Мобилно меню

×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 366

4.8888888888889 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (18 Votes)
Свидетели сме на трагични събития – опожаряване на дипломатически мисии и други прояви на неконтролиран гняв, които са породени от проявено кощунство, с което са накърнени религиозните чувства на големи групи хора.

В същото време в нашата страна в някои средства за масова информация има случаи на не по-малко издевателство над светостта на религиозните чувства на православните християни. Един от фрапиращите случаи е нееднократното подигравателно отношение към християнската вяра в предаването на БТВ „Шоуто на Слави”.

4.5 1 1 1 1 1 Rating 4.50 (10 Votes)
Haralambos_martyr.jpgЦърковната и гражданската история наброяват десет люти гонения срещу християните през първите три столетия на нашата ера. “Ако имах сто уста – пише един църковен писател – пак не бих могъл да разкажа за мъките, на които биваха подлагани християните!” Неизброими са мъчениците за вярата. Само Бог знае техния брой и имената им. Мъчениците са били елитът на християнското общество. Мъченици има от всички съсловия и възрасти. Особено известни станали църковните иерарси, които просияли като мъченици; тях наричаме свещеномъченици. Един от тях е свети Харалампий.

4.9878048780488 1 1 1 1 1 Rating 4.99 (82 Votes)

Проповед върху неделното апостолско четиво – 2 Кор. 6:16-7:1

В днешното апостолско четиво св. ап. Павел напомня на коринтяните, но и на всички нас, християните, че Бог е наш Отец и ние сме Негови чеда.

Сам Бог увери пророците от Стария Завет в това бащинство. Но и Христос, когато учеше учениците Си как да се молят, подчерта, че Бог е Отец на всички хора. Затова и Господнята молитва започва с призива „Отче наш!“.

Въпреки това, братя, при хората господства повече физическото бащинство. Физическите ни родители са ни по-близки от небесния ни Отец; обичаме ги, почитаме ги и ги уважаваме. Следваме ги за разни неща, отхвърляме ги или ги подминаваме за други. Във всеки случай тях имаме за пример, техните наследствени белези носим. Инстинктът ни за физическа потребност ни води към тях.

За Бога Отца си спомняме най-вече в скърбите, в множеството си безизходици и искаме от Него да ни даде добър изход. Прибягваме към всесилния наш Творец, човеколюбивия и милосърден Бог, и искаме от Него да ни предпази от множеството беди, които ни терзаят.

Много често обаче, изглежда, смятаме Бога, нашия Отец, за недостъпен и далечен. Затова и не Го чувстваме в сърцето си и не се позоваваме на Него непрестанно.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (82 Votes)

Hristos_12v.jpgПроповед върху неделното евангелско четиво – Мат. 15:21-28

Поведението на жената-хананейка е впечатляващо. Доближава се до Иисус Христос и силно Му вика да избави дъщеря ѝ от беса. Детето се мъчи и майката прибягва до милостта и човеколюбието на Бога, за да бъде то излекувано.

И днес има много демонизирани, бесновати, които се мъчат сами, но измъчват и родителите, и роднините си.

Повечето от тези явления се определят като нервно-психически разстройства. Особено характерно е обаче, че вярата в личността на човеколюбеца Иисус съставя съществен фактор в лечението на психическите болести.

Само че в днешния откъс не се чува викът на обладаното от бесове дете, а силният умоляващ глас на майката. В началото Христос отказва да изпълни нейното искане, за да изпита вярата ѝ. И жената-чужденка[1] със смирение и искреност заявява вярата си в силата Христова. Резултатът е, че е станало това, което тя е поискала. Такава е била и мисията на Христос: да изгонва бесовете и да лекува развалата на природата с връхна точка – самата смърт.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (9 Votes)
СретениеХристос дойде и донесе Своя мир, но дали ще бъде някой Христов всеки решава сам. Това е въпрос на личен избор, който правим ежедневно, при всички случаи, когато трябва да избираме между изгодното за нас и полезното за другите, между богатеенето с материални блага и богатеенето в Господа, между лъжата и истината, между озлоблението и прошката, между мрака на суеверието и идолослужението, и истинското благочестие.


 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари