Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (71 Votes)

22448302 1670524009658620 9130316157661340809 nПри благославянето на Новата година ние отново и на много места чухме думите, с които изразяваме нашата радост като вярващи и като общност, живееща чрез нашия Спасител: „Слава на Твоята благост, слава на Твоето милосърдие, слава на Твоето снизхождение, о, Ти, Който си единствен Човеколюбец“.[1]

Несъмнено съзерцаването на Божието домостроителство изпълва сърцето на човека с истинска радост. Песнописецът подчертава това чрез повторението на думата слава, с която ние величаем Бога и която присъства във всички наши молитви и богослужения.

Започваме беседата, като обръщаме внимание на Божията благост, защото тя е твърдата основа на нашата вяра. Като отдаваме слава на Бога за Неговата благост, ние изповядваме, че Неговата любов е абсолютно благо, както Неговата справедливост и воля. От това следва, че ние признаваме относителността на нашата любов, справедливост и воля от гледна точка на това, което е добро и полезно, както и че сме готови да заменим нашата относителна благост с Божията абсолютна благост и Неговата добра воля – с нашата воля; и няма да се стремим да подчиним Божията воля на нашите желания, похоти, мироглед и схващания.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (75 Votes)

151513910824463Наскоро ме помолиха да говоря за двата празника – на Въплъщението и на Богоявлението, както и за тяхната връзка с нашия живот и живота на Христос. Тогава реших да  разсъждавам върху смисъла на „образа“, за това, че сме създадени по Божи образ, който е библейската основа на нашата среща с Бога.

Съвременната цивилизация обръща голямо внимание на образите, на това, което може да се види, а не на това, което може да се чуе. Оставам с впечатлението, че днешният човек постоянно си прави снимки или разглежда изображения. Не зная какъв е образът, който всеки от нас иска да създаде за себе си, или каква е представата, която има той за себе си. Разбира се, ние чувстваме необходимост от истинското себепознание, но това е потребност на вярващия, който иска да живее чист и автентичен духовен живот, когато изгражда връзка с Бога и човека.

Св. Писание ни говори за „образа“, по който Бог ни вижда от началото. Защото ние по Неговия образ сме сътворени (Бит. 1:27). Затова е важно да се грижим не как ни виждат хората или как ние се виждаме, а какви сме в очите на Бога. Ако се концентрираме върху това и то стане една от целите на духовния ни живот, пред нас ще се разкрие нова посока за развитите – да се научим да виждаме себе си през погледа на Бога-Творец. По този начин ще се промени целият ни живот, ще постигнем жадуваното състояние на радост, когато осъзнаваме, че сме възлюбени от Бога, Който ни е дал да надраснем себе си в много по-голяма мяра от нашия ръст, да се уподобим на Него по благодат. Това е последният „образ“ на човека.

4.98 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (100 Votes)

16SВ деня на празника Рождество Христово пеем: „Днес Витлеем приема Този, Който седи вечно с Отца; днес ангелите славословят като Бог родения Младенец: Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение!“. С тези думи Църквата ни обявява осъществяването на благоволението на Бога Отца към човеците чрез въплъщаването на Единородния Божи Син, на Словото Божие, Който беше „в началото... у Бога“ (Иоан 1:1), както и Неговото явяване между хората за възстановяването на падналия Адам и целия негов род. Евангелията наблягат върху това явяване и тази изява на благоволението на Бога Отца не само чрез рождественското събитие, но и чрез Кръщението на Господ Иисус: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение...“ (Мат. 3:30; Марк 1:11; Лука 3:22), както и в събитието на Неговото преображение на планина Тавор (Мат. 17:5; Марк 9:7; Лука 9:35).

Нашите св. отци учат на основния богословски принцип, че всички неща в божественото домостроителство започват и завършват при Бога Отца. Отец е Този, Който произволява в Светата Троица, Той е Този, Който благоволи, Той е Този, Който слага начало на всичко, Той е първопричината. Отец е Този, Който е поискал спасението на човека и неговото освещаване чрез съединението му с Божията благодат.

2 1 1 1 1 1 Rating 2.00 (37 Votes)

10376041 632391143512282 2207848676350669785 nЗавърши празникът Рождество Христово, наближава празникът Кръщение Господне. В първите векове на християнството това е един празник – Богоявление, когато се възпоменават и раждането на Спасителя, и излизането Му на проповед. Но към края на 4 век Рождество и Кръщение започват да се отбелязват отделно. 

Днес, намирайки се на кръстопътя между двата празника, ние чуваме началото на Евангелието от Марк, където се говори за Йоан Кръстител (Марк 1:1-8), и края на Второто послание до Тимотей, написано от апостол Павел малко преди неговата мъченическа смърт (2 Тим. 4:1-8). Каква е връзката между тези две четения? И двете ни говорят за вярата в Бога като път. Вярата е път, по който ние вървим към Бога, и път, по който Господ идва при нас. Проповедта на Евангелието започва с думите на Йоан Кръстител, отправени към народа: „пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му“.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (71 Votes)

165030 10152370028195297 1630797996 nМъдреците от Изтока видели зведата на родилия се юдейски Цар. Тогава те дошли в Йерусалим да Му се поклонят. Срещнали се с Ирод, а той ги изпратил до Витлеем и поискал да се върнат, за да му известят къде се намира мястото на новородения Цар, за да Му се поклони. Звездата ги завела до мястото и те видели Младенеца, и Му се поклонили, като Му предложили дарове. После те се завърнали в своята страна, като им било внушено да не се връщат при Ирод (Мат. 2:1-12).

„А след като си отидоха, ето, Ангел Господен се явява насъне Йосифу“.

С думите ангел Господен евангелистът няма предвид някакъв сътворен ангел, различен от Бога, а така се описва явяването на Самия Господ. Този израз често се среща в кн. Битие (16:7, 13; 22:11) и е придружаван от разкази за явявания насън (Бит. 15:12; 28:12). Св. ев. Матей в първите две глави от своето евангелие използва същия начин на изразяване като в кн. Битие.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски