от смирения монах и презвитер Григорий

(... и за това, че трябва да живеем на земята като странници; и за антихриста; и за възкресението на мъртвите; и за това, че суетен и със страдание пълен е човешкият живот; и че смъртта е сън и от усилията е покой; и за милостинята)

Поменът за починалите във вяра е повод за благодарност и молитва, а не за покруса и плач. Нека безумните елини оплакват и себе си, и своите мъртви! Нека беззаконните юдеи, отблъснали Живота, окайват себе си заедно с чедата си! Нека скърбят изчадията на еретиците, с хулните си догмати геената разпалили. Ние пък, покойниците като споменаваме, възхваляваме, защото споменът за праведника ще пребъде благословен, учи Соломон (Прит. 10:7), а самите себе си за надмирските селения приготвяме – тях желаем да достигнем, защото те са нашето отечество. В тях са и споменаваните днес от нас, тях с хвалебни песни удостоява пророкът, казвайки: Блажени са тези, които Ти си избрал и приближил (по Пс. 64:5), защото в житейското море, бедстващи като ги видя, ги избра, но малцина от избраните приближи. Вълненията на душата като премахна, духовно пристанище им дари: няма вече страдания, няма вече скърби, няма вече усилия, няма вече вълнения суетни, няма вече грижи безполезни, няма вече грозота на тленното, а красота на нетленното и очакване за сбъдване на славата – неизразимата, безконечната. Наистина са блажени тези, които избра и приближи!

Христос се ражда – славете Го!

Христос слиза от небесата – срещнете Го!

Христос е на земята – възнесете се!

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

С неизказана радост и синовно преклонение пред дивния Божи промисъл, в святата нощ на Рождеството отново посрещаме Божия Син, Който се ражда за нас от пречистата утроба на Пресветата Дева. Ражда се и влиза в нашия свят, приел човешката природа, за да я възстанови и да я върне обратно в нейната първоначална чистота, да обнови нашето изгубено богосиновство и „да възкреси падналия образ“ (тропар на Предпразненството на Рождество Христово). Да освети човечеството, света и цялото творение с божественото Си присъствие и да засвидетелства по най-категоричен начин Божията жертвена любов към нас. Любов, достигаща дотам, че Бог „отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Иоан 3:16).

Посрещайки днес Богомладенеца, Който идва, за да ни помири с небесата, ние също ликуваме, заедно с небесното войнство, и казваме: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!“ (Лука 2:14). Със светлата радост и с удивлението на витлеемските пастири ние също притихваме пред нечуваната вест за Неговото раждане (Лука 2:8-20) и подражавайки на мъдреците от Изтока, ние също Му се покланяме (Мат. 2:1-12), защото днес се изпълнява древното пророчество за спасението на човешкия род. Славим Го и изповядваме светото Му име, защото с Неговото Рождество за изстрадалия и потънал в грехове свят на нашите праотци започва нова епоха – епоха на светлината и на надеждата, епоха на Божието присъствие сред човеците, в която ние вече не сме сами, защото „с нас е Бог“ (Ис. 8:10).

„Книга за живота на Иисуса Христа“ (Мат. 1:1) С тези думи започва Новият Завет. Това са началните думи на Евангелието според св. ев. Матей, както и на повествованието в Неделята преди Рождество Христово.

В него чуваме многократно да се повтаря думата „роди“, „роди“, „роди“. Така е в земния живот. Всяко същество на земята се ражда. И този еднократен момент в живота на всеки един от нас, човеците, се почита с голяма радост и незабравими чувства от вечни времена.

Рожденият ден – това е най-великото събитие в живота на всеки човек. Рождените дни на великите хора са паметни радостни тържества за цели общества и народи. Рожденият ден пък на най-великия измежду родените от жени – Иисус Христос – е най-радостният празник за  всички, които вярват в Него, които Го обичат и Го следват, които Му поднасят съкровени дарове. „Велик е, Господи, денят на Твоето Рождество!“ – вдъхновено възкликва св. Ефрем Сириец.

от смирения монах и презвитер Григорий

(И за това, че който се причастява, трябва себе си да изпита; и че злото не бива да се помни; и че са достатъчни пет дни, предварително да се очисти човек чрез искрено покаяние; и че подобава християнинът да търпи бедите; и срещу юдеите, казващи: „Взе Бог жената и роди Сина“; и за блажения Филогоний, архиепископ Антиохийски)

Обичайно е тези, които отиват при земен цар, когато наближи да влязат в царския двор и да се явят пред лицето на царя, повечето от тях да са обзети от страх. Така и ние, понеже изминахме спасителния пост подобно на дълъг път и вече сме близо до празника Рождество Христово и ще пристъпим към безсмъртната трапеза, трябва да имаме голямо усърдие, велик страх, пълно смирение, строго изпитване на съвестта. И понеже виждам вашата любов, с наслада поглъщаща поучителното слово подобно на добра и тлъста почва, която приема семена, допринеси и ти, та да се докоснем до това, за което е проповедта.

Всеки православен християнин, който носи име на светец, е не само призван, но и избран. Той е щастливец, защото при кръщението си е получил от Господ не само ангел-пазител на душата и тялото си, но и личен светец, чието име носи, и на всеки имен ден си чете хубавата молитва за случая.

Така е и в енорията. Умните и предвидливи енориаши единодушно преди да се организират в църковна общност умуват, предлагат, избират и посвещават след молитва храмовия си небесен патрон.

През настоящата година една от епархийските ни енории чества годишнина от основаването на църковната община с небесен ангел-пазител и храмов покровител скъпия за ума, сърцето, душата, чувствата и волята на всеки наш енориаш поотделно – св. Климент Охридски Чудотворец (тук).