Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (54 Votes)

7 1334450438Проповед върху неделното апостолско четиво

Нашата света Църква десет дни преди навлизането ни в периода на Рождественския пост (15 ноември), чрез който се подготвяме да посрещнем Нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос по плът, прочита един откъс от посланието на свети ап. Павел до Ефесяни (2:4-10). Апостолът описва в първите три стиха новия живот в благодатта, който сравнява с предишния живот в греха и смъртта, а това, което четем е: "И вас, мъртвите поради вашите престъпления и грехове, в които живяхте някогаш според живота на тоя свят..." (Еф.2:1). Вярващият, когато чуе днешия Апостол си припомня за спасението, което Бог е приготвил за човека, за да го възвърне към онази висота, от който е отпаднал.

След като Бог създава цялото творение, чрез Неговото Животворящо Слово, и възцарява човека над него, последният избира греха и отхвърля Божия дар като се отдалечава съзнателно от рая на благоденствието и от пребиваването в Царството. Това става чрез непослушанието, което проявява към Божието слово и в резултат от това човек умира в личните си провинения и грехове и става недостоен за спасението.

4.9393939393939 1 1 1 1 1 Rating 4.94 (66 Votes)

Monreale adam entering 1Връзката на човека с Бога се променила след грехопадението. Адам е имал непосредствена връзка с Бога, Когото виждал и с Когото говорел лице в лице, тоест познавал Го е в пълнотата на познанието, докато човек не се възгордял пред Бога и не нарушил заповедта Му. Но Бог не се отнесъл жестоко към човека, но го повикал в знак на силната връзка и познанство, които съществували между тях. Но Адам избягал и се отрекъл от връзката си с Бог. Бог дал възможност за покаяние на Адам, но неговата гордост му попречила да изповяда своята грешка и резултатът бил грехопадението. Връзката на човека с Бога се изменила и се превърнала от непосредствена връзка във връзка, в която човек избягва да види лицето Господне днес, а мнозина питат: Къде е Бог? А има също и такива, които не познават Бога. Бог не е далеч от нас, но ние съзнателно се отдалечаваме от Него.

4.9466666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (75 Votes)

paul 3Думите на Нашия Господ Иисус Христос, с които ни призовава към носене на Кръста, са призив да подражаме на делото Му. Той благоволи да отдаде Себе си за нас грешниците поради Неговата свръхестествена любов, и се предаде и умря чрез разпъване на кръст. Това означава, че ние трябва да се уподобим на Него и да се разпнем поради същата причина, по която нашия Господ е благоволил да бъде разпнат. Така можем да разберем и думите на свети ап. Павел в днешното апостолско четиво: "Разпнах се с Христа, и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега с плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе си за мене" (Гал.2: 19-20).

Свети апостол Павел заръчва на галатяните да внимават за една пречка, която стои на пътя им към Христос - Законът, тоест този старозаветния закон, който Бог е дал на Своя народ, за да им бъде пътеводител. Но как може Законът, който е от Самия Бог, да бъде пречка?

4.9583333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.96 (72 Votes)

218846.xВ Неделя 21 след Петдесетница по време на св. Литургия се чете притчата за сеяча от св. евангелие според св. Лука. В тази притча нашият Господ Иисус Христос говори за един сеяч и четири различни почви, в които попадат семената, хвърлени от него.

Словото Божие остава безплодно в душата поради човешкото безразличие и небрежност

Тъй като не разбрали смисъла или посланието на тази притча, учениците поискали да им се каже какъв е нейният смисъл, а Господ Иисус, изслушвайки тяхната молба, им разкрил дълбокия смисъл на Своите слова. По принцип Той не обяснява притчи Си, оставяйки самите слушатели да достигнат духовния им смисъл, защото всички Иисусови притчи имат множество духовни значения, които се откриват съгласно мъдростта, опита и духовното състояние на слушателите.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (67 Votes)

ap Paul StavronikitaСвети апостол Павел е написал три послания, които си приличат по своя стил и исторически фон и по съдържащите се в тях учения. А тези послания са: първото и второто послание до Тимотея и посланието до Тит. Тези послания апостолът не ги насочва към определени църкви, както насочва обикновено другите си послания, а ги насочва към две личности - Тимотей и Тит.

Въпреки личните елементи, които се съдържат в тези послания, то повечето им теми са насочени към църквите, в които служат Тимотей и Тит. Те се различават и от чисто личното послание, каквото е посланието до Филимон. Затова тези послания са наречени "пастирски" послания, защото се занимават с практически въпроси от една страна, и разкриват сърцето на любещия своя ученик и неговите хора апостол, от друга страна, както и грижата му за църковния ред, която се равнява на грижата му за проповедта и учението в другите послания.

 

И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж