Мобилно меню

4.5833333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.58 (96 Votes)
От 4 юли до 8 юли 2011 г. представители на висши християнски богословски школи от цяла Африка се събраха в Йоханесбург, Южна Африка, на конференция на тема „Предизвикателства и очаквания от осигуряването на качество в богословското образование”. Тази среща на африканските богословски школи беше инициирана от Изпълнителния комитет на Световната конференция на асоциациите на богословските институции (WOCATI). Целта на конференцията беше обсъждането на проблемите, свързани с изследване на състоянието на богословското образование в Африка и осигуряване на неговото високо качество, както и критериите и процесите на акредитация на образователните богословски институции.
Цялата статия: Проф. Иван Желев: Богословското образование трябва винаги да е качествено

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (72 Votes)
Интервю с отец Ангел Ангелов от столичния храм "Св. София"

- Да си припомним накратко как беше реанимиран в България интересът към Ванга. Преди няколко месеца един архиерейски наместник излезе с предложението тя да бъде канонизирана. Последва контрапредложение от група сливенски свещеници въпросът да се реши окончателно – Ванга да бъде отлъчена от Църквата заедно с група други врачки и гадателки. А малко по-късно се появи и книгата на зографския монах отец Висарион. Предлагам ви да се съсредоточим не толкова върху съдържанието на книгата, колкото върху отзвука, който тя предизвика в България. Мнозина от така наречените изразители на общественото мнение у нас бяха шокирани от заявената позиция, че явлението Ванга не просто няма църковен произход, но е и в скандално противоречие с учението и практиката на Църквата. Симптом на какво е тази искрена изненада години след смъртта на Ванга?

- Ванга е твърде популярна сред българския народ. Малцина от дълбоко свързаните с Църквата осъзнават същинския проблем с Ванга. И в същото време огромната популярност, която тя притежава сред народа, настрои мнозинството от хората срещу реакцията, за която говорите.

Не знам доколко е редно отново да се връщаме към Ванга, защото това е основният начин за популяризиране на нейната личност. На мене ми е по-интересно друго и то трябва някак да се изведе. Аз съм убеден, че Ванга нямаше да има тази огромна популярност без подкрепата на комунистическия режим. Знаем за редица подобни феномени, които са се появявали тук или там, например преподобна Стойна, която в никакъв случай няма популярността на Ванга. Но Ванга беше рожба на едно старо правителство, заявявам го съвсем отговорно, и всичко, което направи комунистическата партия за популяризацията й, остана дълбоко в народното съзнание.
Цялата статия: Църквата трябва да излезе със съборна позиция за Ванга

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (27 Votes)
Така нарече конкурса „Бог е любов” председателят на комисията, назначена от министъра на образованието, младежта и науката, да оценява ученическите творби. Проф. Иван Желев от Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” не за пръв път председателства тази комисия. Затова се обърнахме към него с въпроси за същността и значението на конкурса.

В края на интервюто прилагаме фотоси от гостуването на участниците и членовете на комисията на конкурса в Хаджидимовския манастир, както и снимки на наградените творби.

Двери: Проф. Желев, каква е същността на този конкурс, който вече десет години подред се организира под егидата на МОМН?

Иван Желев:
В общото образование, както е законовото определение, тоест от 1 до 12 клас, се случват всяка година различни неща, някои от тях много интересни. Има множество прояви, включително и на общонационално равнище. Те привличат вниманието на учениците, карат ги да се съсредоточат върху знанието и ценностите в този разсейващ ги свят, казано най-безобидно. И на фона на всички тези прояви конкурсът с чудесното заглавие „Бог е любов” е като свеж пролетен полъх в образователната ни система. Не омаловажавам работата на учителите по предмета Религия, но за съжаление те обхващат една обезпокоително малка част от учениците.
Цялата статия: Десетият конкурс „Бог е любов”: Пролетен полъх в образованието

4.8666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (30 Votes)
1_130.jpgБиблиотеката при катедрален храм „Св. Висарион Смоленски” в Смолян е на втория етаж и до нея се стига по вити мраморни стълби. Преди това човек вече е минал през храма и сърцето е поило красотата на интериора - едновременно величествен, освобождаващ и възвисяващ духа, но и призоваващ към смирение пред необятността на знанието и вярата. Църковната библиотека е открита през юли 2007 г. (тук), една година след освещаването на храма от блаженопочиналия Пловдивски митрополит Арсений. Тя е поверена на Мария Керечева,  библиотекар  с над 40 години професионална библиотечна практика. Името й е известно в града, свързва се неминуемо с утвърждаването на Регионалната библиотека  „Николай Вранчев” в Смолян като най-голямата в Средните Родопи. В нея дълги  години  Мария ръководи  отделите  „Справочно-библиографски” и „Краезнание”. Съставените от нея  годишни библиографски  указатели „Летопис на Смолянски  окръг”, тематичните  и персонални библиографии за местни книжовници и други бележити  родопчани  и днес нямат алтернатива. Професионалният й опит носи знака на служение. Служение  на читателя в търсенията му във вселената на писаното слово и служение на самото слово в  пътуването му към читателя. Тя е майка на загиналия наш млад алпинист на Еверест на 20 май 2004 г. Христо Христов. Семейството и приятели строят в негова памет параклис в района на Пампорово.
Цялата статия: Библиотека в сърцето на храма

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (27 Votes)

1_62.jpgВечерният звън на камбаните на катедралата „Нотр дам“ постепенно заглъхва из околните улички на Латинския квартал. На една от тях се намира православната църква „Св. Богородица – всех скорбящих радост и св. Геновева“ – на външен вид незабележима в това мощно пулсиращо сърце на Париж. Мъничкият храм, устроен на приземния етаж на кооперация, посреща със семплата обстановка на обикновен дом, озарен от светлината на иконите на Леонид Успенски и огласен от бистрата звучност на църковния хор. Озовавам се там по средата на празничното бдение срещу Неделя на православието. След края на службата отец Николай Лоски, синът на незабравимия основател на това живо кътче на вярата, приема разговора сърдечно, но сдържано: „Вие си имате свещеници, какво може да научите от мене?!“. А толкова много сме научили за истинското богообщение, за непрекъснатото оживяване на светооческата традиция, възпята от Владимир Лоски и богословския кръг на руската емиграция.*

- Енорията е създадена през 1936 г., тогава съм бил седемгодишен. За основаването ѝ допринесоха баща ми и Фотиевското братство, а дядото на съпругата ми е бил първият ѝ свещеник. Кръстен съм от митр. Евлогий, който по-късно премина към Константинопол заедно с по-голямата част от емиграцията. Но тогава баща ми се водеше от канонически съображения: „Никой не напуска епископа си, освен ако не е еретик“. А той (митр. Сергий) не беше еретик. А и нашият случай беше различен, семейството на баща ми е било експулсирано от Русия, а не емигрантско. Така останахме в църквата „Св. Трима Светители“, подворието на Московската патриаршия.

Цялата статия: Православното свидетелство – в единство, обич и тишина

 

И рече старецът...
Когато някой е смутен и опечален под предлог, че върши нещо добро и полезно за душата, и се гневи на своя ближен, то очевидно е, че това не е угодно на Бога: защото всичко, що е от Бога, служи за мир и полза и води човека към смирение и самоукорение.
Св. Варсануфий Велики