Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (25 Votes)
1_89.jpgРазговор на Александра Карамихалева с отец Франсис Демогре

Отец Фран­сис Де­мог­ре про­из­хож­да от френ­с­ко-ка­над­с­ко се­мейс­т­во, ко­е­то в на­ча­ло­то на 20 век се пре­мес­тва в САЩ. Ро­ден е в Уис­тър, ща­та Ма­са­чу­зетс, през 1941 г. Из­рас­нал е в ри­мо­ка­то­ли­чес­ко се­мейс­т­во и е въз­пи­тан в те­зи тра­ди­ции. Учил е в ри­мо­ка­то­ли­чес­ки учи­ли­ща и в ме­то­дис­т­ки ко­леж. За­вър­ш­ва вис­ше­то си об­ра­зо­ва­ние в Сан Фран­цис­ко през 1969 г., след ко­е­то се зав­ръ­ща в Ню Йорк. Ма­кар че  до 1992 г. има соб­с­т­вен биз­нес, жи­во­тът на о. Фран­сис пре­ми­на­ва пре­дим­но в Цър­к­ва­та. Ра­бо­тил в цър­к­ва­та ка­то ор­га­нист и ди­ри­гент на хор. В про­дъл­же­ние на 12 го­ди­ни  ра­бо­ти вър­ху Ли­тур­ги­я­та и му­зи­ка­та в Апос­то­ли­чес­ка­та цър­к­ва. Ин­те­ре­сът към му­зи­ка­та и Ли­тур­ги­я­та сре­ща о. Фран­сис за пър­ви път с Пра­вос­ла­ви­е­то. През 1962 г., ко­га­то е на 21г., про­фе­сор от ко­ле­жа, кой­то в съ­що­то вре­ме пее в хо­ра на пра­вос­ла­вен храм, ка­ни там о. Фран­сис за Рож­дес­т­во Хрис­то­во, на 7 яну­а­ри, за да чуе хо­ра. То­ва пре­жи­вя­ва­не про­ме­ня пред­с­та­ва­та му за хрис­ти­ян­с­ко­то бо­гос­лу­же­ние. Ясен спо­мен ос­та­вя в не­го и Пас­хал­на­та нощ в съ­щия пра­вос­ла­вен храм през 1970 г.


4.8461538461538 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (26 Votes)
1_19.jpg
Разговор на Златина Каравълчева с Диоклийския митр. Калистос Уеър.

-
Какви са предимствата и недостатъците за Църквата от факта,че тя е живее в общество с идеали, които са преимуществено антихристиянски? Има ли разлика между богоборчеството на ранната езическа епоха и съвременния свят?

- През първите векове на християнството Църквата е живяла в едно общество, където почти всеки е вярвал в Бога. Съществували много езически вярвания за Бога, хората са служели понякога и на демони вместо на истинския Бог, но поне всеки в древния свят е вярвал в съществуването на невидима реалност, в съществуването на духовни сили, които контролирали целия му живот. Малцина са били тези, които са били чисти материалисти. Докато ние днес, които живеем в т.нар. постхристиянска епоха, сме поставени в съвсем различна ситуация, защото повечето западни хора имат твърде смътна представа за Бога, а мнозина изобщо и не вярват в съществуването на духовна реалност. В някакъв смисъл това прави нашата задача днес по-трудна. Когато апостол Павел говорел на езичниците атиняни, той се обръщал към вярата им в Бога, в когото ние живеем, и се движим и на когото дължим съществуването си.  Вярата в Бога е била отправната точка, откъдето е започвал разговорът за възкръсналия Христос. Но нашите съвременници нямат вяра, нито ясна представа за реалността отвъд видимия свят. И ако искаме да споделим с тях християнското послание, трябва да тръгнем от различно място.

4.9767441860465 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (43 Votes)
о. Исидор
Игумен Исидор (Минаев) е новият предстоятел на руското подворие в София, който пристигна в София на 25 април, в края на Страстната седмица. С него разговаряме за пътя му към Бога, за ролята на Руската църква днес и за плановете му за развитие на руското подворие у нас.

- О. Исидор, Вашето пристигане в България е събитие за църковното ни общество. Ние не знаем почти нищо за Вас. Моля, разкажете ни нещо за себе си,  за вашия път от актьор до игумен на манастир, а сега и  предстоятел на руското подворие в София?

- Често ми задават въпроса: „Как стигнахте до Бога?” А аз им отговарям, че всъщност никога не съм си тръгвал от Него. Наистина първата част от живота ми беше свързана с театралното изкуство. Семейството, от което произхождам, не беше особено вярващо. Когато бях малък, моята баба ме водеше в храма - така, както сега виждаме бабите да водят внуците си. Така аз още от детството си знаех как да се държа в храма, т. е. нямах тези проблеми на младежите, които не знаят какво да правят, като влязат в църквата: притесняват се, че все нещо не вършат както трябва, че им правят забележки, че силно говорят, че неправилно стъпват и т. н. Докато аз от детството бях научен на някои основни неща: къде се поставят свещите, кога се правят поклони, къде може да се стои и къде не, бях свикнал с атмосферата в храма, имах навика да ходя на църква. В младежките ми години започнах да се занимавам с изкуство, то много ме увлече и започнах все по-рядко да ходя в храма. Практически два пъти в годината ходех на църква: на Пасха и преди началото на учебната година, на Успение Богородично, когато се причастявах (Успение в Русия е на 28 август, а учебната година започва на 1 септември - б. р.).

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (27 Votes)
Преди около две седмици информирахме нашите читатели, че книжния пазар вече е книгата от епископ Атанасий Йевтич “Духовният живот, видян от православната антропология” - първата от Малка православна библиотека на издателство „Синтагма” (вижте ТУК).  

Обърнахме се с няколко въпроса към д-р Свилен Тутеков, научен редактор на Малка православна библиотека, за да представи новата книга. 

Какво представлява книгата на еп. Атанасий Йевтич през Вашия личен поглед?


Тази книга е живото богословско осмисляне на духовния живот от един автентичен православен богослов, какъвто е епископ Атанасий Йевтич. Макар и малка по обем, книгата открива неизчерпаемо богатство на богословска мисъл и духовен опит, предадени с неподражаемия стил и език на автора. Обръщането към нея дава възможност на читателя да вникне в основните принципи на православния духовен живот, вкоренен в опита и богословието на Църквата.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (24 Votes)
DSC05520_3.jpgРазговор на Златина Иванова с Диоклийския митр. Калистос Уеър

2000 години след Възкресение Христово смъртта изглежда по-всесилна отвсякога. Човешкият живот никога не е струвал толкова малко. Как може Църквата да обясни на смеещия се през сълзи днешен свят, че смъртта вече не е всесилна, защото Христос я победи със Своята смърт? Може ли модерният човек да разбере вестта за Възкресението?

Права сте, че за нас православните християни има две неща от изключителна важност – първото е Възкресението на Христос, а второто – стойността на човешката личност. Това са нещата, за които трябва да свидетелстваме в днешния свят. Християните са призвани да бъдат свидетели на възкръсналия Христос. А възкресението означава, че светлината е по-силна от мрака, доверието е по-силно от страха. Възкресението означава, че не трябва повече да се страхуваме от тъмните сили в този свят и в човешкото сърце. Но как да свидетелстваме за това в днешния свят, в секуларизираното общество, когато хората са водени от материалистични идеали? Нашето свидетелство трябва да бъде непретенциозно, ненатрапчиво, благо. Славата на Византийската империя, на Българската империя, на Руската империя, когато Църквата имаше чрез тях велика мощ – всичко това вече е част от миналото. Ние не може да спечелим света обратно чрез агресивно, налагащо се, империалистично мислене и поведение.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател.

Св. Симеон Солунски