Мобилно меню

×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 366

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (5 Votes)
Тази неделя, братя, заявяваме почитта си към иконите и пеем тържествено: “На пречистия Ти образ се покланяме, Благий...”[1]    
   
Глаголът “покланям се” означава едно раболепно по характер действие. Срещаме го в практиката на много религии. То е белег на зависимост и подчинение. В нашия случай поклонението не означава робуване на материалите, от които са направени иконите – преносими или стенописи. Означава признаване, удивление и възторг пред човеколюбието и любовта на Богочовека Христос.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (3 Votes)
Pantokrator.jpg Проповед върху апостолското четиво за Неделя Сиропустна - Рим. 13:11-14,4

В днешното апостолско четиво св. апостол Павел насърчава римляните да се събудят от сън. Защото скоро нощта ще превали и денят се приближава. Спасението сега е много близо (Рим. 13:11-12).

Тъмнината, братя, е неразривно свързана със съня, който е необходим за организма. Човек си почива, очиства се от токсините, обновява се и е готов за нови действия и творчество в слънчевата светлина. Или дори сред разнообразните впечатляващи светлини, които се произвеждат с електричеството и лазерните лъчи.


5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (5 Votes)
Проповед върху евангелското четиво - Мат. 6:14-21
 
Днешният евангелски откъс подготвя християните за периода на великата Четиридесетница. Спасителят набляга на три основни момента: поста, небесното съкровище и чистия поглед.

Постът във всички случаи е лично събитие. Означава въздържане от храна. Разбира се, човек има нужда от храна, за да оцелее. Не трябва обаче да изяжда другите със завист, злоба, използвачество, подтисничество, нито самия себе си с хленчене, роптаене или себеизтезаване.

Но не е добре и когато необходимата храна служи за угаждане на стомаха и води до наднормени килограми, така че да се стига до даване на огромни суми за тяхното отстраняване!

Има и друго: дори ненаситниците да не се отдават на чревоугодни удоволствия, те не рядко събират безполезни съкровища. Трупат движими и недвижими имущества, скъпоценности, редки скъпи предмети, за да ги използват, когато има нужда. По този начин се чувстват сигурни. Обаче с преследването на такива потребителски блага хората стават все по-несигурни.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)
        “Блаженопочившаго освободителя нашего
императора Александра Николаевича и всех
войнов, падших на поле брани за веру и
освобождению отечеству нашего, да поменет
Господ Бог во царствии Своем”.

(Възглас от Великия вход)


Възлюбени в Господа братя и сестри!
В православните храмове из цялата ни страна всеки път, когато се отслужва божествена света литургия, по време на Великия вход, ние, духовниците възгласяме към Бога да спомене в Своето Царство Царят-Освободител Александър Втори и хилядите български опълченци, руски, украински, белоруски, румънски и фински воини, пожертвали живота си за Освобождението на България.

Днес към нашите молитви се присъединяват и всички родолюбиви българи, които с благодарност и признателност отдават почит пред паметта на загиналите за свободата на отечеството ни.  

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (5 Votes)
Str.sud.jpgПроповед върху неделното евангелско четиво - Мат. 25:31-46

Днешния евангелски откъс, братя мои, се отнася за бъдещия съд. Казва се дословно: “А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него...” - т. е. някога в бъдеще ще дойде. Въпреки това Откровението на свети Йоан Богослов ни уверява, че Христос е Тзои, “Който е и Който е бил, и Който иде”[1]. Той е Този, Който прие човешки образ и дойде преди две хиляди години сред хората, но и Този, Който постоянно идва. Идва във всеки миг от времето. По този начин бъдещето се превръща в настояще.

Християнинът, братя, изживява съда като настоящо събитие. Защото съд е присъствието на Христос. А вярващият не може да живее без да чувства Христос. При това молитвата на християнина е непрестанна: “Дойди, Господи!”[2] И това не е един благочестив копнеж или илюзия. Вярващият винаги провъзгласява: “Господ е близо”[3], т. е. Господ се доближава до мене.

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст