В края на миналата година българският хор „Агия“ участва в международен музикален фестивал в „Мегаро мусикис“ в Солун, Гърция. За смесения хор, родил се от школата за източноцърковно пеене към столичния храм „Рождество Христово“, новата година започва с още предложения за участия в български и международни прояви. Хористите и техният ръководител Никола Антонов възприемат тези покани като признание за своята упорита работа, вдъхновена от любовта им към църковната музика. За предизвикателствата, с които се сблъскват почитателите на източноцърковното пеене у нас, за бъдещето на тази традиция в православния свят, както и за конкретните планове и проблемите, които трябва да разрешава една млада формация като „Агия“, разговаряме с нейния ръководител Никола Антонов.
- Какво кара хора от големия град да посвещават време и сили на това сложно изкуство?
- Хорът се явява естествено продължение на школата по източно пеене, която ръководя вече близо седем години към храм „Рождество Христово“. Тази школа има и свое по-широко виртуално изражение чрез възможността за дистанционно обучение, в което участват желаещи от страната и чужбина. Повечето от хористите са дългогодишни мои ученици. Някои са се включили по-скоро, но проявяват висока ангажираност и напредват бързо, не се страхуват от предизвикателства. Съветвам всички да участват в хоровата дейност, независимо от равнището, на което владеят музиката. Съставът включва хористи от различни възрасти и професии – от ученици и студенти до фармацевти и програмисти. Не липсват и професионални музиканти. Събира ги преди всичко личната им християнска вяра и отдаденост, любовта им към църковното пеене, желанието им да се учат и усъвършенстват. Повечето пеят в различни храмове, помагат било на певницата, било в енорийските си хорове. За всеки от тях това е част от пътя им към лично спасение, а не просто каприз или желание да си разнообразят живота с нещо „по-така“. Както обичам често да се шегувам, не сме се събрали да си пеем „за здраве“. Събрали сме се да вършим сериозна работа.