Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (75 Votes)

2020 04 28 1745Верейският архиепископ Амвросий, игумен на московския Сретенски ставропигиален мъжки манастир и ректор на Сретенската духовна семинария даде интервю по скайп за телевиционния канал „Спас“. С архиерея разговаря журналистката Елена Жосул.

Е. Ж.: Владико, нашият разговор се провежда на Велика сряда, деня преди Велики четвъртък, когато цялата Църква обикновено се причастява, участва в светата Литургия, в главното тайнство – светата Евхаристия. А тази година ние сме принудени да се лишим от това. Как бихте отговорили на такъв болезнен въпрос: Защо ни беше дадена такава Страстна седмица?

Архиеп. Авросий: Всеки от нас има своя мярка, за да отсъди защо именно на нас ни се случва точно това и доколкото сме свещенослужители и християни, нашата мярка е различна от тази на политиците и на другите хора. И ние се опитваме духовно да осмислим случващото се не само в нашата първопрестолна Москва, в нашето отечество, но и в целия свят. И, разбира се, аз и моите събратя, които се молим през цялото това време, размишляваме, опитваме се духовно да осмислим какви послания ни изпраща Бог. И вероятно всеки от нас има своя отговор, а лично за мене този отговор е следният: Господ ни дава тази епитимия като педагогическо средство, та ние да дойдем на себе си и да се променим. Епитимията не е просто наказание, дори съвсем не е наказание, на църковнославянския език тя означава нещо, което учи човека, а не го наказва, както е от гледната точка на родителската педагогика.

4.8716577540107 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (187 Votes)

Λεμεσού Αθανάσιος- Сред ограничителните мерки срещу разпространението на вируса е и пълното затваряне на църквите (в Кипър). Смятате ли, че това ограничение е твърде строго или сте съгласен с него?

- Със сигурност мисля, че можеше да бъде намерен и някакъв различен начин, при който хората да могат да се черкуват, особено в тези святи дни, взимайки при това всички необходими мерки, които изисква от нас държавата, медицинската наука и лекарите, които отбелязват намаляване на случаите на заразяване. При все това не искам да съдя държавата. Много неща бяха казани и всеки ден се изричат. Ние решихме да се подчиним на държавата, на това, което ни казва. Оттам нататък вече нямаме друг избор, засега. Архиепископът и Св. Синод (на Кипърската църква, бел. ред.) взеха това решение. Ние проявяваме послушание към нашия архиепископ.

4.8705882352941 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (85 Votes)

anna 5В началото на тази година Университетска библиотека „Св. Климент Охридски“ успя да завърши дигитализирането на цялото течение на „Църковен вестник“, официалното издание на Българската православна църква. Всички броеве са достъпни тук. В интервю за Двери директорът на библиотеката – доц. д-р Анна Ангелова – разказва за процеса по цифровизиране на най-старото печатно издание у нас, което излиза от 7 април 1900 г.

- Доц. Ангелова, в навечерието на 120-ата годишнина на „Църковен вестник“, която ще отбележим на 7 април, беше завършена дигитализацията на изданието и сега то е достъпно за читателите в пълния си обем от всяка точка на света. Чия беше инициативата за цифровизирането и как митрополитите се отнесоха към тази идея?

- Инициативата беше на декана на Богословския факултет проф. Александър Омарчевски и тя беше осъществена с благословението на Св. Синод на БПЦ и лично на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит.

4.8736842105263 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (95 Votes)

D StamatopoulosИнтервю на Златина Каравълчева с историка Димитрис Стаматопулос

- В наши дни българският църковен въпрос, достигнал своята кулминация през 1872 г. с обявяването на независима Българска църква, придобива нова актуалност. Редица църкви, като Украинската, Македонската и други, търсят в решението на българския църковен въпрос модел за решаване на своите настоящи проблеми. От друга страна, темата за осъждането на филетизма като ерес от събора през 1872 г. все по-често се обсъжда в контекста на проблемите на православната диаспора. Има ли основания да се правят съвременни исторически паралели с това събитие от българската църковна история през 20 в.?

За да отговорим на този въпрос, трябва първо да си дадем сметка за историческата рамка на проблема. През 1872 г. наистина се случва нещо важно – осъдено е явлението на църковния филетизъм от страна на една църква, носител на Православното Предание – Константинополската патриаршия. Това става на поместен събор – защото съборът през 1872 г. не е бил вселенски въпреки желанието на Григорий VI да организира такъв в периода 1867-1871 г. Но тъй като османското правителство не би допуснало присъствие на представители на Руската църква в Константинопол съборът е останал поместен, с присъствието на патриарсите на Константинопол, Антиохия, Александрия, Кипърския архиепископ и други архиереи на Константинополската църква. Както е известно, Йерусалимският патриарх е отказал да подпише решението на събора. Вероятно той е заел една компромисна позиция като човек, но освен личния фактор трябва да отчетем и факта, че Йерусалимската патриаршия притежавала много имоти в Бесарабия, които, естествено, са били под контрола на Русия.

4.8482142857143 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (112 Votes)

Hristo TemelskyИнтервю на „Двери“ с доц. д-р Христо Темелски, директор на Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия

- Доц. Темелски, Св. Синод на БПЦ постави акцента в честването на годишнината от основаването на Екзархията върху издаването на султанския ферман. За някои християни е смущаващо историческо честване от този мащаб да бъде посветено на акт на мюсюлманската власт. Според Вас, това случайно ли е или е израз на определен възглед за тази част от българската църковна история?

Св. Синод вярно се ориентира, че честването трябва да стане на датата на издаването на фермана. Тъй като има някои разминавания в датировките, предварително искам да поясня, че ферманът е издаден в петък, 27 февруари 1870 г., а е връчен на българските и на гръцките представители от Великия везир Али паша на следващия ден – Тодорова събота, 28 февруари. На цариградската българска колония документът е показан на 1 март, Неделя православна, в дървената църква „Св. Стефан“.

Според мен причината някои християни да се смущават от този „акт на мюсюлманската власт“ е обстоятелството, че не познават добре нито църковната ни история, нито самото съдържание на фермана. Няма никакви причини да се смущаваме от това честване, което е наистина „историческо“.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Само чрез сражение душата постига напредък.

Авва Йоан Ниски