Проповед върху неделното евангелско четиво – Мат. 10:32-33
В днешното евангелско четиво, братя, особено се подчертава необходимостта от изповядване на вярата. Нашият Господ е ясен: „Който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец небесен“ (Мат. 10:32).
Всичките светци, чиято памет почитаме днес, съставляват вълнуващо свидетелство за хората от всички времена, че принадлежат на Бога. Доказали са го с живота си, с направения избор, с делата си, а когато се наложи – и с мъченичеството си.
Свидетелстването започва от Иисус Христос преди две хиляди години. Той дойде в света, „за да свидетелства“ (Иоан 1:7), за да разкрие пред хората Бога Отца със силата на Светия Дух. В кръщението Му се заяви първото свидетелство за лицето на Богочовека Христос, когато Светият Дух се явява във вид на гълъб и Бог Отец говори: „Този е Моят възлюблен Син, в Когото е Моето благоволение“ (Мат. 3:17). Същото се случва на планината Тавор, където се добавя поощряването „Него слушайте“ (Мат. 17:5). И в двете случки от живота на Иисус Христос се изяснява формата и съдържанието на изповядването и свидетелстването, което е нужно да прави всеки християнин. Ние вярваме в троичния Бог, едно Божество в три лица. И единствената характеристика, която долавяме у Него, е любовта.
Раждането на св. Йоан Предтеча
Църквата ни, братя, днес празнува раждането на св. Йоан Предтеча. В евангелския откъс онова, на което особено се наблегна, беше чудното зачеване на св. Йоан, Кръстителя на Христос. Понеже родителите му имали генетична неспособност и го придобили след непрестанна молитва. И молитвата им сторила чудо!
Св. Йоан, според разказите на евангелията, проповядва идването на Спасителя Христос. Става Предтеча, понеже показва пътя към Богочовека, Който е „пътят и истината, и животът“ (Иоан 14:6). Както ни уверяват евангелията, проповедта на св. Йоан Кръстител е била приета от учениците Господни, които са били подготвени да последват неговата покана.
Гласът на св. Йоан действително е викал в пустинята и е вълнувал множествата, които са заливали областта край р. Йордан, покайвали са се и са се кръщавали в реката, за да се умъртвят страстите им, както и водите на реката са завършвали в Мъртво море.
Св. ап. Павел пред презвитерите в Ефес
Проповед върху неделното апостолско четиво – Деян. 20:16-18, 28-36
В днешното четиво от кн. Деяния на светите апостоли св. ап. Павел и придружаващите го пътуват от Троада до Милет с крайна цел – Йерусалим.
В Милет св. ап. Павел се обръща, за последен път преди мъченичеството си, към ефеските презвитери, дошли там нарочно от Ефес, на които говори с искреност и дълбоко чувство за отговорност. Със сърцераздирателни думи той им припомня начина, по който им е проповядвал благовестието, и ги подбужда да имат и те самите вяра и твърдост при всички трудности, които срещат.
Картината, братя, ни напомня за Христос и Неговите ученици преди ужасните страдания и тридневното[1] възкресение – точно тогава, когато Господ за последен път подтиква учениците Си да останат верни на Неговите думи и да не се отрекат от Него пред голямото изкушение на Кръста и страданията.
Иисус Христос и самарянката
Проповед върху неделното евангелско четиво – Иоан 4:5-42
Образът на жената-самарянка от днешния евангелски откъс е действително впечатляващ. Тя сяда като ученичка и слуша внимателно отговорите, които Господ дава на многото ѝ въпроси.
Това обстоятелство ни напомня друго подобно от Евангелието – с Мария, която седи в нозете на Христос, и Марта, която се оплаква. Тогава Иисус Христос е намерил удобен случай да изтъкне предаността на Мария към Неговото учение.
Разговорът на Христос със самарянката е най-пространният, който се е запазил в Новия Завет. Безспорно има случаи, когато Господ е поучавал часове наред и слушателите Му са прегладнели. Както в пустото място, където се е наложило да ги нахрани с пет хляба и две риби.
Заветите на св. братя Кирил и Методий
“Помнете вашите наставници,които са ви проповядвали словото Божие, и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им” (Евр.13:7).
