- Сред ограничителните мерки срещу разпространението на вируса е и пълното затваряне на църквите (в Кипър). Смятате ли, че това ограничение е твърде строго или сте съгласен с него?

- Със сигурност мисля, че можеше да бъде намерен и някакъв различен начин, при който хората да могат да се черкуват, особено в тези святи дни, взимайки при това всички необходими мерки, които изисква от нас държавата, медицинската наука и лекарите, които отбелязват намаляване на случаите на заразяване. При все това не искам да съдя държавата. Много неща бяха казани и всеки ден се изричат. Ние решихме да се подчиним на държавата, на това, което ни казва. Оттам нататък вече нямаме друг избор, засега. Архиепископът и Св. Синод (на Кипърската църква, бел. ред.) взеха това решение. Ние проявяваме послушание към нашия архиепископ.

В началото на тази година Университетска библиотека „Св. Климент Охридски“ успя да завърши дигитализирането на цялото течение на „Църковен вестник“, официалното издание на Българската православна църква. Всички броеве са достъпни тук. В интервю за Двери директорът на библиотеката – доц. д-р Анна Ангелова – разказва за процеса по цифровизиране на най-старото печатно издание у нас, което излиза от 7 април 1900 г.

- Доц. Ангелова, в навечерието на 120-ата годишнина на „Църковен вестник“, която ще отбележим на 7 април, беше завършена дигитализацията на изданието и сега то е достъпно за читателите в пълния си обем от всяка точка на света. Чия беше инициативата за цифровизирането и как митрополитите се отнесоха към тази идея?

- Инициативата беше на декана на Богословския факултет проф. Александър Омарчевски и тя беше осъществена с благословението на Св. Синод на БПЦ и лично на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит.

Интервю на Златина Каравълчева с историка Димитрис Стаматопулос

- В наши дни българският църковен въпрос, достигнал своята кулминация през 1872 г. с обявяването на независима Българска църква, придобива нова актуалност. Редица църкви, като Украинската, Македонската и други, търсят в решението на българския църковен въпрос модел за решаване на своите настоящи проблеми. От друга страна, темата за осъждането на филетизма като ерес от събора през 1872 г. все по-често се обсъжда в контекста на проблемите на православната диаспора. Има ли основания да се правят съвременни исторически паралели с това събитие от българската църковна история през 20 в.?

За да отговорим на този въпрос, трябва първо да си дадем сметка за историческата рамка на проблема. През 1872 г. наистина се случва нещо важно – осъдено е явлението на църковния филетизъм от страна на една църква, носител на Православното Предание – Константинополската патриаршия. Това става на поместен събор – защото съборът през 1872 г. не е бил вселенски въпреки желанието на Григорий VI да организира такъв в периода 1867-1871 г. Но тъй като османското правителство не би допуснало присъствие на представители на Руската църква в Константинопол съборът е останал поместен, с присъствието на патриарсите на Константинопол, Антиохия, Александрия, Кипърския архиепископ и други архиереи на Константинополската църква. Както е известно, Йерусалимският патриарх е отказал да подпише решението на събора. Вероятно той е заел една компромисна позиция като човек, но освен личния фактор трябва да отчетем и факта, че Йерусалимската патриаршия притежавала много имоти в Бесарабия, които, естествено, са били под контрола на Русия.

Интервю на „Двери“ с доц. д-р Христо Темелски, директор на Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия

- Доц. Темелски, Св. Синод на БПЦ постави акцента в честването на годишнината от основаването на Екзархията върху издаването на султанския ферман. За някои християни е смущаващо историческо честване от този мащаб да бъде посветено на акт на мюсюлманската власт. Според Вас, това случайно ли е или е израз на определен възглед за тази част от българската църковна история?

Св. Синод вярно се ориентира, че честването трябва да стане на датата на издаването на фермана. Тъй като има някои разминавания в датировките, предварително искам да поясня, че ферманът е издаден в петък, 27 февруари 1870 г., а е връчен на българските и на гръцките представители от Великия везир Али паша на следващия ден – Тодорова събота, 28 февруари. На цариградската българска колония документът е показан на 1 март, Неделя православна, в дървената църква „Св. Стефан“.

Според мен причината някои християни да се смущават от този „акт на мюсюлманската власт“ е обстоятелството, че не познават добре нито църковната ни история, нито самото съдържание на фермана. Няма никакви причини да се смущаваме от това честване, което е наистина „историческо“.

Интервю на митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, дадено в навечерието на Рождество Христово за информационна агенция Lupa.bg. В Двери се публикува със съкращения.

- Каква трябва да бъде ролята на БПЦ в днешното българско общество?

- Ролята на БПЦ, която е неразделна част от Вселенското православие и духовна майка на днешното българско общество, е 1) неотстъпно да отстоява православната вяра и православните ценности, които запазиха българския народ, неговото име и език от Покръстването му до днес, и 2) като му дойде времето да го представи по завета на св. Кирил Славянобългарски пред Господа при Второто Му идване на земята достойно да застане от дясната Му страна, като благословен и обичан от Бог Отец български православен народ (Мат. 25:34).

И още, ролята на БПЦ е да продължи и в бъдеще духовния си живот, основан на състраданието и милосърдието, което означава добре да подготви православния български народ за духовното му израстване, в което мисля че навлизаме. Абсолютно необходимо е да сме готови да следваме същия безсмъртен и вечно млад Иисус през следващите години. Вярвам и изповядам, че ролята и мисията на БПЦ днес е да се изправи пред предизвикателствата на динамично променящия се свят, да ги посрещне със своя духовен ръст и да ги решава за слава Божия и доброто на нашия народ. А затова е нужно не само да строи и благоукрасява нови църкви и манастири, но и да ги напълни с богомолци, за което получи и финансова подкрепа от българската държава и правителство, които ни признаха като учители на православния ни народ.