Мобилно меню

4.95 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (40 Votes)

Invierea fiului vaduvei nain 11С тази фраза завършва повествованието за възкресяването на сина на вдовицата (Лука 7:16) от Наин, едно село, което е запазило името си до ден днешен. Това чудо, за което споменава само св. ев. Лука, завършва както повечето чудеса на Иисус с прослава на Бога. Св. ап. Лука така завършва описанието на чудесата Христови: „И страх обвзе всички, и славеха Бога“ (Лука 5:26); „върна се (прокаженият), прославяйки Бога“ (Лука 17:15). По същия начин пише и св. ап. Марк: „Всички се чудеха и славеха Бога“ (2:12). Също и при св. ев. Матей: „А народът, като видя това, почуди се и прославяше Бога“ (Мат. 9:8). Какво се съдържа в това прославяне и какво означава то? За да разберем по-добре това, трябва да прочетем още веднъж внимателно повествованието и да се опитаме да разберем някои подробности.

Първото, което привлича вниманието на читателя при този евангелски откъс, е краткостта и простотата на разказа, който е без много подробности. Две множества се срещат при градските врати: първото следва носилото на единствения син на вдовицата и споделя скръбта ѝ, а второто следва Иисус, Който казва: „Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете“ (Лука 6:21). С една дума, която доказва властта на Иисус, Той възкресява мъртвия и го връща на майка му.

4.9571428571429 1 1 1 1 1 Rating 4.96 (70 Votes)

dd92aae4de88ee53982725e5cb566d22 tmb 750x428xfillСв. евангелие на Неделя 19 след Петдесетница е изпълнено с духовни поучения и ни разкрива коя е разликата между езичници и християни, или по-добре казано - между грешника и святия човек.

Нашият Господ Иисус Христос е знаел, че в Стария Завет е казано: „обичай ближния си, и мрази врага си“ (съгл. Мат. 5:43). Той обаче донася радикална промяна - на мястото на омразата към враговете, донася нов закон: закона за любовта към враговете. Посредством това Господ Иисус Христос надминава всички законодатели в човешката история, защото никой законодател не е заповядвал някога човек да обича своите врагове.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (62 Votes)

59655c750cb04Проповед върху неделното апостолско четиво – 2 Кор. 9:6-11

Прочетеният днес текст от Апостола е от Второто послание на св. ап. Павел до коринтияни. Забелязваме, че апостолът избира своите думи подобно на художник и умел златар, който със своето „остроумие“ преодолява границите на словото. Това, разбира се, е силата на Светия Дух, тъй като словото е слово Божие, а Светият Дух е Този, Който е избрал Павел за Свой съсъд и апостол.

Днешният текст започва с фразата „който сее скъдно“ (2 Кор. 9:6) вместо „малко“, защото нейният смисъл е ясен и непосредствен. Това, което се смята за малко от единия човек, може да се смята за много от друг (виж Марк 12:41-44), докато смисълът на „скъдно“ е един – недостатъчно, пестеливо.

Затова апостолът използва фразата „щедро“ вместо „много“. Освен това, в същия контекст използва метафората „който сее, ... ще пожъне“ вместо прекият ѝ израз: „който дава, ... ще получи“. Тези негови думи изпращат следното послание: това семе получава друг вид плодородие – плодородие от Бога, и затова реколтата е по-изобилна от количеството на посетите семена.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (67 Votes)

biserica ortodoxa capernaum pescuireaНеделя 18 след Петдесетница. 1 Неделя след Неделя подир Въздвижение

Божията благодат е по-силна от човешките способности и трудове

Главната поука от днешното евангелие е че делото на „риболова“ или на събиране на хората от земното житейско море в кораба на спасението, тоест в Църквата, се извършва първом чрез Божията благодат. Онова, което научава ученикът Симон-Петър чрез чудния риболов е цяла глава по еклезиология, т.е. в богословие за тайната на Христовата Църква и на пастиря в Църквата, а именно: в църковното дело първостепенно значение има Божията благодат или помощ, а след това човешката способност. Доколкото св. Петър се осланял единствено на своя занаят, върху своята физическа сила и рибарски умения, нищо не уловил. Неговите слова: „Цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме“ (Лука, 5:5), фактически представляват тъжната констатация на един провал, съпроводен с голяма умора, примирение, но и смирение. Обаче, неочаквано съзираме, че в края на ограничените човешки сили започва тайнственото Божие дело. Когато Петър нямал никаква надежда за успех, тогава настъпила Божията помощ и чудото се извършило. След като изпълнил заповяданото му от Господ Иисус-Учителят, ученикът Петър видял как провалът се превърнал в успех, а личната немощ в огромна и чудна сила. Тази скрита сила вършеща чудеса, променяща ситуации и разрешаваща сложни проблеми, се дължи на Божията благодат. В този смисъл св. ап. Павел констатира: „Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява!“ (Фил., 4:13).

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (45 Votes)

svoi krestЛитургически Църквата обгражда с две недели празника Въздвижение на Кръста Господен. С това тя цели в неделята, предшестваща празника, да подготви вярващите и да наблегне върху смисъла на празника в последващата го неделя. В двете недели около празника на Въздвижение на Честния Кръст Църквата ни прочита два текста: първият е от Eвангелие според св. ев. Йоан, а вторият – от Eвангелие според св. ев. Марк. Въпреки привидното противоречие в думите на двата евангелски текста, техният смисъл разкрива значението на Кръста в живота на Църквата и вярващите в нея.

Първият евангелски Йоанов текст е взет от втората част на разговора с Никодим, за който се споменава в Глава 3 на ев. Йоан (3:1-12, 13-21). В него Иисус напомня на Никодим за едно от чудесата на Стария Завет. Той прави паралел между спасението чрез Кръста и чудото с медната змия, което извършил св. прор. Моисей по заповед от Бога, като я издигнал на дърво, за да изцелява от отровата на змиите, уязвили лагера на евреите, напуснали Египет (Чис. 21:4-9).

 

И рече старецът...

Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател.

Св. Симеон Солунски