Мобилно меню

4.3827160493827 1 1 1 1 1 Rating 4.38 (81 Votes)
1_28.jpgИнтервю с проф. Иван Желев Димитров от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” и директор на Дирекцията по вероизповеданията

- Господин професоре, ще ходите ли в неделя в Сливен на поредното ръкополагане на владика в БПЦ?

- Не мисля да ходя. Макар че този кандидат поне има някакъв духовен облик за разлика от последните трима. Не бях на техните ръкоположения също. Не ми се струва нормално да се правят тези, както ги нарече един сайт, „домашни” хиротонии. Сякаш има нещо разколническо, самочинно в тях. Правенето на епископ е празник за Църквата и проява на единството на Църквата. Събира се целият епископат на иначе неголямата ни църква начело с патриарха. Всички заедно създават още един апостолски приемник. Така съм го живял този процес в БПЦ от много десетилетия!

- Значи, все пак одобрявате последния владика с духовния облик?

4.5 1 1 1 1 1 Rating 4.50 (16 Votes)

Изображението в пълен размер - Ваше Преосвещенство, какви ще бъдат основните въпроси, които ще бъдат разгледани на предстоящата свещеническа конференция?

- Ще запозная свещениците с Концепцията на Св. Синод за религиозното образование и с резултатите от пресконференцията, дадена от архиереите по този повод. Ще им разясня необходимостта от организирането на подписка в защита на тази концепция (на 7 февруари Св. Синод на БПЦ взе решение по всички православни храмове да се организира подписка в защита на концепцията на архиереите - бел. ред.). От църковния амвон трябва да се изяви ясно тази подкрепа. Събирането на подписите трябва да стане в специални тетрадки в храмовете, не извън тях, за да не се спекулира, че има подписи, взети насила. Ще се подпише всеки, който иска, който счита, че това е необходимо.

4.68 1 1 1 1 1 Rating 4.68 (25 Votes)
Me_07[1]_1.jpgВ годините след падането на Берлинската стена около 20 научни сътрудника от Института по Молекулярна Биология (ИМБ) при БАН напуснаха страната и се установиха на работа в Северна Америка. Един от тях е к.б.н. Христо Венков, молекулярен биолог.  В миналото заемал различни постове в БАН, в Изследователския център по биотехнология и ССА. От 16 години живее със семейството си в САЩ и работи в Университета Вандербилт, в Нешвил, щата Тенеси. Занимава се с изследвания на молекулярните механизми, обуславящи злокачественото израждане и метастазиране на туморните клетки. Има множество научни публикации с приносен характер в тази област. С него разговаряме за религията и науката, за техните пресечни точки и за човешките предразсъдъци...

- Почти 20 години след края на комунистическия режим у нас атеистичното мислене продължава да е доминантно в българското общество. В какво се състои притегателната сила на атеизма и кое според Вас е онова, което може да й противодейства?


Християнската вяра и традиции не са били никога така силни сред нашия народ, както например в Гърция или Полша. Тази историческа обусловеност проявила се още с широкото разпространение на богомилското учение е довела до това, че християнските ценности не можаха да устоят на разрушителната пропаганда на комунистите, които не признават друг Бог освен материалния свят. Едно от най-големите престъпления на техния режим е разрушаването на християнството, което доведе до цинизъм, безверие, алчност, грубиянство и жестокост, опошляване на нравите и в крайна сметка принизяване на духа до първичното, животинско състояние в голяма част от хората.

4.2 1 1 1 1 1 Rating 4.20 (10 Votes)
проф. Иван Желев
- Проф. Желев, колко ве­роизповедания има в стра­ната?  
- Бройката на вероизпове­данията при нас никога не е напълно актуална, защото информацията от Софийс­кия градски съд постъпва със закъснение от 1 или 2 ме­сеца. Оттам ни уведомяват периодично, но е възможно и да са регистрирани още 2 или 3 нови вероизповеда­ния. Непрекъснато техният брой   се   увеличава,   като трябва да кажем, че те не са нови за страната вероизпо­ведания, а по-скоро клонове на стари, които са решили да се   обособят   отделно.   Те имат и тази законова въз­можност. Бройката в момен­та е някъде между 90 и 100. 

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (15 Votes)

mget2_1.jpgНа 7 януари в храм “Св. Георги” в Одрин ще бъдат открити библиотека и музей, ще бъде обявено и официалното начало на дейностите по реставрация на другия храм в този град – “Св. Константин и Елена”. Това бе поводът Агенция “Фокус” да се обърне с въпроси към проф. д-р Иван Желев - директор на Дирекция “Вероизповедания” на Министерски съвет.

Фокус: Разкажете ни за двете български духовни светини в Одрин – храмовете “Свети Георги” и “Свети Константин и Елена”. Едва в последните години българската държава събра средства и се погрижи за тяхната реставрация.

Иван Желев: Това са единствените две запазени православни църкви в Одрин, където е имало десетки църкви – и български, и гръцки, но поради исторически обстоятелства са останали само двете български. При това те бяха в много лошо състояние преди няколко години. През 1989 г. църквата “Св. Константин и Елена” е била подпалена в западната част, вероятно във връзка със събитията в България през това време. Покривът й беше започнал да се руши, затова се наложи преди 3-4 години да свалим покрива, за да няма опасност от срутване и нещастен случай. Стените бяха обхванати в желязно скеле и дочакаха тази зима, когато най-после успяхме да дочакаме ремонта. Всеки би попитал защо точно през зимата започваме, но това беше един дълъг процес на уреждане на формалности, на собствеността на църквата “Св. Константин и Елена”, докато най-после всичко това се уреди.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики