Проповед върху неделното апостолско четиво – 1 Кор. 6:12-20
Неделя на блудния син е днес, братя, и Църквата е определила да четем на св. Литургия един познат откъс от Първо послание до коринтянина на св. ап. Павел, в който откъс се набляга върху чистотата на човешкото тяло. И това се прави, защото Бог се слави с човешкото тяло и всеки човек е член на богочовешкото тяло Христово.
Често обаче чуваме в наши дни много мъже и жени да обявяват, че тялото им си е тяхно, че те самите го притежават и поради тази причина имат право да правят с него каквото си поискат, дори и да го убият!… Смятат още, че са свободни да се предават на наркотици, да се излагат необмислено на опасни смъртоносни болести, да отнемат живота на ембрионите преди те да се родят.
И всичко това се случва в името на свободата на мисълта, на еманципацията. Всъщност обаче става въпрос за връх на лудостта във време, когато толкова много борби се водят за правото на живот. И въпреки това все повече хора – и то млади – се предават по своя воля на смъртта.
“Никой няма любов по-голяма от тая – да положи душата си за своите приятели” (Йоан 14:13)
Господ Иисус Христос ни е посочил най-възвишен в нравствено отношение модел за любов към ближните. Неговата любов към нас е чиста, безкористна, самоотвержена и саможертвена. Ние трябва да обичаме ближните си, както Христос ни възлюби, т.е. да ги обичаме повече от себе си – самоотвержено и саможертвено, да сме готови да пренебрегнем личното си “аз”, нашата сигурност и удобства в името на Бога и ближните. Такава активна и саможертвена любов към ближните е проявил и иеродякон Игнатий – Васил Левски.
Трети март е Ден на свободата, възвестил през 1878 г. Освобождението на България от турско робство. Основателно е обявен за Национален празник на всички българи.
Да си припомним страшното начало. В ония кървави дни и зловещи нощи св. Патриарх Евтимий разбрал, че въпреки отбраната, престолният Търновград ще падне. Духовният отец на българите повикал най-добрия майстор леяр и му заръчал: „Направи ми една камбана, която да пее с душата на България!” „Как да направя такава камбана?” – попитал майсторът. Светейшият Патриарх му рекъл да разтопи метал, после донесъл една овехтяла книга, целунал я и просълзен я хвърлил в горящата лава…
В съвременното ни общество се наблюдава една масирана подмяна на ценности – подменяме Словото с думите, подменяме мъдростта със знанието, знанието подменяме с информация, и така, докато загубим живота си в живеене. Както казва един голям английски поет:“Цялото ни знание доближава незнанието, цялото ни незнание доближава смъртта, но близостта до смъртта не е близост до Бога”.
Кратка, ясна и назидателна е притчата на Спасителя за това как двама юдеи влезли в храма да се помолят: единият фарисей, другият – митар. Фарисеят застанал напред в храма и се молел така: „Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, що придобивам” (Лука 18:11). С една дума фарисеят изброил добродетелите, които наистина притежавал.
Зад него стоял митарят. Той освен греховете си нищо друго не донесъл в Божия храм. Стоял с отпусната ниско глава, удрял се в гърдите и викал: „Боже, бъди милостив към мене грешника!” (Лука 18:13).
Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.