Архимандрит Василий (Савов) вече четири години участва в поклонническия път „Рилския чудотворец“, по време на който поклонници от 1 до 6 август изминават пеша пътя от София до Рилския манастир. О. Василий минава около сто и двадесет километра в продължение на пет дни през три планини с групата, включваща стотици участници от различни градове и държави. Той е неотлъчно сред поклонниците във всеки момент с готовност да се погрижи за тях и физически, и духовно, за да преминат заедно съпътстващите ги препятсвия и да прекрачат с чисто сърце прага на Рилския манастир, където всеки се надява св. Йоан Рилски да чуе молитвата му и да я принесе пред Бога.

В интервю за Двери архим. Василий разказва за поклонническия път и пастирските грижи за хората, решили да извървят разстоятнието до Рилския манастир в молитва и размисли за Бога.

В интервю за радио „Свобода“ отстраненият чрез „отправяне на покой“ Гродненски архиепископ Артемий (Беларуска православна църква) разказва как е свален от поста си по заповед на държавната власт. С решение на Св. Синод на Московска патриаршия той е изпратен в Минск без да е посочен храм, в който да служи, как ще се издържа и конкретно местожителство.

- След августовските вълнения положението се промени и сега тече всеобща чистка. Границата е затворена, хора са уволнявани, затваряни. Докато при тях има затишие, е време и Църквата да бъде поставена на място. Защото не всички църковници подкрепят съществуващия режим. Сега представители на властта обикалят по епархиите, говорят там. Дори чух, че казват да не се отправят молитви за тези, които са в затворите. Тези молитви са забранени, за да няма никъде ни най-малко другомислие. Е, счетоха за нужно и с мене да се разправят. По инициатива на тази власт представители на нашата (църковна, бел. ред.) система говориха с патриарха в Москва и го помолиха да окаже съдействие заради умиротворяването на обстановката в Беларус. Видимо той им е дал своето благословение и съгласие. Синодът веднага обяви своето решение.

- Какви претенции имаха към вас?

- Че съм разделил обществото на два лагера по политически причини. Разделил съм свещениците и миряните. А това е недопустимо. Аз възразих, че никога не съм говорил по политически поводи. Дал съм нравствена оценка на това безумие, когато издевателстваха над хората. Това, в което ме обвиниха, беше смешно. Мога да ви дам пример. Показват ми снимка на кошничка с пасхални яйца. На тях е нарисувана „Погоня“, нашият стар герб, който е съзвучен и с иконографията (конник с изваден меч или само ръка с изваден меч, старият герб на Великото Литовско княжество през Средновековието, бел. ред.).

Сръбският патриарх Порфирий даде интервю за изданието „Вечерни новини“, в което сподели своите възгледи за целите на патриаршеското служение. Патриархът коментира как разбира ролята си на помирител в обществото, каква е ролята на патриарха в живота на Църквата и какво е отношението му към политиката. Предлагаме ви откъси от интервюто.

- Ваше Светейшество, Вие не сте политик, но заявихте, че чувствате като своя отговорност да направите всичко, за да притъпите всички възможни „остриета“ сред хората. Влиянието на сръбския патриарх е наистина огромно, но как ще използвате своя авторитет, кое според Вас е най-важното, което искате да кажете на хората? Да вярват, че са добри, че любовта и човеколюбието са по-мощни от омразата, че могат да се издигнат над разделящите ги „остриета“, които сега определят живота ни?

- Притъпяването на остриетата е задължение на всички хора. Всички сме призовани да работим за осъществяване на идеала за съвместен живот, което светият пророк Исайя описва образно като прековаване на мечовете в орала и на копията в сърпове (Ис. 2:4), превръщането на оръжията на смъртта в инструменти за живот… Не се колебая да се занимавам с политика, но не в смисъла на партийност, обикновена борба за власт, а в първоначалния смисъл на отговорна грижа за полиса и всичко, което е добро и красиво в християнския смисъл. Понякога обаче само намеса свише е способна да превърне гневните еринии (богини на отмъщението в древногръцката митология, наричани още „безумни“; бел. ред.) в миролюбиви евмениди („благосклонни“; бел. ред.), както ги изобразява Есхил, когато говори за един важен обрат в живота на атинското демократично общество. Ето защо, аз се опитвам да говоря същото като Църквата при слизането на Светия Дух върху апостолите на Петдесетница. В Божието Слово, в словото на Христовото Евангелие, е събрана единствената сила, която може да ни помогне да преодолеем изкушенията на преходността и накрая да победим и най-големия си враг – смъртта.

Както вече писахме (тук), към края на изминалата 2020 г. на книжния пазар се появи „Лъх от тих вятър“ – сборник с къси разкази от известния столичен свещеник, поет и писател иконом Йоан (Янчо) Михайлов Карамихалев. Месец и половина по-късно отзивите за новата книга са повече от възторжени, а нейният автор беше чест и желан гост на публицистични предавания в телевизионния и радио-ефир и други средства за масова информация. И тъй като книга, написана от клирик на Православната ни църква, рядко се радва на такъв широк отзвук и толкова голям интерес и одобрение, екипът на Двери се обърна към нейния автор с няколко въпроса, свързани както със самата книга, така и с първоначалните отзиви за нея.

- Отец Йоане, Вашият сборник разкази „Лъх от тих вятър“ успя да впечатли като че ли поравно и църковната аудитория, и литературните, писателските среди. Какво от радостта, донесена Ви от големия успех на Вашия пръв опит в белетристиката, бихте споделили с нашите читатели?

- Най-голямата радост за един автор е, когато неговите творби и посланията, които е вложил в тях, докоснат умовете и сърцата на хората. Това би зарадвало и мене, книгата да достигне до читателите и да предизвика някаква, макар и малка, положителна промяна в тях. Благодарен съм, че известни наши литературни творци като Теодора Димова и Румен Стоянов харесаха моите разкази и дадоха положителна оценка за тях и че с авторитета и популярността си спомогнаха да се заговори и за моята книга сред литературните кръгове и в медиите. Интересът към такъв род литература, отнасяща се до ежедневието на православни духовници, душевните преживявания на християните и живеенето на вярата в заобикалящия ни свят, донякъде е обясним, защото тази книга, според мнението на гореспоменатите писатели, запълва определена ниша в съвременната литература, запълва и за голяма част от нашите съвременници липсата на личен опит в църковния живот, липсата на по-близко общуване с православни духовници и разбиране за естеството на тяхното служение.

Предлагаме втората част на интервюто с д-р Цветан Биюков относно най-разпространените страхове в религиозните среди за ваксинирането. Първата част на интервюто може да прочетете тук.

- Популярно мнение сред религиозните критици на ваксините е, че за изработването им се използват „клетки от абортирани ембриони“. Вярно ли е това?

- Дали е вярна подобна смесица от полу-термини и полу-неточности? Вече стана дума за важността на източниците, а по отношение на медицинските данни за пореден път се убеждавам как ЕЖК се котира като възможно най-акуратният и достоверен източник!

- ЕЖК?

„Една Жена Каза“…

Но все пак сериозно на въпроса. И съвсем конкретно по това какво се знае и какво не, защото словосъчетание като „абортирани ембриони“ може да бъде развявано по различни начини. Има се предвид клетъчната линия НЕК293, която от десетилетия се използва при много видове медицински тестове и изобретяване на нови лекарства. Забележете – при изобретяване, не за изработване, нито производство. Тя води произхода си от бъбречно-надбъбречна тъкан многократно трансфектирана с аденовирусна ДНК, при което един клон получени клетки с хибридна вирусно-човешка ДНК след това е бил контролирано отглеждан с месеци, докато се получи стабилна клетъчна линия. Понастоящем няма данни дали тази тъкан е била от продукт на спонтанно помятане или изкуствен аборт, но се знае, че това е било през 1972 г. в холандския град Лайден.