Мобилно меню

4.952380952381 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (42 Votes)

5555В началото на новата академична година „Двери“ разговаря с доц. д-р Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ, за приоритетите в обучението на студентите по богословие

- Доц. Найденов, през последните години висшето образование среща редица предизвикателства, сега към тях се прибави и работата в условията на пандемия. Как ще започне новата учебна година в Богословския факултет и как ще се провеждат лекциите и обучението в него?

- За съжаление ние не само работим, а и живеем в условия на пандемия. И както ни съветват, трябва да свикваме с това. Учебната година ще започне присъствено, като веднага трябва да отбележим, че академичната общност се съобразява с колегите (преподаватели, студенти, администрация), които са в затруднение, карантина, с риск за заболяване. С всички тях се работи индивидуално (в електронна среда, чрез електронна поща и други медии). Богословският факултет в някаква степен е улеснен в спазването на противоепидемичните мерки. Св. Синод на БПЦ – Българска патриаршия ни е предоставил сграда, в която сме самостоятелни и броят на студентите ни позволява да използваме 50% от капацитета на помещенията. С част от бюджета подсигурихме необходимото ни оборудване и средства за провеждане на обучение в електронна среда. Всичко, което се прави и организира в Богословския факултет, е в съгласие със заповедите на министъра на здравеопазването, на ректора на СУ и с решенията на Академичния съвет. Имаме готовност да реагираме според условията. Мислим за един хибриден вариант, при който да съчетаваме различни форми на обучение за определени целеви групи. И все пак: „Човек предполага, Господ разполага“.

4.7851239669421 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (121 Votes)

119097021 814723639267187 4753975059560038065 nИнтервю с богослова Ренета Трифонова, създател на новия сайт Християнство.бг, независим портал с рубрики за богословието, проповедта и мисията на Църквата.

В българското интернет пространство това лято се появи нов сайт – Християнство.бг. Какви цели си поставяте с този проект и към каква целева група е насочен?

Отдавна обмислям този проект, още докато водех личния си блог. Исках да направя сайт, в който да има новини, богословски статии, публицистика и материали за Евхаристията на Църквата. Знам, че в църковното пространство има достатъчно сайтове с такива материали, но вниманието ми беше насочено към някои теми, върху които този сайт да има акцент – например темата за паметта на поколенията. Днес липсата на памет е основен недостатък на няколко поколения българи и затова тя е много важна в съвременността ни – без памет за миналото хората нямат бъдеще. Реших да включа материали за мъчениците и изповедниците, загинали през атеистичния режим – това е тема, която или се избягва или с нея се спекулира поради факта, че периодът на богоборчеството и атеизма в България не се изучава и много млади хора не знаят почти нищо за него. Резултатът е: поколения без памет за този важен период от живота на българите и на Църквата, която пострада много и още пази дълбоките белези от това страдание.

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (27 Votes)

shramko 360Беларуският свещеник отец Александър Шрамко коментира отношението на християните в столицата към протестите срещу режима на президента Александър Лукашенко, приликите и различията в поведението на различните християнски деноминации. Интервюто е дадено седмица преди смяната на Минския митр. Павел с новия екзарх на Беларуската църква митр. Вениамин.

- Вие продължавате да участвате в ежедневните молитвени събрания пред катедралния събор на Беларуската църква (МП) в Минск. Промени ли се броят на участниците в тази инициатива и отношението към тях от страна на държавната и църковната власт?

- Аз лично участвам всеки път, но характерът на акцията придоби малко по-различен вид. Първите дни тя беше наистина междуконфесионална – православните се събираха в своя катедрален храм, римокатолиците в своя, а протестантите другаде и накрая всички се събираха посредата, пред кметството. Имаше една особена атмосфера на християнско единство. След това всички участваха в лития по главната улица, покрай сградата на КГБ, до Червената църква на площад „Независимост“. Там имаше молитва и всички стигаха до СИЗО на ул. „Володарский“ (СИЗО е съкращение за „следствен изолатор“, бел. ред.), молеха се и после по друга улица се връщаха до катедралния храм.

1.9928057553957 1 1 1 1 1 Rating 1.99 (139 Votes)

Интервю за Двери с доц. д-р Павел Павлов, преподавател в Богословския факултет на СУ, главен инициатор и организатор на Поклонническия път „Рилският Чудотворец“, за предизвикателствата пред похода в периода на пандемия.

DSC 4916- Доц. Павлов, защо решихте да проведете Поклонническия път въпреки трудностите, породени от непривичната обстановка и необходимостта от социална дистанция?

- Тази година имаме несрещано предизвикателство – епидемиологичната обстановка в България и в световен мащаб, която притеснява всички ни и ни прави по-внимателни. По тази причина се налага да се върнем към по-аскетичния характер на похода от първите му години. Смятаме, че това е отговорно решение, което все пак ни позволява да осъществим нашия Поклоннически път и усилно да молим св. Йоан Рилски да помага не само на поклонниците, не само на България, но и на целия свят в изпитанието, което се случва. Тази година поклонническият поход ще  бъде по-акетичен, по-молитвен, по-мълчалив дори. Няма да е така шумен и посветен на срещи с много хора, а ще го извървим в аскетична молитва. Във време на изпитания нашите православни предци са търсели по-усилено молитвеното застъпничество на св. Йоан Рилски. Това е и основната причина да направим всичко възможно да не отлагаме Поклонническия път тази година, за да изпросим молитвената закрила на нашия небесен покровител св. Йоан. При изпитания и несгоди трябва да усилваме нашата молитва към Господ и светиите за по-голяма помощ и благодатни сили.

4.4526315789474 1 1 1 1 1 Rating 4.45 (95 Votes)

61102833 2778704125534367 7403408284016705536 nВ интервю за Двери Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний разказва за постепенното възстановяване на богослужебния живот в българските църковни общини.

- Ваше Високопреосвещенство, по време на пандемията санитарните мерки в Западна Европа бяха много по-строги отколкото в България и там храмовете бяха безусловно затворени, а обществените богослужения – забранени. Какво е положението към днешна дата?

- Да, строгите противоепидемични правила, въведени първо в Италия, после в Испания и цяла Западна Европа, бяха наложени заради бързото и масово разпространение на болестта в тези страни. Днес вече богослуженията във всички държави, освен Великобритания, са разрешени. Това обаче става при точно определени правила за безопасност, наложени от всяка държава и местно управление, и те се спазват стриктно от нашите църковни общини. Някои държави посочват броя на богомолците, които могат да присъстват в храма в зависимост от неговата квадратура, а други са въвели ограничение на броя посетители в църквата, независимо от големината на помещението.

 

И рече старецът...

Не се учудвай, че падаш всеки ден; не се отказвай, но смело се изправяй. И бъди уверен, че ангелът, който те пази, ще възнагради търпението ти.

Св. Йоан Лествичник