Време е Църквата да заработи в социалната сфера, за да покаже на практика какво е християнското служение на ближните

Интервю на Двери с Миряна Маламин-Сирийски, програмен директор на фондация „Светът на Мария“ и социално ангажиран експерт в неправителствената сфера. Дейно работи по социалното интегриране на уязвими групи, деинституционализацията, правата на хората с увреждания, образованието и социалните политики.

- Г-жо Сирийски, Вие работите в социалната сфера на различни позиции повече от 20 години. В същото време сте православна християнка, съпруга и майка на три деца. Разкажете ни за Вашия път в полето на социалните услуги и мястото на вярата в професията Ви.

- Когато завърших университета, започнах да работя в прицърковна организация. Това беше фондация „Покров Богородичен“. Там се занимавах със социална работа и с обучителни дейности. Тогава смятах, че това е единственият начин в пълнота да бъда и християнка, и да оказвам подкрепа на хората, които се нуждаят от нея. Постепенно разбрах, че не прицърковната организация е мястото, където работата е и християнско служение. За да осъзная този факт, ми помогнаха духовните съвети и напътствия, които получих през годините от изповедника ми и от други духовници. Всяка работа, казваха те, в която прилагаш Христовите повели, е служба Богу. Няма „правилно“ или „грешно“ работно място, стига ти самият да си Христов вътре в себе си, да си честен, да работиш сърцато, с любов, да не щадиш сили…

Доц. Мариян Стоядинов е преподавател в Православния богословски факултет във Велико Търново. Лектор е и в Богословския факултет в Алба Юлия, в Румъния. В интервю за сайта на Софийска митрополия, взето по време на Седмицата на православната книга във Варна, той говори за това какво означава да преподаваш богословие и да учиш богословие, за ценността на този избор, за студентите у нас и в Румъния, за това, че всички сме ученици на един Учител. На читателите на Двери предлагаме откъс от интервюто.

Променят ли се младите хора, които искат да учат богословие?

Да. Променят се. Мога да сравнявам студентите си и у нас, и в Румъния. Но преди всичко, има една мисъл, която държа в паметта си от години и тя е: „Всеки избрал да учи богословие е злато“. Такова трябва да е отношението към него. И дори да има тук-там примеси от сребро, важно е златото. Винаги съжалявам, когато го забравям… примерно пишат ми, а аз пропусна да отговоря, забравя да нанеса оценка… Студентът по богословие е със статут, който няма равен. Затова не ги деля на сегашни и предишни. Златото няма давност. Дали са в България или Румъния, те заслужават уважение и е истинска радостта от общуването с тях. Чрез общуването се учиш, а няма как да учиш, ако не се учиш. А ние всички сме студенти, ученици на един Учител – едните учили по-рано, другите по-късно, трети – тепърва.

Разговор със ставр. ик. Мариан Чокънел, председател на eпископската катедрала „Успение Богородично и св. вмчк Георги“, гр. Гюргево, за начина по който Румънската православна църква насърчава усилията на свещениците за привличане на младите хора и децата към православното богослужение.

Често в румънските храмовете могат да се видят млади семейства с деца. Някои от тях идват на богослужение, облечени в традиционни народни носии. Така Църквата се обновява, приобщавайки все повече хора за активно участие в богослужението, казва ставр. ик. Мариан Чокънел, и разказва за пастирските грижи за децата в северната ни съседка.

В нашата църква вече имаме утвърдена традиция в неделните и празнични дни да бъдат причастявани децата и свещениците да им обръщат специално внимание. По-малките, до 7-8 годишна възраст, вече са приучени от родителите си да стават рано за служба, да не закусват, за да се причастят. По-големите се изповядват преди това, кратко, без много подробности, защото нямат тежки грехове. Важното е да свикнат с изповедта. Причастяват се голяма част от младежите.

Интервю с доц. д-р Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, по повод началото на академичната година.

- Доц. Найденов, поемате ръководството на Богословския факултет в момент, когато много специалности в СУ, в това число и Теологията, не могат да запълнят държавната поръчка за студенти. Какво ще предприеме новото деканско ръководство във връзка с тази криза за желаещи да учат?

Така е. Основното затруднение пред академичното образование изобщо е недостигът на студенти. Но това е резултат от процеси, които са извън нас. Ние можем да  потърсим пътя към младите хора и да ги убедим, че Богословският факултет е доброто място за обучение и възпитание, което е постижимо чрез разпознаването му като партньор от БПЦ – Българска патриаршия и правилното му позициониране в обществото. Достатъчно е да познаваме 2 член на Правилника на Богословския факултет, за да се убедим в това: „БФ е уникална висша богословска школа и оправдава съществуването си в служение на българския народ и Българската православна църква (БПЦ) за подготовка на свещенослужители, църковнослужители, както и за преподаватели по религия във всички училища в страната (светски и духовни), а също и на дейци във всички сфери на духовния живот“.

Потенциалният студент е млад човек, на когото трябва да се предложи добър продукт (обучение) според съвременните изисквания и методи. Това включва материално-техническа база и нова и интересна научна продукция и проекти, разнообразие от дисциплини и интердисциплинарни програми, книги и пособия, възможност за мобилност и участия в живота на БПЦ. Осъзнаването на тези потребности и мерките, които трябва да бъдат предприети ще доведе до привличането на младите хора. Това има намерение да стори ръководството.

Само като статистика искам да отбележа, че тази учебна година студентите бакалаври в първи курс и в двете форми на обучение (задочна и редовна) са повече от миналата година.

На 13 юли в Софийска св. митрополия ще се проведе семинар по източноцърковна музика с участието на изтъкнатия протопсалт и велик майстор на Константинополската патриаршия Григорий Дараваноглу. За това събитие разговаряме с един от организаторите – църковния певец Никола Антонов.

- Това е първият международен семинар, посветен на църковната музика, който организира Софийска митрополия. Как се зароди идеята и към кого е насочена проявата?

- От много време се моля за подходящия момент това да се случи. Коментирали сме много пъти и с викария на Софийската света митрополия епископ Поликарп, чиято любов към източноцърковната музика е известна. Той неведнъж е давал своя принос за съживяването на традицията, подпомагайки издаването на псалтикийни книги. Много пъти при нашите срещи е ставало дума, че има голяма потребност от организирането на подобни събития, да се канят майстори и учители от различни страни, да се обменят опит и знания, да се съживи една практика, която по нашите земи неотдавна била неразделна част от литургичния живот на църквата, а днес е на „командно дишане“. Така се оказа, че няколко души сме мислели за едно и също нещо независимо един от друг и в един момент нещата се наредиха сами. Предложих на Негово Преосвещенство да поканим един мой учител от Гърция, той веднага прие и подкрепи идеята. Защо Гърция? Защото това е страната, в която до днес източната музикална традиция и запазена в най-голяма степен и се поддържа на високо ниво, както от църквата, така и от държавата. У нас поради няколкото десетилетия мракобесен комунистически режим, при който църквата се е борила за своето физическо оцеляване, традицията е прекъсната, огънят едва мъждука и днес има крещяща потребност да се работи отново за нейното съживяване. Много страшни поражения е нанесъл комунистическият режим. Продължил е само 45 години, но това, което е сторил в духовния живот и културата на българина, всичките 500 години Османско владичество не са успели да направят с нас.