Зора Генчева е завършила Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Работила е към предаванията „Иконостас” (Нова телевизия) и „В притвора на храма” (БНТ). Участва в създаването на публицистичния телевизионен филм „Лепта”, който разказва за социалната мисия на Православната църква. Работила е в българското представителство на Международния обществен фонд „Единство на православните народи”. От месец април 2005 година е член на Комисията за защита от дискриминация.
- Г-жо Генчева, как е направен подборът на членовете в Комисията за защита от дискриминация?
- Комисията е независим специализиран колективен орган. Състои се от 9 души, петима от които се избират пряко от Народното събрание, а четирима се назначават от Президента на Републиката. Предвид особената компетентност на КЗД, законово изискване е поне четирима от членовете на комисията да бъдат с висше юридическо образование, а при определяне състава на комисията се съблюдава принципът на балансирано участие на мъже и жени, както и за участие на представители на етническите малцинства.
Съставът на комисията е разпределен в шест специализирани постоянни заседателни състава (СПЗС) по признаци, както следва:
Освен определените състави, при констатирана или заявена множествена дискриминация, в случаите на чл. 48, ал. 3 от ЗЗДискр. по конкретна жалба или сигнал, се сформират петчленни заседателни състави, в зависимост от признаците, които се съдържат в подадените жалба или сигнал.
Съществуват и т.нар. заседателни състави ad hoc, които се сформират между членовете на комисията, когато за разрешаване на дадена жалба или сигнал са нужни специализираните познания на определени членове. Тези заседателни състави са тричленни.
В случаите, когато комисията осъществява контролните и административно-санкционните си функции, решенията за тяхното прилагане се вземат и удостоверяват от пълния й състав.
- Какво е участието на един православен богослов в тази комисия?
- Като богослов бих заявила, че работата ми в тази комисия е изпълнена с много отговорности и предизвикателства. Всеки казус засяга човешки съдби. Знаем, че изборът на религия е изконно право на всеки човек, религиозното чувство е много фин въпрос, който засяга душевността на човека, домашното му възпитание и не може да се разглежда повърхностно. Когато се произнасяме има ли или няма дискриминация по жалба, която съдържа не само признаците „религия”, „вяра” или „убеждение”, а и другите признаци, ние се позоваваме на Закона за защита от дискриминация, на Конституцията, на други български закони и на международното право.
- Има ли запитвания към комисията за дискриминация по религиозен признак?
- В комисията са постъпвали жалби по признак „религия”. Ще насоча вашето внимание към два казуса, които според мен имат широк обществен отзвук.
Евангелистка организация подаде жалба срещу един от най-големите ни национални ежедневници. Жалбоподателят настояваше, че поредицата от статии, публикувани във вестника подбуждат към дискриминация и пряка дискриминация на религиозна основа. Оплакванията на жалбоподателя са, че е било накърнено доброто му име чрез откритата злонамереност на публикациите, техния брой, както и отказаната възможност за равностойно опровержение. Комисията постанови, че положението, което заема редакцията на вестника в обществото не само й позволява, но и я задължава да взема становище по наболели обществени проблеми. Но духът на статиите не изостря чувствителността на обществото към съвременната култура на християнския свят, и към ценностите, които могат да бъдат изградени у младите хора. Точно обратното, четем за извършени престъпления, които пораждат у всеки нормален човек гняв и недоумение. Гневът може да провокира агресивно отношение към религиозната общност, да насажда негативно отношение към религията въобще и да създаде застрашителна среда за официално регистрираните вероизповеднаия у нас.
Решението на комисията бе, че с посланието, което носят статиите съставляват нарушение на Закона за защита от дискриминация по чл. 5 „тормоз”, чрез създаване на застрашителна среда по смисъла на същия член, тъй като е налице по-неблагоприятно третиране на членовете на християнския евангелски център от това на другите вероизповедания у нас.
Друга жалба, постъпвала в комисията е тази на Обединение за ислямско развитие и култура, което твърди, че въз основа на вътрешни правилници в някои учебни заведения е въведена съзнателно задължителна ученическа униформа, за да се изключи възможността ученички с ислямско вероизповедание да носят установеното от Корана задължително облекло. Според жалбоподателите с въведената униформа в училището е нарушено основното право на вероизповедание, както и е създадена предпоставка за дискриминация на религиозна основа.
Комисията прие, че Обединението за ислямско развитие и култура в своите искания преминава границата на толерантността и предлага формула, която би поставила в неравностойно третиране всички останали ученици, които не възприемат носенето на забрадки и друго ритуално облекло по време на учебните занятия. Неотменимо право на всеки човек е практикуването на повелите на неговото вероизповедание в частния му живот, но не е допустимо те бъдат налагани на цялото общество. Духовността е интимна сфера за всеки човек, която не може да бъде експлоатирана в публичното пространство нито от родители, нито от други лица или организации. Родителите имат пълното право да оформят мирогледа на своите деца, включително и чрез религиозни ценности, но те нямат правото да налагат своя светоглед на други лица. Ако бяха уважени претенциите на жалбоподателите, това би довело до пряка дискриминация на другите ученици, които се съобразяват с установената униформа. В случая носенето на религиозно облекло в училище е неприемливо за светското образование, и в частност за училище, което има установена униформа.
В Закона за народната просвета и в Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, са регламентирани правила, които се приемат от Педагогическия съвет на всяко училище и се прилагат от Правилника за дейността на училището и тези изисквания са установени, за да осигурява и защитава обществения ред в училище. В случая посещаването на училище с религиозно облекло при регламентирани правила, които са еднакви и важат за всички ученици, е поставяне в привилегировано положение представители на религии, чиито правила на обличане противоречат на изискванията на приетия Правилник за дейността на училището. Това привилегировано отношение нарушава принципите за равно третиране на учениците в училище и обезсмисля значението на вътрешните правила.
При решението по този казус комисията се позовава както на европейската практика, така и на изискванията на българското и международното право.
- Има ли дела, свързани с БПЦ, които комисията е разглеждала? Например от страна на разколници и др. под.?
- До момента в комисията не са постъпвали жалби или сигнали, които са срещу БПЦ или жалби от страна на служители на БПЦ към държавни органи, местна власт или физически лица.
- Могат ли обикновени хора да се обръщат за помощ към комисията и по какъв начин?
- Разбира се, когато някой, независимо от социалното си или обществено положение, което заема се почувства поставен в неравностойно положение от хора или от действията на администрацията, и смята, че спрямо него са извършени дискриминационни действия, може да се обърне към комисията за съдействие.
Това става като се подаде писмена жалба до комисията, като се опише ситуацията и действията, с които счита, че са го дискриминирали.
Адресът на Комисията за защита от дискриминация е:
п.к.1125, София
бул. ”Драган Цанков” № 35
тел. 02 807 30 30; 807 30 19
тел.факс 02 870 84 48
ел. поща: z.gencheva@kzd.bg
www.kzd-nondiskrimination.com
Справка: Комисията за защита от дискриминация (КЗД) е създадена през 2005 г. Тя е част от националния механизъм за защита правата на човека и свободите за всички. Учредена в съответствие с разпоредбите на чл. 40, ал. 1 от ЗЗДискр. като независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите. КЗД осъществява контрол по прилагането и спазването на българското законодателство, уреждащо равенство в третирането както и международните стандарти, забраняващи дискриминацията.
Тя е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Мандатът на членовете на КЗД е 5 години.
Настоящи членове на комисията:
Кемал Еюп - председател
Висше образование в СУ “Св. Климент Охридски”, специалност “Математика-производствен профил”. Народен представител в 37, 38 и 39 Народно събрание.
Лало Каменов –зам. председател
Завършил специалност “Педагогика” и специализация по “Мениджмънт и управление на администрацията”. Зам.-кмет на община Лом и експерт в Национален съвет по етнически и демографски въпроси към Министерски съвет.
Доц. Ирина Мулешкова –член
Висше юридическо образование. Преподавател по международно публично право, международна защита правата на човека, право на международните организации в УНСС.
Есен Фикри Мустафа – член
Висше юридическо образование. Специалист по гражданско право. Консултант по интеграция на малцинствени групи към НПО-сектора.
Висше юридическо образование. От 2000 година - старши асистент в катедра “Наказателно правни науки” в ЮФ на СУ “Св. Климент Охридски”.
Висше юридическо образование, специалност “Международно право”. От 1990-1995 г. – отговорен секретар към Комитет по правата на човека. От 1996 г. – ръководител на “Клиника за правна помощ на бежанци и мигранти” в Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”.
Зора Генчева – член
Висше образование - магистър по “Богословие” в Богословски факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Участия в различни програми на Министерството на културата и МОН по въпроси, свързани с религиозното обучение и проекти, насочени към формиране на религиозна толерантност.
Хари Алексиев – член
Висше образование в СУ “Св. Климент Охридски”, специалност “Математика”. Директор на гимназия в гр. Златоград.
