщния” не ни остават сили да се усмихнем, от тревоги за придобитите веществени блага, не сме способни да изпитаме задоволство и благодарност, от страхове за бъдещето пропускаме днешните дарове. Привързаният към нещата, които се поддават на тление, не може да разбере, че мъртвата материя не носи щастие. Душата си остава жадна за живата вода на непресъхващия небесен извор.

Братя и сестри!
Християнските подвижници напускали света и се уединявали в пустинни места, за да останат насаме с Бога, да се вглъбяват в себе си, и очиствайки се от страстите и похотите, и издигайки се на духовна и нравствена висота да станат ходатаи пред Бога за хората, останали в света.
Такъв е и днес честваният преподобни Димитрий Басарбовски.