Проповед върху неделното апостолско четиво – Деян. 5:12-20

Христовият ученик Тома е останал известен като невярващ. Изглежда обаче, че историята е била несправедлива към него. Защото, когато срещнал възкръсналия Господ, Тома не само Го разпознал, но и се обърнал към Него с думите: „Господ мой и Бог мой!“. Иисус Христос приел почитта от ученика Си, но изтъкнал, че по-блажени ще са онези, които ще повярват в Него без да са Го срещали като историческа личност. Затова и заявил: „Блажени, които не са видели и са повярвали“ (Иоан 20:29).

След възнесението на Богочовека на небесата и изпращането на Светия Дух всички поколения вярващи християни не виждат с очите си, нито чуват с ушите си, нито докосват с ръцете си раните на Господа от гвоздеите на Кръста. Ние вече Го осъзнаваме чрез вярата. Сетивните ни органи ни информират, че имаме пред себе си хляб и вино, но освещаващата Божия благодат ни уверява, че това са тялото и кръвта Господни, обòжената човешка природа на Иисус Христос.

Не става въпрос за параноя, братя, нито за умопомрачение. Сам Господ ни го удостоверява в Своето Евангелие: „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене и Аз в него“ (Иоан 6:56). И така онези, „които не са видели и са повярвали“, не са видели историческия Иисус Христос. Но Го приемат в себе си, в своето същество, за да се освещава тленното им тяло, да се просвещава умът им, да се смекчава сърцето и да стават действителни членове на богочовешкото тяло, т. е. на Църквата.