Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (15 Votes)

mget2_1.jpgНа 7 януари в храм “Св. Георги” в Одрин ще бъдат открити библиотека и музей, ще бъде обявено и официалното начало на дейностите по реставрация на другия храм в този град – “Св. Константин и Елена”. Това бе поводът Агенция “Фокус” да се обърне с въпроси към проф. д-р Иван Желев - директор на Дирекция “Вероизповедания” на Министерски съвет.

Фокус: Разкажете ни за двете български духовни светини в Одрин – храмовете “Свети Георги” и “Свети Константин и Елена”. Едва в последните години българската държава събра средства и се погрижи за тяхната реставрация.

Иван Желев: Това са единствените две запазени православни църкви в Одрин, където е имало десетки църкви – и български, и гръцки, но поради исторически обстоятелства са останали само двете български. При това те бяха в много лошо състояние преди няколко години. През 1989 г. църквата “Св. Константин и Елена” е била подпалена в западната част, вероятно във връзка със събитията в България през това време. Покривът й беше започнал да се руши, затова се наложи преди 3-4 години да свалим покрива, за да няма опасност от срутване и нещастен случай. Стените бяха обхванати в желязно скеле и дочакаха тази зима, когато най-после успяхме да дочакаме ремонта. Всеки би попитал защо точно през зимата започваме, но това беше един дълъг процес на уреждане на формалности, на собствеността на църквата “Св. Константин и Елена”, докато най-после всичко това се уреди.

Фокус: И чия собственост е вече църквата?

Иван Желев: Тя вече е собственост на фондация (или вакъф по турски) “Българска екзархия”, както е последното наименование според турския регистър.

Фокус: Кой оглавява тази фондация?

Иван Желев: Това е всъщност фондацията на Българските православни църкви в Турция, както беше наричана през последните няколко десетилетия. Оглавява се от църковно настоятелство с председател (вече втори мандат) Васил Лиязев, който е фабрикант от Истанбул, българин от Костурско. Другите настоятели са Димитър Атанасов, Милко Печатиков, Любен Чалмов и т. н.

Фокус: Колко време е продължило събирането на средства за реконструкцията на “Св. Константин и Елена”?

Иван Желев: На практика средствата в по-голямата си част се отпускат от българската държава през Дирекция “Вероизповедания”. Ние кандидатстваме няколко години поред, откакто през 2002 г. оглавих дирекцията. Направихме специална програма и за щастие имаме разбирането и на правителството, и на Министерството на финансите в частност, както и на народното представителство, на Комисията по вероизповеданията, така че всички подкрепят тези наши инициативи: да се заделят малко средства от бюджета всяка година – както за “Свети Стефан” и за сградата на Българската екзархия в Истанбул, така и за двете църкви и българското гробище в Одрин. Тъй че имаме преведени известни средства, които тази година ще бъдат допълнени, за да може да се направи ремонтът. Договорът вече е сключен. Това стана в началото на декември.

Фокус: Кой ще извършва ремонта?

Иван Желев: Турски строителен предприемач – Али Ерол, който направи и “Свети Георги” преди близо четири години. Той се е доказал, че работи съвестно и качествено, всички бяха доволни. Ние имаме свой, така да се каже, инвеститорски контрол, специалисти от България – арх. Васил Китов и инж. Божидар Божков. Али Ерол е председател на Камарата на архитектите в Одрин и района.

Фокус: Министърът на културата проф. Стефан Данаилов ще обяви официалното начало на дейностите по възстановяването на храма “Св. Константин и Елена”, той ще открие изложба и библиотека и в храм “Св. Георги”. Проявява ли българската официална власт интерес към духовните ни светини в Турция и конкретно към тези в Одрин?

Иван Желев: Трудно ми е да кажа кое поред е това посещение на български официални лица, но постоянно, когато български държавници минават с автомобил през Одрин за Истанбул, те се отбиват в храмовете. Стана практика да каним представители на властта за храмовия празник, особено след обновлението на църквата на Гергьовден 2004 г. Тогава храмът беше осветен от митрополит Неофит Русенски заедно с епископ Евлогий, който сега е игумен на Рилския манастир. Тогава присъства лично министър-председателят Симеон Сакскобургготски.

“Свети Георги” наистина стана забележителност на град Одрин. Сложиха се табели на някои места, за да бъде намерена лесно. Иначе тя е разположена в един квартал с тесни улички и без тези табели като за исторически паметник трудно би се открила. Освен това турски фирми са я включили в туристическите си маршрути. В Турция има една програма, подобна на нашата “100-те национални обекта”, и църквата “Свети Георги” е включена там. Тя наистина стана много хубава и сега грее и отвътре, и отвън. Подмени й се изцяло покривът, вътрешността, иконостасът и иконите бяха реставрирани, засадиха се дръвчета. Дворът беше уреден, за това помогнаха областната управа (валийството) на Одрин, кметството.

Фокус: Увеличиха ли се посещенията в църквата?

