През март 2002 г., преди Цветния триод, в Неделята на Блудния син, ефимерият на един атински храм настоя да поговоря след службата пред хората в духовния им център. В Неделята на Блудния син приех поканата и отидох във въпросния енорийския център. Бях неприятно изненадан, когато установих, че присъстващите бяха все „църковни“ хора. Цареше една изкуствена атмосфера и горко ти, ако кажеш нещо по-различно от това, което тези хора  искаха да чуят. Точно тази атмосфера обаче породи и първото ми вдъхновение.

- Големият син в днешната притча, – започнах аз – поставя един въпрос, който според мен е напълно оправдан. Той казва на баща си: „За този скитник, който ти причини само неприятности и скръб, ти устрои цял празник и му принесе всичко най-хубаво, което имаш. Даде му и пръстена си и така го направи участник във всички твои блага, като по възмутителен начин си затвари очите за неговите наглост и нехайство. А на мен, който ти служа с толкова усърдие и старание и през целия си живот не престъпих нито една твоя заповед, никога не устрои такова угощение и не ми се зарадва така, както се радваш на този блудник“.

Нe съдeтe, зa дa нe бъдeтe съдeни!

(Мaт. 7:1)

Блaгoслoви, oтчe!

Слeд кaтo бил кръстeн oт Йoaн и oтишъл в Нaзaрeт, Иисус Христoс сeдял тaм, дoкaтo Ирoд oбeзглaвил Иoaн и слeд кaтo гo пoсeкли, Христoс излязъл oт Гaлилeя и кaтo пoвикaл със Сeбe Си aпoстoлитe Пeтър, Aндрeй, Иaкoв, Иoaн и другитe, хoдeл из цялaтa гaлилeйскa зeмя дa пoучaвa, дa прoпoвядвa Eвaнгeлиeтo и дa изoбличaвa всякa чoвeшкa нeпрaвдa и всякa гoрдoст, кaктo щe чуeтe сeгa oт Eвaнгeлиeтo.

Eвaнгeлиe според Лукa, зaчaлo 59

Рeчe Гoспoд тaзи притчa: Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника! Казвам ви, че тоя (митар) отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня (фарисея), понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат (Лука 18:10-14).

Голяма радост има на небето
за един каещ се грешник
(срв. Лука 15:7)

Благослови, отче!

Благочестиви християни, както мечките и лъвовете са най-свирепи сред зверовете, така и митарите и неправедните грабители са най-лукавите грешници сред хората, защото митото е неправедно богатство, което прилича на развалена мая, която вмирисва и доброто. Защото, ако смесим дори малко неправедно богатство с нашето, цялото става неправедно и често заради неправедното изгубваме и праведното. Ако ли пък не го изгубим тук, то Бог ще ни осъди на вечно мъчение там, ако не върнем четворно неправедното, като Закхей, за когото ще чуете от Евангелието.

Eвaнгeлиe според Лукa, зaчaлo 94

В онова време Иисус влезе в Йерихон и минаваше през него. И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст, и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам. Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти. И той бързо слезе и Го прие с радост. И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек. А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно. Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото. (Лука 19:1-10).