Кратка, ясна и назидателна е притчата на Спасителя за това как двама юдеи влезли в храма да се помолят: единият фарисей, другият – митар. Фарисеят застанал напред в храма и се молел така: „Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, що придобивам” (Лука 18:11). С една дума фарисеят изброил добродетелите, които наистина притежавал.Зад него стоял митарят. Той освен греховете си нищо друго не донесъл в Божия храм. Стоял с отпусната ниско глава, удрял се в гърдите и викал: „Боже, бъди милостив към мене грешника!” (Лука 18:13).
Цялата статия: Притчата за Митаря и Фарисея
Църковната и гражданската история наброяват десет люти гонения срещу християните през първите три столетия на нашата ера. “Ако имах сто уста – пише един църковен писател – пак не бих могъл да разкажа за мъките, на които биваха подлагани християните!” Неизброими са мъчениците за вярата. Само Бог знае техния брой и имената им. Мъчениците са били елитът на християнското общество. Мъченици има от всички съсловия и възрасти. Особено известни станали църковните иерарси, които просияли като мъченици; тях наричаме свещеномъченици. Един от тях е свети Харалампий.
