Мобилно меню

4.9814814814815 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (54 Votes)

ih3687Нашата света Църква чества на 25-ти ноември[1] паметта на двамата свети великомъченици - премъдра Екатерина Синайска и св. Меркурий.

Всички мъченици на нашата Църква са загинали, защото са повярвали в Господ Иисус Христос и са изповядали вярата си открито и на всеослушание, без да се страхуват от заплахата на мъчителите, изправили са се пред кръвното мъченичество. Но в наши дни съществува един друг вид мъченичество, тъй като не се налага да умрем, за да достигнем до царството. Свети Исаак Сириец казва, че: "ако умреш преди да умреш, няма да умреш, когато умреш". Това означава, че ако умрем за нашите страсти, похоти и светски желания, то ние ще получим вечен живот и няма да умрем както умира богаташът в притчата за богаташа и бедния Лазар, но ще се озовем в лоното на праотеца Авраам.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (39 Votes)

DSC 0110Църква приема с много радост всички младежи, които търсят истинската свобода.

Младежите изповедници на вярата чрез слово и дело, обичащи молитвата и действието, са мисионери на Църквата в днешното общество.

Църквата е призвана да обърне изключително внимание на младежите, защитавайки непорочността, искреността, куража, желанието за обновление и всички ценности на тази от Бога благословена възраст за култивиране на човешкото достойнство и на един здравословен живот, както и за търсенето на спасението или на вечния живот.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (45 Votes)

28130.pПроповед върху неделния апостол - (Еф.4:1-7)

Св. апостол Павел в своето послание до Ефесяните набляга на единството на Божиите чеда в Христос, обединяващ всички чрез връзките на мира, независимо от тяхната етническа принадлежност - дали са юдеи или елини, тоест езичници, и после са познали Христос, тъй като всички те са живеели в греха.

Бог по Своето човеколюбие ги възкреси заедно с Христос и това се случи по Неговата благодат, а не поради тяхното достойнство: "И вас, мъртвите поради вашите престъпления и грехове, в които живяхте някогаш според живота на тоя свят, съгласно с княза на въздушната власт, сиреч духа, който сега действа в синовете на неверието, сред които и ние всинца живяхме някогаш според плътските си похоти, изпълнявайки желанията на плътта и на помислите, и по естество бяхме, както и другите, чеда на гнева - Бог, богат с милост, поради голямата си любов, с която ни обикна, макар да бяхме мъртви поради престъпленията, оживотвори с Христа" (Еф.2:1-5).

В откъса от посланието, който се чете в храма на всеослушание днес (Еф.4:1-7), свети апостол Павел изисква от Божиите чеда, които преди това са били езичници, да постъпват съответно на призванието, което са получили от Бога. Забележителното в този откъс е, че този, който моли и изисква е затворникът Павел. Затова тук трябва да се посочат две характерни неща за изискването му.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (54 Votes)

IMG 1338Молитвата е основата на нашия живот, когато искаме да живеем нашата вяра и се стремим да следваме Божията воля. Трудностите в живота ни учат да се молим и от опит разбираме колко е важна и действена молитвата. Понякога трудностите ни съкрушават, но те помагат за молитвеното настроение на нашите съкрушени души и по този начин ние навлизаме в опита на Църквата, който свидетелства, че Господ се отзовава на съкрушените по сърце. Защото ако трудностите преди са били за нас източник на опасност, то сега те се превръщат във възможност за духовно израстване и узряване. Това преобразяване на душата се осъществява чрез молитвата.

Трудностите имат и друга полза, която съпътства молитвата - това е покаянието. Трудностите изкореняват нашите користни интереси и приоритети и ни помагат да концентрираме вниманието си върху това, което е важно - върху завръщането към нашата личност и оттам към Бога. Себеизпитването е добродетелно и задължително дело ако наистина желаем да живеем нашата вяра и животът ни да бъде духовно зрял. А себеизпитанието се осъществява като въздигнем нашия взор към Бога и съзерцаваме Неговата любов и грижа за нас. Тогава човек ще се устреми към това - да изживее покаянието в дълбокия му смисъл – като устрем към Бога и благодарност към Него за всяко добро дело - всеки ден в своите молитва и поведение. Когато човек осъзнае себе си, тогава той може да поеме пътя на своята отвореност към Бога.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (45 Votes)

good samaritanНеделя 25 след Петдесетница

8 Неделя след Неделя подир Въздвижение

Слизането от Йерусалим в Йерихон представлява отчуждаването от Бога на грешното човечество

Притчата, която Спасителят Иисус Христос ни представя в днешното евангелие показва самата тайна за спасението на човешкия род. Човекът, слизащ от Йерусалим в Йерихон и налетял на разбойници, които го съблекли, изпонаранили и оставили полумъртъв, представлява човешкият род, който заради греховете е изпаднал в много лоши страсти - истински разбойници-грабители и душеубийци. Слизането от Йерусалим в Йерихон представлява деградирането на човечеството заради отчуждаването му от Бога. Така грешникът изпада, става полумъртъв духовно и слиза към биологична смърт, защото „платката, що дава грехът, е смърт“ (Рим. 6:23).

Доброто дело на милостивия самарянин, който символично е Самият Спасител Иисус Христос, означава въздигането на човешката природа, паднала в грях и ранена от страсти. Христос-Господ, Лекарят на душите и телата, помазва болното от греха човечество с елея на Кръщението (светото и Велико Миро), изпълнено с благодатта на Св. Дух, който се дава на човека за изцеляване от греха и за духовно израстване.

А виното, излято върху раните, означава виното на св. Евхаристия, т.е. Господнята кръв, която човек приема в св. причастие заедно с Тялото Господне „за изцеряване на душата и тялото“, „за прошка на греховете и вечен живот“.

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики