Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (71 Votes)

thumb4 2022 02 28Днешното Евангелие разказва за това как Христос трябва да пострада, как ще бъде оплют, хулен и убит и как трябва да Го приемем – Него, в Неговите страдания, в Неговата смърт, и какво място да заемем, вярвайки в Него. Или, с други думи казано, днешното Евангелие е за това, какви трябва да бъдем ние като християни и какво е християнският живот.

Когато учениците чуха, че Той трябва да пострада и Той сам лично им каза, че ще бъде убит, двама от тях, Зеведеевите синове, поискаха да пият от чашата, от която Той ще пие, и да се кръстят с кръщението, с което Той ще се кръсти. А това означава: „Вие, като Мои ученици и последователи, ако сте верни докрай, ако наистина сте направили този избор и сте повярвали в Мене и искате да вървите след Мене, няма как да имате друг живот, освен Моя, и няма как да не пиете от чашата, от която Аз ще пия“. Но те поискаха нещо повече от това: те поискаха да седнат от дясната Му страна в Неговото царство като „първи министри“, в буквалния смисъл на думата, и на това Христос им казва: „Но да седнете отдясно и отляво на Мене в Моето царство, не зависи от Мене. Това решава Моят и нашият небесен Отец“. И знаете ли защо им го каза? Защото, за да вървиш след Христос и да си Негов последовател, това трябва да е дотолкова искрено, че да не очакваш някаква награда за него.

4.900826446281 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (121 Votes)

Vazkresenie HristotvoСветлината на Възкресението ярко озарява днес цялата Вселена и чистата радост от победата на изгрелия от гроба Живот ни въздига високо над всичко земно – над всяко страдание, горест и безнадеждност, като преизобилно изпълва душите и сърцата ни, за да възкликнем, тържествувайки:

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Животът надви Своя изконен враг, божествената светлина разпръсна мрака и пред нас е единствено празният Господен гроб, като безмълвно свидетелство за безсилието на злото и смъртта. Свидетели на това тържество на Живота сме и ние, които не сме видели, но сме повярвали (Йоан. 20:29), и свидетелството ни е истинно, тъй като то извира дълбоко от нашите сърца. С очите на вярата виждаме и знаем, че всяко тържество на злото и смъртта в този свят са само временни и привидни, тъй като смъртта няма дял в живота, а затова е била и победена от Този, в Когото всички ще оживеем. Надмогната и посрамена, тя вече не е страшна за нас, защото беше „погълната с победа“ (1 Кор. 15:54), и вече никой не бива да се бои от смъртта, „понеже Спасовата смърт ни освободи от нея“ (св. Йоан Златоуст, Похвално слово за Пасха).

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

Agios Grigorios Palamas.aenai.epAnastasiОбични в Господа братя и сестри,

Втората неделя на светия Велик пост е посветена на дивния Солунски архиепископ и Чудотворец Григорий Паламà. Този избор на Църквата не е случаен, защото подчертава изключителното значение на неговата богопросветена личност и непреходната стойност на богословското му наследство за православната вяра, на чието утвърждаване е посветил целия си съзнателен живот. Не би било пресилено, ако кажем, че тържеството на свети Григорий Паламà и неговото учение над латинското богословие в средата на четиринадесетото столетие е тържество и на самото свето Православие, което е не по-малко значимо за светата Църква от онова, постигнато през деветото столетие над иконоборството.

Останал в историята на Православната църква като изряден монах, архипастир и църковен богослов, свети Григорий Паламà е неизменен образец за преданост към Христа Спасителя и ревност по чистотата на вярата, която изповядваме и в която и днес продължаваме да се спасяваме. Неговият живот е неопровержимо доказателство за всички нас, че завещаното от Спасителя Господ, като път към вечния живот, не е непостижим идеал, а напълно възможно за този, който изцяло се е отдал на Христа – за да се уподоби на Него и да бъде удостоен с вечното блаженство в Царството на нашия Небесен Отец. С живота и трудовете си свети Григорий Паламà свидетелства и днес, че достигането до тази крайна цел на християнския живот започва още тук, в земното ни битие – в богообщението, на което всеки от нас е способен и от което никой не е лишен.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (49 Votes)

Patriarch NeofitОбични в Господа братя и сестри,

Измина първата от седмиците на светата Четиридесетница. В края на тази първа седмица светата Църква е определила да честваме тържеството на светото Православие. Да отдадем дължимото на всички знайни и незнайни борци за неговата чистота, които през дългите християнски столетия са отстоявали православната вяра като най-святото, най-ценното и най-спасително в живота. Да се преклоним пред изповедническия им и мъченически подвиг и да отправим отново молитви за тяхното небесно застъпничество за нас и за целия свят.

В какво обаче се състои това тържество на Православието, което празнуваме днес? Кое е онова, което честваме днес, когато светът, в който живеем, все повече се отдалечава от вечните истини и ценности на православната християнска вяра, и дори нещо още по-лошо – когато православни воюват против православни в една ужасна братоубийствена война, водена в мащаби, каквито досегашната човешка история не познава? Очевидно е, че трябва да търсим това тържество другаде, че то е тържество от друг характер, коренно различен от земните ни представи за сила и могъщество. Тържеството на Православието е по своята същност тържество на Божията правда над всяка човешка мъдрост, над всяко човешко желание за надмощие, и в това именно е неговата сила и неговата вечна истина. Православието – това е тържеството на Божието Откровение за света и човека над всяко изопачаване на това Откровение, над всяка подмяна на вечната Божия истина с човешко умуване, поробено от стихиите на този свят (срв. Гал. 4:3).

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (71 Votes)

IMG 0478 fill 600x426Ваши Преосвещенства, боголюбиви отци, обични братя и сестри,

В Неделята на всеопрощението, когато Църквата ни призовава към най-дълбокото сърдечно покаяние за нашите грехове, мислите ни са насочени към един от най-тежките грехове, на който е способен човекът – този на братоубийствената война. Със съкрушени сърца сме свидетели на ново тържество на злото в нашия свят. Трудно ни е да осмислим всичко онова, което се случва пред очите ни, и не можем да намерим разумно обяснение. Прошката, която трябва да търсим и за която се молим днес, е на първо място и най-вече от Бога, да прости за стореното, да приеме при Себе Си жертвите на войната, да прости, като човеколюбец, всички наши грехове, с които опетняваме Неговия образ, според който Той ни е създал.

Като християни, имаме силата на молитвата и покаянието – средствата, чрез които, както свидетелства Свещеното Писание, могат да се променят различни обстоятелства и събития. Предстоящият Велик пост трябва да бъде за всекиго от нас време на истинско сърдечно съкрушение и на гореща молитва за мир в целия свят. Нека отворим сърцата си и бъдем християни не само на думи, но и на дело. Нека всеки от нас да допринесе с каквото може и подаде ръка на страдащите, та да проявим милосърдието, което Сам Бог показва към нас, независимо от нашите грехове, и към което Той ни призовава: „Бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден“ (Лука 6:36). Нашата молитва, покаяние и пост няма да имат стойност пред очите на Небесния ни Отец, ако не бъдат съпроводени от дейна любов към нуждаещите се.

 

И рече старецът...
Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние; по същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела; тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела; не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.
Св. Григорий Велики