Нели Чобанова – член
Висше инженерно образование – ВМЕИ Варна. Следдипломна квалификация по специалността “Педагогика” в Великотърновския университет “Св. Кирил и Методий”. Висше юридическо образование към Русенски университет – магистър по “Право”. Съавтор и вносител на Закона за интеграция на хората с увреждания, приет от 39-то НС.
- на етническа и расова основа;
- на основата на пол, човешки геном и защита при упражняване правото на труд;
- на основата на народност, гражданство, произход, религия и вяра;
- на основата на образование, убеждение, политическа принадлежност, лично и обществено положение, семейно положение;
- на основата на увреждане, възраст и сексуална ориентация, семейно положение и имуществено състояние.
Освен определените състави, при констатирана или заявена множествена дискриминация, в случаите на чл. 48, ал. 3 от ЗЗДискр. по конкретна жалба или сигнал, се сформират петчленни заседателни състави, в зависимост от признаците, които се съдържат в подадените жалба или сигнал.
Съществуват и т.нар. заседателни състави ad hoc, които се сформират между членовете на комисията, когато за разрешаване на дадена жалба или сигнал са нужни специализираните познания на определени членове. Тези заседателни състави са тричленни.
В случаите, когато комисията осъществява контролните и административно-санкционните си функции, решенията за тяхното прилагане се вземат и удостоверяват от пълния й състав.
- Какво е участието на един православен богослов в тази комисия?
- Като богослов бих заявила, че работата ми в тази комисия е изпълнена с много отговорности и предизвикателства. Всеки казус засяга човешки съдби. Знаем, че изборът на религия е изконно право на всеки човек, религиозното чувство е много фин въпрос, който засяга душевността на човека, домашното му възпитание и не може да се разглежда повърхностно. Когато се произнасяме има ли или няма дискриминация по жалба, която съдържа не само признаците „религия”, „вяра” или „убеждение”, а и другите признаци, ние се позоваваме на Закона за защита от дискриминация, на Конституцията, на други български закони и на международното право.
- Има ли запитвания към комисията за дискриминация по религиозен признак?
- В комисията са постъпвали жалби по признак „религия”. Ще насоча вашето внимание към два казуса, които според мен имат широк обществен отзвук.
Евангелистка организация подаде жалба срещу един от най-големите ни национални ежедневници. Жалбоподателят настояваше, че поредицата от статии, публикувани във вестника подбуждат към дискриминация и пряка дискриминация на религиозна основа. Оплакванията на жалбоподателя са, че е било накърнено доброто му име чрез откритата злонамереност на публикациите, техния брой, както и отказаната възможност за равностойно опровержение. Комисията постанови, че положението, което заема редакцията на вестника в обществото не само й позволява, но и я задължава да взема становище по наболели обществени проблеми. Но духът на статиите не изостря чувствителността на обществото към съвременната култура на християнския свят, и към ценностите, които могат да бъдат изградени у младите хора. Точно обратното, четем за извършени престъпления, които пораждат у всеки нормален човек гняв и недоумение. Гневът може да провокира агресивно отношение към религиозната общност, да насажда негативно отношение към религията въобще и да създаде застрашителна среда за официално регистрираните вероизповеднаия у нас.
Решението на комисията бе, че с посланието, което носят статиите съставляват нарушение на Закона за защита от дискриминация по чл. 5 „тормоз”, чрез създаване на застрашителна среда по смисъла на същия член, тъй като е налице по-неблагоприятно третиране на членовете на християнския евангелски център от това на другите вероизповедания у нас.
Друга жалба, постъпвала в комисията е тази на Обединение за ислямско развитие и култура, което твърди, че въз основа на вътрешни правилници в някои учебни заведения е въведена съзнателно задължителна ученическа униформа, за да се изключи възможността ученички с ислямско вероизповедание да носят установеното от Корана задължително облекло. Според жалбоподателите с въведената униформа в училището е нарушено основното право на вероизповедание, както и е създадена предпоставка за дискриминация на религиозна основа.
Комисията прие, че Обединението за ислямско развитие и култура в своите искания преминава границата на толерантността и предлага формула, която би поставила в неравностойно третиране всички останали ученици, които не възприемат носенето на забрадки и друго ритуално облекло по време на учебните занятия. Неотменимо право на всеки човек е практикуването на повелите на неговото вероизповедание в частния му живот, но не е допустимо те бъдат налагани на цялото общество. Духовността е интимна сфера за всеки човек, която не може да бъде експлоатирана в публичното пространство нито от родители, нито от други лица или организации. Родителите имат пълното право да оформят мирогледа на своите деца, включително и чрез религиозни ценности, но те нямат правото да налагат своя светоглед на други лица. Ако бяха уважени претенциите на жалбоподателите, това би довело до пряка дискриминация на другите ученици, които се съобразяват с установената униформа. В случая носенето на религиозно облекло в училище е неприемливо за светското образование, и в частност за училище, което има установена униформа.
