Мобилно меню

4.8989898989899 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (198 Votes)

Bartholomew Patriarch of Constantinople† Вартоломей

по Божия милост архиепископ на Константинопол – Новия Рим

и Вселенски патриарх

До цялото изпълнение на Църквата,

благодат, мир и милост от Създателя на цялото творение,

нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос

Високопреосвещени братя йерарси и възлюбени в Господа чеда,

Влизайки днес с Божието благословение в новата църковна година, с празника на индикта ние почитаме Деня на защитата на природната среда, като въздаваме слава и благодарност на Твореца на всичко за великия дар на творението.

Отново с цялото си сърце заявяваме, че зачитането на творението и постоянната грижа за неговото опазване принадлежат към сърцевината на нашата православна идентичност като един от нейните най-скъпоценни елементи. Църквата приема и учи, че причината за човешкото отчуждение от „твърде доброто“ творение и от ближните ни е отчуждението от Бога. Тя подчертано ни припомня, че няма автентична свобода без Истината и вън от Истината, защото тя е силата, която истински освобождава. „Ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“ (Йоан 8:32).

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (71 Votes)

thumb4 2022 02 28Днешното Евангелие разказва за това как Христос трябва да пострада, как ще бъде оплют, хулен и убит и как трябва да Го приемем – Него, в Неговите страдания, в Неговата смърт, и какво място да заемем, вярвайки в Него. Или, с други думи казано, днешното Евангелие е за това, какви трябва да бъдем ние като християни и какво е християнският живот.

Когато учениците чуха, че Той трябва да пострада и Той сам лично им каза, че ще бъде убит, двама от тях, Зеведеевите синове, поискаха да пият от чашата, от която Той ще пие, и да се кръстят с кръщението, с което Той ще се кръсти. А това означава: „Вие, като Мои ученици и последователи, ако сте верни докрай, ако наистина сте направили този избор и сте повярвали в Мене и искате да вървите след Мене, няма как да имате друг живот, освен Моя, и няма как да не пиете от чашата, от която Аз ще пия“. Но те поискаха нещо повече от това: те поискаха да седнат от дясната Му страна в Неговото царство като „първи министри“, в буквалния смисъл на думата, и на това Христос им казва: „Но да седнете отдясно и отляво на Мене в Моето царство, не зависи от Мене. Това решава Моят и нашият небесен Отец“. И знаете ли защо им го каза? Защото, за да вървиш след Христос и да си Негов последовател, това трябва да е дотолкова искрено, че да не очакваш някаква награда за него.

4.900826446281 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (121 Votes)

Vazkresenie HristotvoСветлината на Възкресението ярко озарява днес цялата Вселена и чистата радост от победата на изгрелия от гроба Живот ни въздига високо над всичко земно – над всяко страдание, горест и безнадеждност, като преизобилно изпълва душите и сърцата ни, за да възкликнем, тържествувайки:

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Животът надви Своя изконен враг, божествената светлина разпръсна мрака и пред нас е единствено празният Господен гроб, като безмълвно свидетелство за безсилието на злото и смъртта. Свидетели на това тържество на Живота сме и ние, които не сме видели, но сме повярвали (Йоан. 20:29), и свидетелството ни е истинно, тъй като то извира дълбоко от нашите сърца. С очите на вярата виждаме и знаем, че всяко тържество на злото и смъртта в този свят са само временни и привидни, тъй като смъртта няма дял в живота, а затова е била и победена от Този, в Когото всички ще оживеем. Надмогната и посрамена, тя вече не е страшна за нас, защото беше „погълната с победа“ (1 Кор. 15:54), и вече никой не бива да се бои от смъртта, „понеже Спасовата смърт ни освободи от нея“ (св. Йоан Златоуст, Похвално слово за Пасха).

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

Agios Grigorios Palamas.aenai.epAnastasiОбични в Господа братя и сестри,

Втората неделя на светия Велик пост е посветена на дивния Солунски архиепископ и Чудотворец Григорий Паламà. Този избор на Църквата не е случаен, защото подчертава изключителното значение на неговата богопросветена личност и непреходната стойност на богословското му наследство за православната вяра, на чието утвърждаване е посветил целия си съзнателен живот. Не би било пресилено, ако кажем, че тържеството на свети Григорий Паламà и неговото учение над латинското богословие в средата на четиринадесетото столетие е тържество и на самото свето Православие, което е не по-малко значимо за светата Църква от онова, постигнато през деветото столетие над иконоборството.

Останал в историята на Православната църква като изряден монах, архипастир и църковен богослов, свети Григорий Паламà е неизменен образец за преданост към Христа Спасителя и ревност по чистотата на вярата, която изповядваме и в която и днес продължаваме да се спасяваме. Неговият живот е неопровержимо доказателство за всички нас, че завещаното от Спасителя Господ, като път към вечния живот, не е непостижим идеал, а напълно възможно за този, който изцяло се е отдал на Христа – за да се уподоби на Него и да бъде удостоен с вечното блаженство в Царството на нашия Небесен Отец. С живота и трудовете си свети Григорий Паламà свидетелства и днес, че достигането до тази крайна цел на християнския живот започва още тук, в земното ни битие – в богообщението, на което всеки от нас е способен и от което никой не е лишен.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (49 Votes)

Patriarch NeofitОбични в Господа братя и сестри,

Измина първата от седмиците на светата Четиридесетница. В края на тази първа седмица светата Църква е определила да честваме тържеството на светото Православие. Да отдадем дължимото на всички знайни и незнайни борци за неговата чистота, които през дългите християнски столетия са отстоявали православната вяра като най-святото, най-ценното и най-спасително в живота. Да се преклоним пред изповедническия им и мъченически подвиг и да отправим отново молитви за тяхното небесно застъпничество за нас и за целия свят.

В какво обаче се състои това тържество на Православието, което празнуваме днес? Кое е онова, което честваме днес, когато светът, в който живеем, все повече се отдалечава от вечните истини и ценности на православната християнска вяра, и дори нещо още по-лошо – когато православни воюват против православни в една ужасна братоубийствена война, водена в мащаби, каквито досегашната човешка история не познава? Очевидно е, че трябва да търсим това тържество другаде, че то е тържество от друг характер, коренно различен от земните ни представи за сила и могъщество. Тържеството на Православието е по своята същност тържество на Божията правда над всяка човешка мъдрост, над всяко човешко желание за надмощие, и в това именно е неговата сила и неговата вечна истина. Православието – това е тържеството на Божието Откровение за света и човека над всяко изопачаване на това Откровение, над всяка подмяна на вечната Божия истина с човешко умуване, поробено от стихиите на този свят (срв. Гал. 4:3).

 

И рече старецът...

Блажен оня човек, който е достигнал състояние на бодърстване или се бори да го постигне: в сърцето му се образува духовно небе – със слънце, луна и звезди.

Св. Филотей Синаит