Иван Желев: Да, увеличени са безспорно, но не само от турска страна. Увеличи се и посещаемостта от България. Тук голяма заслуга имат и тракийските дружества, те организират своите членове и за празниците идват по няколко автобуса. На Гергьовден 2007 г. е имало поне 20 автобуса. Организират се състави за народна музика и танци, изпълняват се в двора на църквата. Така тя стана едно средище за хора, свързани родово с този край. Трябва да подчертая, че имаме пълна подкрепа от страна на валийството и кметството в Одрин за нашите усилия да се съхрани и възроди паметта за българите, които са живели там.

“Свети Георги” беше ремонтирана основно със средства на Дирекция “Вероизповедания”. Имаше и много лични дарения, дарения от организации. И певецът Илия Луков беше помогнал, и редица тракийски дружества събираха пари, хората, които идват, оставят средства.

Фокус: Защо е нужно да подпомагаме храмовете си в чужбина?

Иван Желев: Този въпрос би могъл да се отнесе и към храмовете в България. Храмовете са свързани с онази религия, която е традиционна за българския народ и която все още играе огромна роля в неговия живот. А ако някой попита защо трябва да поддържаме българските църкви в Одрин, в който град почти няма българи, трябва да кажа, че храмът се посещава и от много гърци, понеже няма гръцка църква. И двата ни храма са строени по време на Възраждането, свързани са с българщината в тези краища. Имаме свещеник, който живее там със семейството си, съпругата му е от Пловдив. О. Александър Чакърък е син на покойния бай Филип Чакърък, българин от Одрин, който дълги години поддържаше църквата “Свети Георги”. В Одрин малко по малко се увеличават българите. 

Фокус: Колко българи живеят в Одрин?

Иван Желев: Не са повече от двайсетина, включително и с персонала в генералното консулство. Но там имаме вече двама преподаватели в Тракийския университет в Одрин, те сигурно ще се увеличават.

Фокус: И те какво преподават?

Иван Желев: Единият – български език, а другият – музика.

Фокус: Има ли интерес към изучаването на български език?

Иван Желев: Да, има, защото в района живеят много изселници, които желаят да си поддържат езика, не на последно място заради засилените контакти с България особено сега, когато станахме член на ЕС и интересът във всяко отношение – и икономическо, и културно, и туристическо, е много голям.

Фокус: Срещате ли помощ във възстановяването на българските храмове от страна на Вселенската и от Гръцката патриаршии?

Иван Желев: Гръцката православна църква не проявява някакъв специален интерес, защото Одрин е на територията на Цариградската патриаршия. А от Цариградската патриаршия имаме по-скоро морална помощ, отколкото материална. Те си имат достатъчно техни църкви, за които да се грижат, и не сме ги търсили...

Фокус: Техните са гръцки...

Иван Желев: Да, на гръцката православна общност.

Фокус: Не съзирате ли противоречие между българската и гръцката православна общност?

Иван Желев: Не, няма такова. Доколкото знам, всяка една църква си има някакви имоти, от коите се издържа. Те имат възможност да се издържат, както надявам се, и българите, когато се оправят имотите на нашата общност в Истанбул, а това тече през последните години, и те ще могат да се самофинансират. Но искам да кажа, че поклонници и туристи, които идват от Гърция, носят икони, свещници и предмети, необходими за църквата. Това е една помощ за българската църква “Свети Георги”.

Фокус: Разкажете ни за библиотеката и етнографската изложба в “Свети Георги”.

Иван Желев: Библиотеката и етнографската изложба бяха направени по инициатива на българския свещеник Александър Чакърък и на неговата съпруга, както и на българските тракийски дружества, но сега вече ще се разширят много повече. От Специализирането висше училище по библиотекознание и информационни технологии даряват над 2000 тома. На откриването на библиотеката ще присъства ректорът проф. Стоян Денчев. С помощта на Националния исторически музей беше обогатена етнографската сбирка – нещо, което ще засили интереса към църквата “Свети Георги”. Директорът на НИМ Божидар Димитров ще присъства, както и Старозагорският митрополит Галактион. Неговата епархия граничи с Одринския край, тъй като Свиленградската духовна околия е към Старозагорската епархия. Сутринта на Ивановден той ще отслужи литургия, а след това и водосвет за освещаването на етнографската експозиция и на библиотеката.

Фокус: Ще има ли щатни служители към храма?

Иван Желев: На практика свещеник Александър Чакърък и неговата съпруга получават месечно възнаграждение от Дирекция “Вероизповедания” и те ще се грижат за църквата, библиотеката и етнографската изложба. И двамата са с висше образование.

Фокус: Те ще поемат и грижата за храм “Св. Константин и Елена” след ремонта?

Иван Желев: Когато се направи ремонтът на храм “Св. Константин и Елена”, а ние очакваме това да стане до края на юли, тогава тази църква ще остане не за богослужебна употреба, а като един исторически паметник. Сега там вътре няма нищо – само едни голи стени. Ще се направи иконостас, ще се реставрират стари икони от нея. Ще бъде по-скоро един Музей на Възраждането.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kypd 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.