Мобилно меню

4.98 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (100 Votes)

59977499 2110173272384729 7875085797236408320 nТърсенето на Христос и копнежът към Него е в основата на призванието на жените-мироносици и тяхното бързане сутринта рано да отидат на новия гроб, в който бил „положен“ Христос. Мироносиците се запътили към гроба на Животодавеца Христос, като избързали в много ранната сутрин без да се страхуват от юдейската стража и да се интересуват от това, че Този, към Когото е бил устремен техният копнеж, е умрял с най-позорна смърт – бил е осъден и е увиснал на дърво, между двама разбойници.

Тялото на Господ е нямало нужда от погребално миро, защото Той е Този, Който е победил смъртта и Който дарява живот на света. Но светите жени-мироносици, като купили мирото и пристигнали рано на гроба преди появата на първите слънчеви лъчи, презирайки всякакъв страх от юдеите и от пазещите гроба войници, показали своето достойнство за божественото посещение. Те доказали чрез своя опит на сърдечна преданост към Господ, че заслужават да узнаят благата радостна вест за Възкресението.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (54 Votes)

b2d55ef9e6d0dbd431925ae16e70b512Да приемем Възкресението не е лесно, тъй като това изисква от нас вяра, отношение и поведение, които изразяват неговата действаща в нас истина. Това виждаме в опита на ап. Тома, както повествува св. ев. Йоан. Възкресението трябва да промени нашия мироглед и начин на живот, да преразгледаме нашата вяра през призмата на Възкресението, за да си възвърнем автентичния поглед към живота и неговия Създател и Изкупител.

Личността на Тома се разкрива пред нас, когато той се обръща към уплашените от последното възлизане на Господа в Йерусалим ученици с прибързаните си думи: „Да идем и ние да умрем с него“ (Иоан 11:16). След това го чухме да изразява своето неразбиране на думите Господни за многото обиталища подготвени на небето, които Христос изрича на прага на Неговите страсти. Тогава Тома възкликва: „Господи, не знаем къде отиваш; и как можем да знаем пътя?“ (Иоан 14:5). И, накрая, чуваме думите му във възкресното утро: „ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам“ (Иоан 20:25).

4.7466666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (75 Votes)

59426150 2712360575502056 8182317735770849280 nВъзлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Дивната вест за Христовата победа и днес се разнася из цялата Вселена, за да сгрее сърцата ни и да изпълни душите ни с радост, която не може да се сравни с никоя друга радост, защото отново пълнотата на Църквата тържествува:

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Възкръсна Христос и вече няма смърт! Възкръсна Христос и животът се възцари! Възкръсна Христос и цялото творение се радва!

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (71 Votes)

53288.bХристовият тържествен вход в Йерусалим започнал като „забулен в тайнственост“, но по-късно тържествеността, която съпровождала входа на Този Цар, изчезнала. Вместо традиционния възглас, който народите отправят към своите царе: „Да живее!“, от гърлата на евреите се надигнал възгласът: „Разпни Го!“.

Този Цар избрал необичаен начин да влезе в Своето царство, тъй като липсвали традиционните при такива случаи демонстрации на мощ, сила, величие и царско превъзходство. Този Цар не водел със Себе си поданици, над които да се възцари, защото издигнал като условие на Своето царуване изискването: „Ако някой иска да върви след Мене...“ (Мат. 16:24). Това е много необичайно! Ако разсъждаваме по човешки, това може да ни изглежда нелепо, но Този Цар знае „що има в човека“ (Иоан 2:25) и Той „дойде, за да спаси погиналото“ (Мат. 11:18). Неговото царство се състои от погиналите, които са намерили в Негово лице Спасител и са повярвали в Него.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (67 Votes)

080190170260988e3e1a55a34b259e68Господ възлиза Сам към Йерусалим, защото тези, които са с Него, учениците Му, не са на Негова страна, въпреки че Го придружават. Това ли е естеството на чашата, за която Христос говори на Своите ученици в евангелието от петата неделя на Великия пост? Дали това, което Христос изразявава, когато съзерцава отдалече Йерусалим, когато гледа нашите градове и цивилизация, а оттук – нашия дом, енория и църква, не е Неговият плач за тях, защото чедата ѝ не искат Той да ги събере така, „както кокошка събира пилците си под крилете“ (Мат. 23:27)? Това изразява естестеството на тази чаша, която е също жребие на всеки свещеник, пастир или наставник в Църквата.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Когато някой е смутен и опечален под предлог, че върши нещо добро и полезно за душата, и се гневи на своя ближен, то очевидно е, че това не е угодно на Бога: защото всичко, що е от Бога, служи за мир и полза и води човека към смирение и самоукорение.
Св. Варсануфий Велики