В Закона за народната просвета и в Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, са регламентирани правила, които се приемат от Педагогическия съвет на всяко училище и се прилагат от Правилника за дейността на училището и тези изисквания са установени, за да осигурява и защитава обществения ред в училище. В случая посещаването на училище с религиозно облекло при регламентирани правила, които са еднакви и важат за всички ученици, е поставяне в привилегировано положение представители на религии, чиито правила на обличане противоречат на изискванията на приетия Правилник за дейността на училището. Това привилегировано отношение нарушава принципите за равно третиране на учениците в училище и обезсмисля значението на вътрешните правила.
При решението по този казус комисията се позовава както на европейската практика, така и на изискванията на българското и международното право.
- Има ли дела, свързани с БПЦ, които комисията е разглеждала? Например от страна на разколници и др. под.?
- До момента в комисията не са постъпвали жалби или сигнали, които са срещу БПЦ или жалби от страна на служители на БПЦ към държавни органи, местна власт или физически лица.
- Могат ли обикновени хора да се обръщат за помощ към комисията и по какъв начин?
- Разбира се, когато някой, независимо от социалното си или обществено положение, което заема се почувства поставен в неравностойно положение от хора или от действията на администрацията, и смята, че спрямо него са извършени дискриминационни действия, може да се обърне към комисията за съдействие.
Това става като се подаде писмена жалба до комисията, като се опише ситуацията и действията, с които счита, че са го дискриминирали.
Адресът на Комисията за защита от дискриминация е:
п.к.1125, София
бул. ”Драган Цанков” № 35
тел. 02 807 30 30; 807 30 19
тел.факс 02 870 84 48
ел. поща: z.gencheva@kzd.bg
www.kzd-nondiskrimination.com
Справка: Комисията за защита от дискриминация (КЗД) е създадена през 2005 г. Тя е част от националния механизъм за защита правата на човека и свободите за всички. Учредена в съответствие с разпоредбите на чл. 40, ал. 1 от ЗЗДискр. като независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите. КЗД осъществява контрол по прилагането и спазването на българското законодателство, уреждащо равенство в третирането както и международните стандарти, забраняващи дискриминацията.
Тя е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Мандатът на членовете на КЗД е 5 години.
Настоящи членове на комисията:
Кемал Еюп - председател
Висше образование в СУ “Св. Климент Охридски”, специалност “Математика-производствен профил”. Народен представител в 37, 38 и 39 Народно събрание.
Лало Каменов –зам. председател
Завършил специалност “Педагогика” и специализация по “Мениджмънт и управление на администрацията”. Зам.-кмет на община Лом и експерт в Национален съвет по етнически и демографски въпроси към Министерски съвет.
Доц. Ирина Мулешкова –член
Висше юридическо образование. Преподавател по международно публично право, международна защита правата на човека, право на международните организации в УНСС.
Есен Фикри Мустафа – член
Висше юридическо образование. Специалист по гражданско право. Консултант по интеграция на малцинствени групи към НПО-сектора.
Росица Георгиева –член
Висше юридическо образование. От 2000 година - старши асистент в катедра “Наказателно правни науки” в ЮФ на СУ “Св. Климент Охридски”.
Доц. Благой Видин – член
Висше юридическо образование, специалност “Международно право”. От 1990-1995 г. – отговорен секретар към Комитет по правата на човека. От 1996 г. – ръководител на “Клиника за правна помощ на бежанци и мигранти” в Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”.
Зора Генчева – член
Висше образование - магистър по “Богословие” в Богословски факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Участия в различни програми на Министерството на културата и МОН по въпроси, свързани с религиозното обучение и проекти, насочени към формиране на религиозна толерантност.
Хари Алексиев – член
Висше образование в СУ “Св. Климент Охридски”, специалност “Математика”. Директор на гимназия в гр. Златоград.
Нели Чобанова – член
Висше инженерно образование – ВМЕИ Варна. Следдипломна квалификация по специалността “Педагогика” в Великотърновския университет “Св. Кирил и Методий”. Висше юридическо образование към Русенски университет – магистър по “Право”. Съавтор и вносител на Закона за интеграция на хората с увреждания, приет от 39-то НС.
