Защото епископът, като Божий разпоредник, трябва... да се държи о истинското слово, според както е научен, та да бъде силен и да наставлява в здравото учение и да изобличава ония, които се противят
(Тит 1:7-9)
На 20 декември Църквата възхвалява „с едни уста и едно сърце“ един велик мъж, който вече хиляда и деветстотин години е верен пастир на християните по цялата вселена.
За живота на св. Игнатий знаем със сигурност твърде малко. Според едни източници той е бил грък, роден в Антиохия, а според други – сириец, за което ни подсказват езиковите особености на посланията му. Има предания, че св. Игнатий е бил именно онова дете, което Господ Иисус Христос е взел на ръце и е казал: „Истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно“ (Мат. 18:1-3).
Мнозина от нас са склонни да се извиняват с времето и обкръжението, в което живеем и смятат, че е трудно да отстояваш християнските принципи и норми в една по същество нехристиянска среда, като с това се опитват да се оправдаят, че не изпълняват предписанията на Църквата.
Материалното богатство ни поробва, обостря нашия егоизъм, смущава нашите сърца, угнетява ни с грижи, със страхове, изисква да жертваме себе си. Не то ни служи, а ние обикновено му служим. Но не е ли същото и с богатствата на здравето, силата, младостта, красотата, таланта? Не усилват ли и те нашата гордост, не вземат ли в плен нашите сърца, отдалечавайки ги от Бога?
Земният живот на човека преминава в постоянна борба. Борба между доброто и злото. Затова е и наставлението на св. ап. Павел: „Бъдете бодри, стойте във вярата, бъдете мъжествени, бъдете крепки” (І Кор. 16:13).
Християните трябва да носят мир, да се стремят към мир в отношенията си с ближните във всички случаи, освен когато трябва да отстояват вярата си. Тук компромиси и съглашателство не бива да се допускат. Не бива да се примиряваме с това, което спъва нашето спасение, не бива да се примиряваме със страстите, които ни владеят. Тук трябва да употребим меч, с който да разсечем връзките, приковаващи ни към тлението. Трябва да водим борба, вътрешна борба с всичко, което ни отдалечава от Христа.
