Беларуският свещеник отец Александър Шрамко коментира отношението на християните в столицата към протестите срещу режима на президента Александър Лукашенко, приликите и различията в поведението на различните християнски деноминации. Интервюто е дадено седмица преди смяната на Минския митр. Павел с новия екзарх на Беларуската църква митр. Вениамин.
- Вие продължавате да участвате в ежедневните молитвени събрания пред катедралния събор на Беларуската църква (МП) в Минск. Промени ли се броят на участниците в тази инициатива и отношението към тях от страна на държавната и църковната власт?
- Аз лично участвам всеки път, но характерът на акцията придоби малко по-различен вид. Първите дни тя беше наистина междуконфесионална – православните се събираха в своя катедрален храм, римокатолиците в своя, а протестантите другаде и накрая всички се събираха посредата, пред кметството. Имаше една особена атмосфера на християнско единство. След това всички участваха в лития по главната улица, покрай сградата на КГБ, до Червената църква на площад „Независимост“. Там имаше молитва и всички стигаха до СИЗО на ул. „Володарский“ (СИЗО е съкращение за „следствен изолатор“, бел. ред.), молеха се и после по друга улица се връщаха до катедралния храм.