Ето, вече прекрачихме прага на спасителната Четиридесетница и светата Православна църква като грижовна майка разкри пред нас в няколко последователни недели класически примери на покаяние като притчата за Митаря и Фарисея и за Блудния син, а сега ни подбужда към покаяние с думите от Великия покаен канон на св. Андрей Критски. Основната мисъл на това дивно църковно творение е зов към нашата съвест за осъзнаване на греха и за покаяние. Виждайки, че душата му е дълбоко заспала в грях, свети Андрей се обръща към нея с думите: „Душо моя, душо моя, стани, защо спиш”. Целият канон на свети Андрей е пропит от една единствена мисъл: необходимостта от покаяние, която е основна мисъл на християнството. Покайте се, е първата дума, с която св. Евангелие се обръща към хората. В цялата великопостна обстановка, в църковните песни, в евангелските разкази ние чуваме едно и също, изразено по различни начини – зова за покаяние.
Зов за покаяние
Ето, вече прекрачихме прага на спасителната Четиридесетница и светата Православна църква като грижовна майка разкри пред нас в няколко последователни недели класически примери на покаяние като притчата за Митаря и Фарисея и за Блудния син, а сега ни подбужда към покаяние с думите от Великия покаен канон на св. Андрей Критски. Основната мисъл на това дивно църковно творение е зов към нашата съвест за осъзнаване на греха и за покаяние. Виждайки, че душата му е дълбоко заспала в грях, свети Андрей се обръща към нея с думите: „Душо моя, душо моя, стани, защо спиш”. Целият канон на свети Андрей е пропит от една единствена мисъл: необходимостта от покаяние, която е основна мисъл на християнството. Покайте се, е първата дума, с която св. Евангелие се обръща към хората. В цялата великопостна обстановка, в църковните песни, в евангелските разкази ние чуваме едно и също, изразено по различни начини – зова за покаяние.