Това неделно евангелско четиво се разделя на две части: първата говори за Христовия произход от Авраам и Давид, а втората – за това, че Иисус Христос е роден от Дева.

Вярващите се питат: за какво е направено родословието на Христовите отци, след като Той е нямал баща по плът? Св. евангелист Матей е писал в Палестина за просвещение на юдеите, които вярвали в словото на Бога, казано на Авраам: „На тебе и потомството ти ще дам тази земя“. Когато св. апостол Павел говори за значимостта на вярата, на която Авраам е станал символ, той казва: „Божиите обещания бидоха дадени на Авраама и семето му“; не казва „и на семената му“ сякаш словото е насочено към мнозина, но към едно семе: „и на семето ти, което е Христос“ (Гал. 3:16). Родословното дърво, което е представено в Евангелие според Матей, има за цел да ни доведе до Спасителя.

Защо св. евангелист Матей започва своето евангелие с думите: „Книга на рождението на Иисуса Христа, Син Давидов“ или книга на родословието на Иисуса Христа? При юдеите е било известно, че Христос ще се роди от Давидовото потомство. Затова св. Матей е пожелал да постави Давид в началото на родословието. То е представено на три етапа, към които е посочено с думите на Писанието: „И тъй, всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение – четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа – четиринайсет рода“. Числото четиринадесет е символ на съвършенството, пълнотата, и показва, че Христос е съвършен Богочовек, възлюбен Син на Бога, каквото означава и името Давид в еврейския език – „възлюбен“.

Бог е излял над нашата св. Антиохийска църква изобилието на Своята благодат, защото, след като „първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни“ (Деян. 11:26), Той я дари с велик епископ, какъвто е св. Игнатий Антиохийски Богоносец, чиято памет почитаме на 20 декември.

Името Игнатий произлиза от латински и означава „възпламенен“, а това бележи живота на нашия светец: възпламенил се от Бога и се изпълнил с огъня на Светия Дух.

Св. Игнатий живял през 1 в. сл. Хр. и Преданието разказва, че св. ап. Петър го ръкополага за първи епископ на Божия град Велика Антиохия, а претърпява мъченичество в Рим в началото на 2 в. Църковните историци смятат, че успението му е през 107 г., по времето на имп. Траян. В житието, написано от двамата му ученици дякон Филон и Агатоп, които го придружавали в неговото затворничество, се споменава, че когато императорът произнесъл смъртната присъда, св. Игнатий казал: „Благодаря Ти, Господи, че ме удостои с тази чест, като ме дари със залога на съвършенната Твоя любов – да бъда вързан заради Тебе в железни вериги по подобие на Твоя апостол Павел“.

Господ Иисус Христос разказал тази притча в дома на един от фарисейските първенци в присъствието на група законоучители. Господ бил поканен там на обяд след молитва в синагогата в съботния ден. Присъстващите били хора от аристократичния слой на обществото, а те били сред най-религиозните хора, с най-задълбочено знание в областта на религиозните науки, но в същото време най-отдалечени от Царството Божие. Затова Господ Иисус Христос чрез притча ги предупреждава, че техните гордост, самохвалство и самодоволство от социалното им положение ще ги доведат до загубата на обещаното от Бога.

„И в часа на вечерята изпрати слугата си“. При древните източни народи е имало обичай да се повтаря поканата, когато часът на вечерята настъпи, не само за да се напомни, но и да се наблегне на почитта, оказвана към гостите. Притчата разказва, че поканените са много, но господарят изпраща само един слуга да им напомни. Господ Иисус Христос е искал да посочи Себе Си като този единствен слуга, за да обясни на Своите слушатели, че е дошъл като приносител на Божия призив.

Прегърбената жена е търсила само спасението на душата

Христос изцерява една търпелива жена, при все че никой не е поискал нейното изцеряване

Жената, за която разказва днешното литургийно евангелско четиво, въпреки че е била прегърбена от осемнадесет години, все пак е ходела в събота в синагогата. Освен това виждаме, че Спасителят Иисус Христос не е безразличен, когато хората страдат. Той изцерява немощта и утешава страданието, изцерява болестта, давайки на хората телесно и духовно здраве, особено ако те имат жива и смирена вяра.

Тази прегърбена, страдаща и смирена жена не е искала нищо от Христос-Господ, защото не е дръзвала да Му изпроси нещо. Тя е носела кръста на своето страдание смирено и мълчаливо. Тялото ѝ е било прегърбено от болестта, но душата ѝ е била изправена в състояние на молитва.

Нашата св. Църква чества на 9 декември зачатието на нашата Владичица, Пресвета Богородица и приснодева Мария, от Божията прародителка св. Анна. Св. Предание разказва, че когато заченала, св. Анна е била безплодна и в напреднала възраст, подобно на св. Елисавета, майката на св. Йоан Предтеча и Кръстител Господен. Пресветата Дева Мария и св. Йоан Кръстител са единствените, освен Христос, на които св. Църква чества зачатията и рожденията заради значимостта им в божествения план за въплъщението на Сина Божи.

Празникът на зачеването на Пресвета Богородица от св. Анна е в подготвителния период за Рождество Христово. Зачатието пък на св. Дева е сбъдване на Божието обещание за човешкото спасение. Тази, която е зачената, ще приеме Бога в своята утроба и ще Му даде човешка плът, за да стане Той подобен на нас и да ни спаси. Сбъднаха се всички символи, чрез които старозаветните пророци посочиха към Богородица: „Предсказанията на пророците се сбъдват, защото светата планина се вселява в утроба, божествената стълба се поставя, великият престол на Царя се подготвя, мястото, през което ще премине Бог, се украсява, неизгарящата къпина започва да се разлиства, а съдът с мирото на освещението вече изобилно излива реки от неплодието на богомъдрата Анна, която с вяра облажаваме“ (из вечерната). „Пророческият сонм в древност предрече за непорочната, чистата и богоотроковица Дева, която Анна зачена, бидейки безплодна и бездетна; нея днес с радостно сърце да облажим ние, които чрез нея сме спасени, защото тя единствена е всенепорочна“ (из утринната).