Мобилно меню

×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 366

4.9647058823529 1 1 1 1 1 Rating 4.96 (85 Votes)

св. ап. ПавелПроповед върху неделното апостолско четиво – 1 Тим. 1:15-17

В днешното апостолско четиво, братя, св. ап. Павел изповядва на ученика си Тимотей своята признателност и благодарност към Бога за голямата Му милост. И казва: Благодаря на Този, Който ми даде силата, на Иисус Христос, нашия Господ, защото ми оказа доверие и ме определи да Му служа – мене, който по-преди Го презирах, гонех и хулех. Но Той се смили над мене, защото каквото направих, направих го от незнание, когато бях още невярващ!

Тази прославяща изповед на св. ап. Павел доста ни напомня на притчата за блудния син. Защото там се изтъкват покаянието на отклонилия се и милосърдието на Бога Отца. Въпреки това блудният син е навредил на себе си с оргиите и е съсипал имуществото на баща си със своето разхищение.

Св. ап. Павел е бил съзнателен гонител на християните. Залавял ги е, измъчвал ги е. Вярвал е, че по този начин опазва юдейската религия. Тогава не е познавал Христос, както самият той изповядва, и е смятал, че с гоненията си защитава Бога на Израил. И дори, според тълкувателите, е присъствал на мъченичеството на първомъченика Стефан в групата на замерящите го с камъни.

Превод: Бисерка Велинова

4.6363636363636 1 1 1 1 1 Rating 4.64 (11 Votes)
Св. МаксимВ името на Отца и Сина и Светия Дух!

Днес честваме паметта на такъв един защитник на чистотата на вярата – преподобни Максим Изповедник - знаменит църковен труженик, той бил и най-могъщият философски ум на Изтока в своето време. Неговата изключителна слава в църковната история се дължи на неуморимата му и енергична борба против монотелитската ерес, която признавала в Иисус Христос само една воля – Божествената.

Братя и сестри!
През първите три века от своето съществуване Църквата Христова била подложена на гонения и преследвания от външни врагове: държавната власт, езическите философи и цялото езическо общество.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (83 Votes)

Проповед върху апостолското четиво – Кол. 3:4-11

В днешният откъс, братя, св. ап. Павел представя новия човек – човека, който се обновява от Божията благодат.

Всяка нация изтъква характерните си особености: езика си, народността си, обичаите си, способностите си. Културата е тази, която създава и дава на всекиго от нас отличителна самоличност.

Които обаче се кръщават в името Христово, вече се наричат християни. Които вярват в Христос, които Му поверяват себе си и се борят да Му подражават, вече принадлежат към светия народ. Това не означава, че отпада народът, откъдето произлизат. Не спират да са валидни произходът им и родителите им. Подчертава се обаче преодоляването на всички разлики чрез включването в светия народ, който е рожба на Светия Дух.

Всички християни въпреки цялото разнообразие на произхода ни принадлежим към новия свят народ, който е Църквата.

4.9767441860465 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (86 Votes)

prokageni.jpgПроповед върху евангелското четиво – Лука 17:12-19

В днешния евангелски откъс Иисус Христос изцерява десетте прокажени и похвалява признателността на един от тях. При това негодува от останалите девет, които не се върнали да Му благодарят. Изненадва ни някак този факт. Понеже знаем, че Бог ни предлага всичките Си безкрайни благодеяния, просто защото ни обича. Неговите дарове са чисти, спонтанни, подхождащи на божествената Му природа, чиито основни характеристики са даването и любовта.

Но, братя, признаването на благодеянието не носи полза на благодетеля, а на облагодетелствания. Иисус Христос няма нужда от нашата благодарност, за да продължи да твори добри дела за нас. Без друго Той прави да грее слънцето и праща благотворен дъжд и за праведни, и за неправедни.[1] Самите ние имаме полза, когато осъзнаем Неговите богати милости. Понеже признателността създава връзки на приятелство. Болният става близък с лекаря си, благодари му, че го е излекувал от някоя болест, и чувства сигурност да прибягва пак към него, когато се почувства слаб.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (5 Votes)
Patriarh_medal2.jpg“Е­то, Де­ви­ца­та ще за­че­не и ще ро­ди Син, и ще Му на­ре­кат име­то Ема­ну­ил, Ко­е­то ще ре­че: с нас е Бог.” (Ис. 7:14; Мат. 1:23)


Въз­лю­бе­ни в Гос­по­да че­да на
Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва,

В ти­ха­та рож­дес­т­вен­с­ка нощ от­но­во сме удос­то­е­ни с ра­дост­та да пос­рещ­нем с ли­ку­ва­не ид­ва­щия Спа­си­тел на све­та Гос­под Ии­сус Хрис­тос. За нас, ко­и­то жи­ве­ем и се спа­ся­ва­ме в Не­го­ва­та Цър­к­ва, то­ва не­пов­то­ри­мо по ро­да си съ­би­тие е пре­ди всич­ко по­вод за не­из­ка­за­на ра­дост, за от­да­ва­не на бла­го­дар­ност и пок­лон пред Ве­ли­кия Бог, Кой­то не ос­та­ви не­из­пъл­не­на ни­то ед­на Своя ду­ма и от ро­да Да­ви­дов “по обе­ща­ние въз­диг­на Из­ра­и­лю Спа­си­те­ля Ии­су­са” (Де­ян. 13:23). В съ­що­то вре­ме Хрис­то­во­то Рож­дес­т­во е и изя­ва на най-не­пос­ти­жи­ма­та тай­на: тай­на­та на Бо­го­въп­лъ­ще­ни­е­то. “Ве­ли­ка е ­ пи­ше св. ап. Па­вел ­ тай­на­та на бла­го­чес­ти­е­то: Бог се яви в плът” (1 Тим. 3:16).

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари