- Ако използваме мисълта на Калин Янакиев, че днешната култура е култура на "релаксацията", можем ли да говорим за днешните герои, като за герои на релаксацията, отец Константин? Защото те винаги са свързани с релаксиране - филмови титани, спортни икони и богове от видеоигри...

- Много интересен въпрос - герои на релаксацията. Мисля, че днес точно към това се стремим, на това учим и децата си. Но разпускането и релаксацията не са състояния, в които можеш да пребиваваш постоянно. Трябва да си уморен от работа, от труд. Но аз мисля, че има и друг вид умора - от безкрайната почивка. Би трябвало да се връщаме от почивката към труда, а правим друго - сменяме начина на разпускане. И именно тук твоят въпрос става актуален - култура и герои на релаксацията. Безкрайна релаксация - сякаш за това сме се родили тук, на този свят; почивката да започва с раждането ни и да приключва едва с нашата смърт.

В навечерието на хиротонията си бъдещият Велички епископ Сионий даде за "Двери" последното си интервю като архимандрит.

- Как приемате наречението си за епископ?
- С голяма отговорност и чувство за голям дълг към Църквата и Св. Синод на БПЦ, поставили ме на това високо служение.

- Каква длъжност ще заемате след епископската ви хиротония?
- Негово Светейшество Българският патриарх Максим благослови да остана на същата длъжност – ректор на Софийската духовна семинария, но вече като епископ ще вложа повече сили в служението си на просветното поприще.

Последно интервю с главния секретар на Св. Синод о. Наум като архимандрит 

В навечерието на епископската хиротония на архимандрит Наум разговаряме с него за пътя му на духовник в БПЦ и за бъдещото му служение.

- Как приемате наречението си за епископ на БПЦ?

- Епископското си служение освен като висока отговорност възприемам и като доверие от страна на върховната църковна власт, на Св. Синод, към моето служение до сега, към послушанията, които съм изпълнявал според мярата на собствените ми сили.

- Сега, както знаете, много неща са оставени на самотек. Или по-скоро на отговорността на отделните институции. В това число и Българската православна църква е изправена пред недотам правилната ситуация сама да се справя с всички проблеми. И с връщането на имотите, не е нормално 10-15 г. да водим дела. След като не са ни върнати 50% от имотите, изобщо от имуществото на българската църква, независимо какво е, ние не можем все още да го организираме както трябва. В това отношение пък държавата изобщо не ни е върнала нито едно социално заведение. За печатницата например...Още в самото начало на прехода държавата можеше да ни ги върне, но за съжаление тогава стана разколът. Президентът Желю Желев тогава го каза: всички институции са тръгнали да воюват. Затова не се въведе и вероучението, което е много важно. И това е най-големият грях на държавата.

- Нашата Православна църква е изключително толерантна. Какво става напоследък? Кой допусна новоизбраният Пловдивски митрополит Николай да направи толкова много гафове в първите си дни на този пост?

В областта на обществения живот вървят много и различни митове. Един от тях е, че Православната църква е много толератна. Толерантността не е църковно поятие. Самата Църква никога не се е определяла като такава. Терминът има повече или по-малко политическо и социологическо зачение. Тази е една от чуждите думи в българския език, които се използват много, но не много знаят нейното значение. Църквата от своя страна има свой език и който не го познава, а се опитва да го използва, изпада в неудобно положение.  Църквата сама по себе си има различни нива на търпимост. Тя никога не може да прави компромиси по отношение на вярата, но винаги е и трябва да бъде търпима спрямо тези, които не са нейни членове, зачитайки тяхната свобода на избор в какво да вярват. Неин дълг е да свидетелства за истината, която тя носи – да предлага, но да не налага.